Бърза справка ни информира, че Гренландия е най-големият остров в света. Като размер е (над) три пъти по-голям от американският щат Тексас. По-голямата част от територията му е покрита от дебел слой лед, а останалата една пета част се състои от планинска и скалиста крайбрежна линия и едва приблизително една стотна част от цялото нещо притежава условията, правещи я годна за постоянно заселване.
“Зеленият остров” към момента (и от доста време насам), притежава известна политическа автономия в рамките на кралство Дания. Твърди се, че островът притежава в земята си вторият в света по размер запас на редкоземни елементи (65% от общото им количество се намира на територията на управляваната от комунисти Китайската Народна Република), ключов е стратегически и тактически за отбраната на САЩ и НАТО при случай на война срещу Ориента, а с разтопяването на северните ледове и развиването на северните морски пътища придобива в последните години значение, сравнимо с и дори надминаващо това на Босфора. Местното население е съставено предимно от инуити, а китайската пропаганда открива далечно етническо сродство между тях и населението на Поднебесната империя.
По въпросът относно текущите претенции на САЩ към Дания спрямо придобиването и собствеността на Гренландия съществуват две гледни точки. Първата казва, че събитията в света са напълно произволни, причинно следствени връзки не съществуват, а съдбините на планетата са в ръцете на един сенилен болен ум (президентът Тръмп).
Втората твърди, че историята въобще следва да се разбира като реализиране на цели, тоест процес. Така например, ако разлиствайки учебник по история от бъдещето и попаднем на следната хронология, то безкритично бихме я приели априорно за логична:
В следствие на Доктрината “Монро” от 1823 г. насам САЩ се противопоставят на експанзията на и придобиването на територии от други държави в Америките (Северна и Южна).
През 1867 години САЩ закупуват Аляска от Московското царство. През същата година се появява идеята за американско придобиване на Гренландия и Исландия. През 1868 година държавният секретар на САЩ води преговори, в които предлага на Дания стойността на тогавашни 5.5 милиона щатски долара в злато. Липсата на вътрешен консенсус (в конгреса) по темата обаче отлага събитието.
Няколко десетилетия по-късно, през 1902 година предложение за продажба на „Датските Западни Индии“ на САЩ се завърта, но не успява да мине в датският парламент. През 1910 ново предложение за придобиването на Гренландия е обсъждано от американският посланик в Дания, Морис Франсис Еган.
Немската инвазия в Дания през Втората Световна война връща темата за стратегическото значение на Гренландия поради близостта й до Северна Америка. На 9 април 1941 г. САЩ и Дания подписват споразумение относно защитата (съвместна) на Гренландия.
През 1946 година съвместното командване посочва Гренландия и Исландия като две съществени стратегически локации за американски военни бази. САЩ предлагат на Дания 100 милиона щатски долара (еквивалентни на 1 милиард днес) за покупката на Гренландия. При учредяването на НАТО двата острова са възприемани като притежаващи съществена значимост за защитата на САЩ и Канада. В периода след Втората Световна война датските власти нямат ресурсът, необходим за защитата на Гренландия. Островът има 50 пъти по-голяма територия от собствената им европейска такава.
През 1955 г. президентът Айзенхауер прави пореден опит за закупуването на Гренландия, като ресурсите и географското положение за пореден път се оказват от особено значение за американската държава. През 70те американската администрация възражда интересът си към леденият остров и намиращите там ресурси. През 90те години за американска експанзия в същата посока говори не кой да е, а Пат Бюкянън, който вижда анексия на Гренландия в близкото бъдеще.
В началото на XXI век САЩ, Руската федерация и КНР засилват интересите си към Гренландия и Арктика. През 2010 г. американският държавен секретар и бъдещ кандидат за президент на САЩ от демократическата партия Хилъри Клинтън и руският й колега Сергей Лавров присъстват на среща на арктическата петорка. Гренландия продължава да бъде от витално значение за американската сигурност.
Президентът Тръмп отваря темата за статута на Гренландия и през първият си мандат, а ресурсите, местоположението и военното и търговското значение на острова остават все така обект на интерес от страна на (вече не само) Съединените Американски Щати. В този времеви отрязък по искане на гренландските власти САЩ провеждат обстойни изследвания на наличните на острова ресурси и полезни изкопаеми.
Администрацията на предходният президент Байдън също се опитваше да засили американското присъствие, като говореше за американски инвестиции в изследването и добива на природни ресурси в Гренландия.
На 22 декември 2024 г. Доналд Тръмп публикува съобщение, че американският контрол върху Гренландия е „абсолютно необходим“ посочвайки националната сигурност на САЩ и ролята им в опазването на световния мир като причини. Гренландският премиер Егеде (етнически датчанин) в отговор написа, че „Гренландия е наша“, а в първата си реч за 2025 г. датският монарх Фредерик X отговори на американският президент, че Дания и Гренландия „си принадлежат“.
На 6 януари тази година пък Ню Йорк Таймс писа, че за президентът Тръмп изборът между придобиването на Гренландия и съхранението на НАТО като структура е въпрос на приоритети, като изрази опасения за конкурентни руски и китайски апетити към най-големият остров.
Член 1 от Вашингтонският договор изисква страните членки на НАТО да разрешават всички възникнали по между им по мирен път и посредством утвърдени международни институции. Разпадът на международният ред протичащ през 20те години на нашият век не отменя автоматично това изискване, а пряка последица от неспазването му от страна на САЩ би била не просто разпадът на организацията на северноатлантическият договор, но и загубата на достъп и владение над практически всички американски военни бази и финансови и материални активи на европейска територия.
Сценарият за евентуална военна ескалация не предполага и яснота и сигурност относно съставът на преформатираните световни алианси. В имиджов план подобно действие единствено би потвърдило пропагандната линия на китайската комунистическа партия в очите на света и би превърнало предаването на щафетата за водеща световна сила от САЩ към КНР – тоест точно онова, срещу което пряко застават действията на поредица американски администрации от 90те години на ХХ век насам – в неотменим факт.
***
Supplementum: На кой са му притрябвали сигурност и/или редкоземни елементи?
Краткият отговор гласи нещо като: “На който си няма вече достатъчно, но все пак иска да има поне още малко.”
Зад това обаче стои един даже по-централен исторически процес, този за който говорят философи като германецът Хегел: целта, τέλος-ът на модерността.
Съществено важна част за разгръщането на тази цел обаче необходим компонент са числата и математиката, в частност употребата им като измерители на ефективност и полезно действие във всеки аспект от общественият и частният живот на човека. В практическо отношение това е ролята на социологията и икономиката в академичният свят, политиката и социумът като цяло.
Малцина днес си дават сметка, че макар князете на света винаги да са имали своите придворни нумеролози и звездобройци, то приемането на социологията като пълноправен участник в политическият процес на модерните западни демокрации не се е случило с лека ръка.
Консервативните възражения преди около столетие и половина срещу употребата на този метод са включвали опасението, че прилагането на метрика и анализ върху обществените навици, настроения и нагласи би изкривило общественият дебат и би поставило почти автоматично политиците в ролята на демагози – които вместо да прилагат своите знания и експертиза просто ще започнат да следят и предвиждат обществените нагласи, като ги възсядат по удобен за тях начин. Но тъй като, по правилото на Чехов, ако имаме пушка в едно представление, то тя трябва непременно рано или късно да гръмне, общественият напредък никога не може ефикасно да изключи нововъведенията.
Разбира се, по традиция в България предпочитаме да си говорим за проблеми от края на XIX столетие, защото при нас времето е спряло по същият начин по който слънцето не е залязвало над Йерихон при обсадата му от Иисус Навин. Днес светът говори премного за AI, изкуствен интелект, но по-правилен термин като че ли е machine learning.
Докато искрата в човека е дадена от Бога и не може да бъде размножена (освен чрез Coitus), то прилагането на метрика и анализът на данните за обществените навици, настроения и нагласи може да бъде невъобразимо улеснен, ускорен и усъвършенстван. За тази технология от значение в материален аспект са именно редкоземните метали, необходими за производството на миниатюрни компоненти („чипове“, „полупроводници“), но също и познания относно технологията за производството и иновирането им, както и не на последно място необходимото електричество, вода и земна площ (терен).
Технокрацията е настоящето бъдеще на човечеството, а разумният поглед върху неговото състояние няма как да изключва теми като свободата на личността, свободата на изразяване, демографският състав (в това число и като ниво на образование) и възпроизводство на населението. Доколкото подобни техники за управление са напълно на своето място в животински обор, прилагането им извън подобна институция предпоставя субективното преживяване на участниците да наподобява това на колегите им в преждеспоменатото място.
