Победата на Радев беше неминуема, както прогнозирахме преди три месеца (не че това е кой знае какво проникновение), но мащабът ѝ надминава този на ГЕРБ през 2009, сравним е с НДСВ от 2001 и единствено над 50% на ОДС от 1997 остава пред него. Навлизането в нов политически цикъл на България е факт с всичките позитиви и негативи от това, но опасенията за геополитическа преориентация на страната са силно преувеличени.
Нека отчетем и безспорните позитиви – съмнения за честността на вота няма или поне са в пъти по-малко, отколкото на последните избори, избирателната активност е една от най-високите, БСП вероятно отива там където ѝ е мястото – на бунището на историята, заедно с клоунади като МЕЧ-ове, Величия и всякакви подобни. Както и „тъжната“ новина за окончателно ни прощаване с идеята за северномакедонски космонавт.
Какви са пътищата пред победителите, какви са причините за загубата на загубилите – да видим, партия по партия:
Прогресивна България и изборът пред Радев
За първи път от 1997 година една политическа формация получава пълно и самостоятелно мнозинство. Това задължава Румен Радев да състави правителство, което да изкара пълен мандат и поставя цялата отговорност върху него.
Истеричните вопли, че едва ли не от утре излизаме от Еврозоната, Шенген, Европейския съюз, НАТО, че даже и от Евровизия са силно преувеличени. Всъщност точно подобна истерия на партийни сектанти най-вече от ППДБ и ГЕРБ-СДС е и една от основните причини за успехът на Румен Радев.
Всички социологически проучвания през последните години показват трайна и явна подкрепа за членството на България в Европейския съюз. Това далеч не означава, че избирателите искат страната ни да е безгласна буква в него или не виждат проблемите в него. Крайно време е еврокомсомола да осъзнае, че не всяка критика към ЕС е желание за неговия разпад, точно както не всяка критика към България е желание да „няма такава държава“. А безропотното покорство пред „нашите западни партньори“ и предизборните снимки с Урсула фон дер Лайен и Вебер будят само отвращение и имат точно обратен на търсения ефект.
Как ще управлява Румен Радев в идеологически аспект е неясно, най-вече защото програмата му е съставена предимно от технократски общи приказки и технологични (макар и практически) предложения.
В икономически аспект по-скоро ще е вляво от центъра, предвид старите кадри, които събра около себе си, но от друга страна – предвид бюджетите от 2020 г. насам и особено последният – това една ли ще е крайна програма.
Изборът на Радев се състои не само в належащи проблеми като смяната на отдавна изтеклите ръководства на най-различни държавни органи, включително главния прокурор, но и в бъдещето му идеологическо позициониране. От първото може да зависи близкото му политическо бъдеще, но от второто зависи колко дълго ще остане на политическия небосклон.
ГЕРБ-СДС и времето да се плаща сметката
По ирония на съдбата редакционният коментар на последния „Годишникъ“ беше със заглавие „Дойде време да се плаща сметката“ – е, дойде.
Първата и най-важна причина за крушението на ГЕРБ-СДС е последователната политика за абсолютно безпринципни коалиции – първо с ППДБ, след това и БСП. Борисов явно вече е осъзнал този проблем, както е явно от предизборните изказвания, но щетите са вече причинени и като цяло са необратими. Необратими са защото постоянното желание за сближаване с ППДБ, само за да няма „кой да вика под прозорците“ очевидно не работи и очевидно тези избиратели по-скоро биха гласували за Възраждане, отколкото за ГЕРБ. Продължаването на тази политика може да бъде определено само по един начин – малоумно. Необратими са и защото основната причина за гласуване за ГЕРБ още от създаването му, беше че „Бойко ни пази от комунистите“. Коалирането с БСП, произвело и един от най-левите бюджети от 1996 г. насам е непростим политически грях.
Втората причина е подценяването на периферията – когато си говориш само с партийни сектанти, неминуемо губиш връзка с реалността и логично след това и периферията (по данни на Тренд над 15% от гласувалите за ГЕРБ са преминали към Прогресивна България).
Оправданията, че това са били компромиси „в името на държавата“ са точно това – оправдания. Държавата е оцеляла след 300 години византийска власт, 500 години османска, 45 съветска и няколко национални катастрофи и войни за цвят – някак щеше оцелее и още няколкото години без Шенген. Дали, обаче, партия, която губи всякакъв политически облик може да оцелее?
ППДБ и консолидацията на протестите
ППДБ заложи на картата за консолидация на протестната вълна от края на последната година и обръщане към „Поколението Z“, което им донесе относителен успех – запазване на резултата в процентно съотношение и повишение в брой гласовете, отчитайки и фактора на повишената избирателна активност. Имайки предвид, че над 18% от избирателите на ППДБ са гласували за Прогресивна България (Тренд) – и правенето на избори „с тяхно МВР“ това е таванът на подкрепата за формацията. Вътрешната динамика обаче е по-интересна, предвид, че при формацията това са основно избиратели на старата демократическа общност, а „дошлите“ с ПП, вероятно са се върнали обратно към Румен Радев, което логично би трябвало да постави въпрос за това дали е редно Асен Василев да се изживява като приносител на последната дума в коалицията.
Въпреки електоралния успех, проблемът на ППДБ се носи от още по-големият успех на Прогресивна България. Обичайната цикличност на демократическата общност се върти измежду борене на „mafiqta“ заедно с „putin“ и борене на „putin„, заедно с „mafiqta„. Въпреки любовните писма и предложенията за брак към Румен Радев, идващи от основни говорители и „независими анализатори“ от българската редакция на DW през последните три месеца, самостоятелното мнозинство на Прогресивна България обезсмисля този разговор.
ДПС, Пеевски и отмъщението на Доган
Акциите срещу купуването на гласове, контролираният и корпоративен вот удариха очевидно и най-силно ДПС на Пеевски, което е изненада за абсолютно никого. Вторият фактор, който удари „Новото начало“ е закъснялото, но все пак дошло отмъщение на Ахмед Доган. Макар АПС да не влезе в Парламента, те никога не са имали това за цел, а през цялата вяла кампания работеха на първо място за Румен Радев, а на второ за това да уязвят и да отнемат колкото е възможно повече гласове от новото ДПС.
Съчетано с предполагаемите смени на ключови позиции в държавата, контролирани по един или друг начин от ДПС, бъдещето пред партията не изглежда особено светло. Опасността тук се състои в това, колко е значимо влиянието на АПС в ПБ и да не се върне изходната позиция.
Иначе никой не би пролял и една сълза, ако всички ДПС-та по тези земни кълбета отидат при БСП.
Възраждане и излъганите камилчета
По-рано си говорихме за евроатлантическата истерия, сега нека да видим е евразийската такава. Макар поведението на вечно сърдити радикали да носеше известен успех – достатъчен да бъдат трайно между трета и пета политическа сила, това беше и техния таван. Вижда се от резултата на Прогресивна България, че при едни не-чак-толкова истерични позиции и поведение, таванът на този политически спектър е далеч по-голям.
Фотофиниш за влизане в Парламента със сигурност не влизаше в сметките на Костадин Костадинов, но това, на което се надяваше е твърде подобно на това, на което се надяваха от ППДБ – България е държавата на политическата ирония – на Румен Радев да му е необходима коалиция. Е, нелепата ситуация да има необходимост да се обяснява как хем е про-европеец, хем е в коалиция с Възраждане е избегната.
Всички останали
Слава Богу, вече няма да се налага да коментираме нелепиците като МЕЧ, Величие и другите партии, борещи се избиратели, които пляскат като се приземи самолетът.
БСП опита всичко, дори беше задействан „последният протокол“, до който обикновено прибягват в кризисни ситуации – избиране на млад левент от комсомола за лидер – и с Първанов и със Станишев в крайна сметка проработи. Тук не успя – засега. Твърде е вероятно дори при някакъв голям провал на Прогресивна България, с БСП да е свършено. Което може да е само позитивна новина.
ИТН, ех, ИТН. За краткото си съществуване ИТН успя да се коалира с всички, да се скара с всички, да подкрепи Румен Радев, а след това да е срещу него, а в крайна сметка да изпадне от парламента – този път окончателно и завинаги. Единственото с което ще бъдат запомнени е идеята за северномакедонски космонавт. Както и с това, че първото им предложение за премиер – Николай Василев беше и най-доброто им, а историята за тях можеше да се развие по коренно различен начин, ако не се бяха огънали.
Продължаваме напред
Истината е, че колкото и черни да изглеждат злободневните проблеми, все пак и криво-ляво (особено ляво) през последните години от правителствата на ППДБ, ГЕРБ и служебните на Радев се постигна някакъв напредък като приемането в Шенген и Еврозоната.
Румен Радев едва ли ще прави резки промени в геополитически аспект и дори „български Орбан“ далеч не влиза в сметките. Основните предизвикателства в държавен аспект са ясни и належащи – контрол над инфлацията и противодействие на повишението на цените (особено предвид неясната петролна ситуация), както и борба с корупция чрез смяна на изтеклите мандати.
В политически аспект, основното предизвикателство пред Румен Радев е формирането на политически облик, който да е собствен и да избяга от сянката на БСП, АПС, Възраждане, че дори и ПП.
