Докато уж се борят с „нацизма“, руснаците здраво си пропагандират историческите халюцинации за „гениалната“ дипломация, която „изпреварващо“ се договорила с немците, за да се „подготви“ за тяхното нападение.
Толкова гениална, че двата мракобесни режима си поделят Източна Европа. Но немската окупация е „лоша“, а съветската „освободителна“. Дотам освободителна, че после си включват „освободените“ територии в състава на червената империя.
Толкова „гениална“ и „подготвяща“, че 27 милиона съветски граждани умират през войната и немците на косъм да вземат Москва и Сталинград.
Тукашните русороби обаче не прилагат същия аршин към Българската дипломация. Не била тя „гениална“ и „изпреварваща“ немската окупация (войската им е на Дунав), а била „фашистка“ и „лоша“. Не била гениална, че без бойни действия си връщаме Южна Добруджа. Елементарно робско мислене за елементарни чуждопоклонници и бенефициенти на червения режим в България. Да перифразирам Оруел: „Войната е мир, окупацията е освобождение, фашизмът ми не е като фашизмът ти“.
Западната либерална и руската пропаганда си приличат по фалшивата борба с „фашизма“ и „нацизма“ – термини отдавна изпразнени от съдържание, идеологии умрели преди 80 години с поддръжници само изолирани и малобройни маргинали. Истинската борба и на двата режима е чисто империалистическа – срещу патриотичния суверенизъм, който всячески се опитват да изкарат „фашистки“. Всяка проява на гръбнак е „фашизъм“. Всяко отричане на чуждата пропаганда е „фашизъм“. Всичко против Западния или руския империалистически интерес е „фашизъм“. За САЩ и Русия може суверенно мислене и гледане на интереса, за другите – не. Или се подменя нашият интерес с този на съответния господар.
Когато се научите да виждате отвъд реториката и пропагандата и да анализирате резултатите от нея, тези неща стават безкрайно банални и очевидни. Съдете по резултатите, а не по думите. Особено трудна задача за русоробите и жълтопаветниците.
