Защо Бил Гейтс реши да се откаже от климатичния алармизъм? Съоснователят на Microsoft и милиардер филантроп написа по-рано тази седмица на уебсайта си Gates Notes, оспорвайки това, което той нарече „гледната точка на Страшния съд за изменението на климата“. Въпреки че признава, че изменението на климата ще има „сериозни последици“ за някои, той твърди, че „няма да доведе до смъртта на човечеството“. По-скоро за по-голямата част от планетата „най-големите проблеми са бедността и болестите, както винаги са били“. Твърде много внимание към климата „отклонява ресурсите от най-ефективните неща, които трябва да направим, за да подобрим живота в затоплящия се свят“.
Изявлението на Гейтс може да е била предизвикано от последната апокалиптична прокламация на ООН преди COP30 следващия месец. В изявление в понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се оплака от неуспеха на света да спре повишаването на средната глобална температура с 1,5 градуса по Целзий – нещо, което според него сега ще има „опустошителни последици“ за човечеството. В резултат на това „превишаване“ Гутериш предупреди, че тропическите гори на Амазонка могат да бъдат превърнати в савана. „Това е реален риск, ако не променим курса и ако не направим драстично намаляване на емисиите възможно най-скоро“, каза той.
Гутериш твърдо попада в лагера на „страшния съд“ на зелените послушници. Той вярва, че изменението на климата (или „климатичната криза“, както той вероятно би настоял да я нарече) ще сложи край на живота на Земята, какъвто я познаваме. Цялото човечество ще бъде погълнато от адски огън. „Ерата на глобалното затопляне приключи“, заяви той през 2023 г., „настъпи ерата на глобалното кипене“. Година по-рано той каза на света, че „ние сме в битката за живота си и губим“. Той избухна: „Ние сме на магистрала към климатичния ад с крак на педала на газта.“ Той също така, неизненадващо, намекна, че силно замърсяващите страни имат задължението да се справят със „загубите и щетите“ (разбирай: обезщетенията за климата) на по-бедните страни.
Невероятно, но Гутериш дори не е крайно изключение в света на климатичния активизъм. Тези хора наистина вярват, че апокалипсисът е точно зад ъгъла и след няколко десетилетия човешкият живот на тази планета ще бъде унищожен. Това истерично убеждение е причината все по-голям брой млади хора да отказват да се размножават и защо децата съобщават, че се чувстват парализирани от „климатична тревожност“.
Естествено, оттеглянето на Гейтс от климатичната катастрофизма предизвика протести от истинските „вярващи“. Майкъл Опенхаймер, професор по геонауки и международни отношения в Принстънския университет, обвини Гейтс, че „създава фалшива дихотомия“, както съобщава New York Times, „която противопоставя усилията за справяне с изменението на климата с чуждестранната помощ за бедните“. Климатологът Майкъл Ман също нарече Гейтс „дълбоко заблуден по отношение на климата“, докато писателят Дейвид Калахан предположи, че коментарите на Гейтс са резултат от „нежеланието да бъде мишена на администрацията на Тръмп“.
Това, което никой от тях не може да отрече обаче, е, че Гейтс със сигурност не е антинаучен маниак. Чрез фондация „Гейтс“ той е налял милиарди в проекти за борба с изменението на климата, включително финансиране на развитието на устойчиви на стрес сортове култури и подпомагане на фермерите в Африка и Южна Азия да се адаптират към променящото се време. През 2015 г. основава Breakthrough Energy, организация с цел създаване на нови технологии за намаляване на емисиите на парникови газове и улесняване на по-ефективното използване на възобновяемите енергийни източници. Само преди четири години той написа книга, озаглавена „Как да избегнем климатично бедствие„, в която се предлагат различни технологични иновации, които ще са необходими за постигане на нулеви нетни емисии и намаляване на човешкото въздействие върху климата.
Проблемът с Гейтс, що се отнася до зелените активисти, е, че той винаги е бил твърде оптимистичен. Идвайки от технологична среда, той вярва, че много от проблемите на човечеството могат да бъдат решени чрез технологиите. Изменението на климата по-специално може да бъде забавено или дори обърнато от съществуващи или все още неизобретени технологии. Ето защо фокусът на неговите проекти, свързани с климата, обикновено са иновациите (разработване на нови начини за използване на чиста енергия, например, или подкрепа на ядрени изследвания), вместо да се опитват социално да проектират хората да живеят по-„устойчив“ живот.
Фанатиците на Net Zero и климатичните алармисти мразят това. Както пита Опенхаймер от Принстън: „Можем ли наистина да живеем в технологичен балон? Искаме ли?“ Отговорът за повечето от тях е категорично „не“. Те биха предпочели да наложат правила и ограничения, за да ограничат отпечатъка на човешката раса, вместо да намират начини, по които можем да процъфтяваме. Има импулс за ограничаване на ежедневието – забрана на полетите на къси разстояния, плаващи данъци върху месото, блокиране на надеждни източници на енергия – повече, отколкото стремеж за решаване на проблемите, за които твърдят, че са толкова загрижени. Дори ако утре учените изобретят някаква магическа машина, която да реши изменението на климата завинаги, активистите ще откажат да я използват.
Това е така, защото екологизмът се е превърнал в квази-религия за тези хора. Удовлетворението, което получават от самобичуването в името на „Майка Гея“, далеч надхвърля всеки импулс, който може да имат да подобрят човешкия живот на тази планета. Гейтс каза пред репортери, след като написа бележката си тази седмица, че „ще остави температурата да се повиши с 0,1 градуса, за да се отърве от маларията“. Активистите полудяха при това, разбира се. Но, както казва Гейтс, „хората не разбират страданието, което съществува днес“. Това е, което всъщност означава прогресът – подобряване на живота на възможно най-много хора, а не принуждаване на развития свят да приеме по-ниско качество на живот в името на „спасяването“ на планетата.
Браво на Бил Гейтс за това, че отхвърли климатичния култ към отчаянието. Той е прав, че нашият приоритет трябва да бъде да извадим нашите събратя от бедността, да излекуваме смъртоносни болести и да улесним човешкото процъфтяване по целия свят, а не да наказваме онези от нас, които имат късмета да са се възползвали от предимствата на развитието, задвижвано от изкопаеми горива. Ако това обижда търговците на обреченост, така да бъде. Но бъдещето принадлежи на тези, които избират растежа пред управлявания спад.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
