Както показа още с встъпването си в длъжност на 22 октомври 2022 г., Мелони ясно препотвърди подкрепата си за украинската кауза, осъди терористичната стратегия на Кремъл срещу украинския народ, предупреди за „завръщането на империализма от съветски тип, който Европа познаваше в продължение на половин век“.
Цялата реч на Мелони, преведена на български, ви предоставяме тук:
Господин председател, уважаеми колеги,
Изборите, които Европа трябва да направи, за да защити и остане в качеството си на конкурентоспособна, сигурна и водеща сила в света, стават все по-многобройни и все по-сложни.
Войната в Украйна продължава, като все по-често се поразяват цивилни обекти. Нестабилността в Близкия изток причинява последици, които далеч надхвърлят границите на региона. Глобалната икономическа конкуренция става все по-ожесточена. Геополитическото напрежение се отразява на сигурността на нашите вериги за доставки, на цената на горивата, на разходите за живот и на способността на нашите предприятия да се конкурират. Към това се прибавят хибридните заплахи, миграционният натиск, нарастващата нестабилност и произтичащата от нея необходимост от укрепване на европейската сигурност и отбрана.
Разбира се, това са разнородни въпроси. Но те имат нещо общо: напомнят ни колко силно събитията извън нашите граници влияят върху ежедневието ни и поставят на изпитание способността на нашата нация да защитава своето благоденствие и сигурност.
Ето защо през последните години правителството избра да присъства активно на международната сцена, последователно и с ясна поведенческа линия. Защото националният интерес се защитава само когато допринасяме за насочването на решенията, които ни засягат, а не просто като понасяме последиците от тях.
Това важи с особена сила за Европа. Именно в този дух Италия работи и във връзка с предстоящото заседание на Европейския съвет и ще разгледа основните теми от дневния ред.
Първата тема, на която искам да се спра, е конкурентоспособността.
Европейският съвет ще направи равносметка на изпълнението на програмата „Една Европа, един пазар“ (One Europe, One Market) и на постигнатия напредък в задълбочаването на единния пазар, опростяването на правилата, намаляването на административната тежест и ускоряването на процедурите за планиране и издаване на разрешения.
Италия отдавна настоява за постигането на тези цели, но въпросът, който днес натежава най-много върху конкурентоспособността на нашата икономика, е друг: цената на енергията.
Казвали сме го много пъти: не можем да искаме от европейските предприятия да се конкурират с големите световни играчи и същевременно да приемаме, че те плащат структурно по-високи цени за енергията от своите конкуренти. Не можем и да осъществяваме екологичния преход за сметка на нашата индустриална база. Декарбонизацията не може да означава деиндустриализация, още по-малко в настоящата геополитическа обстановка.
Напрежението по основните търговски маршрути и във веригите за доставки се отразява на сигурността и цената на енергията и горивата. То увеличава транспортните и застрахователните разходи и в крайна сметка се прехвърля върху сметките за комунални услуги, пазарската кошница и разходите на предприятията.
Пред подобен сценарий никой не може да даде ефективен отговор самостоятелно. Следователно реакцията трябва да бъде координирана и бърза.
Ето защо работихме за постигането на споразумение в рамките на Г-7, което предвиждаше освобождаването на значителни количества гориво на пазарите, включително за да се предотврати рискът от блокиране на американския износ, което би оказало тежко въздействие върху нашите икономики.
Но наред с това е необходимо да имаме и смелостта да погледнем какво можем да направим ние самите в Европа. Като започнем от най-очевидното: да не допускаме правила, замислени в съвсем различен от настоящия контекст, днес да задълбочават последиците от кризите, през които преминаваме.
Защото нашите предприятия днес са изправени пред все по-агресивна глобална конкуренция и всеки допълнителен разход, който Европа налага сама на себе си, е предимство, което подарява на своите конкуренти. А времето за промяна на курса не е безкрайно.
Именно върху това съсредоточи усилията си Италия.
Миналата седмица насърчихме нова дискусия с държавните и правителствените ръководители, които полагат най-големи усилия за конкурентоспособността, около три приоритета: енергетика, опростяване и международна търговия. Именно вследствие на тази координация, заедно с германския канцлер и белгийския министър-председател, изпратих до Брюксел три прости предложения за улесняване и освобождаване на инвестициите: приоритетни процедури за стратегическите проекти, реално ограничаване на прекомерната бюрокрация и драстично намаляване на задълженията за докладване, особено за малките и средните предприятия.
Паралелно с това, заедно с Чешката република, представихме няколко конкретни предложения, включително с временен характер, за намаляване цената на енергията.
Ще се опитам да го обясня просто. В Европа едно предприятие, което замърсява околната среда, трябва да купува разрешително за всеки тон CO₂ (въглероден диоксид), който отделя: това е системата ETS. Но тези разрешителни се купуват на пазара и следователно цената им се определя от самия пазар. С динамика, която, позволете ми да отбележа, няма много общо със защитата на околната среда. Когато цената на квотите по ETS се повишава, се повишават и производствените разходи. За стоманодобивния завод, хартиената фабрика, циментовия завод и керамичното производство. И в крайна сметка този разход се включва в цената на стоките, които купуваме.
Ето защо изложихме писмено няколко конкретни предложения за коригиране на системата ETS, така че цената на CO₂ да отразява реалната икономика, а не логиката на финансовите пазари. Поискахме и ново отлагане на ETS2, която от 2028 г. би прехвърлила нови разходи върху домакинствата и предприятията.
Съществува и втори проблем, който се отразява пряко върху сметките за електроенергия. Цената на електричеството се определя чрез механизма на пределната цена. Това означава, че на практика цялата цена се определя от последната електроцентрала, която е призована да произвежда електроенергия: тази с най-високата цена, която много често е газова централа, плащаща за квоти по ETS. Така разходът за CO₂, платен от тази централа, се прехвърля върху цената на цялото електричество, включително произведеното от възобновяеми източници.
Разбирате, че това е проблем, който засяга Италия по-специално, защото, както добре знаете, газът все още заема значителен дял в нашия енергиен микс. Това е уязвимост, чиито корени са дълбоки и по която работим, наред с другото, като увеличаваме производството от възобновяеми източници в мащаб, какъвто никое предишно правителство не е постигало, и отново отваряме пътя към ядрената енергетика от ново поколение, за да изградим по-сигурна система, по-малко зависима от чужбина.
Но тези инвестиции изискват време, а решенията са необходими сега. Ето защо смятам за изключително важно да можем да посочим конкретна перспектива, която би донесла ползи в кратки срокове.
На заседанието на Европейския съвет през март миналата година успяхме да включим в заключенията възможността за приемане на национални, временни и целенасочени мерки за смекчаване на различните компоненти на разходите за производство на електроенергия. На тази основа Европейската комисия пое ангажимент да работи с нас по декрета за сметките за електроенергия. Техническите дискусии бяха интензивни и конструктивни и ни приближават към решение, съвместимо с европейските правила, което би ни позволило да приложим нашата мярка и да намалим тежестта на разходите за производство на електроенергия от газ върху общата цена на електричеството.
Ето какъв резултат ни интересува и за какво работим. Целта не е да въведем поредната алинея в заключенията на поредната среща на върха, а действително да намалим сметките за едно семейство и да спестим разход по-малко на едно предприятие.
Има развитие и по европейския регламент за метана. Новите изисквания, предвидени за вносителите, рискуват допълнително да ограничат наличното предлагане и да породят нов натиск върху цените. Ето защо поискахме временно прекратяване по прилагането на някои задължения. Когато повдигнахме този въпрос през последните месеци, предложението изглеждаше много трудно за придвижване напред. Сега обаче Европейската комисия обяви намерението си да отложи с една година влизането в сила на регламента. И смятаме това за отлична новина.
Тези два примера доказват един принцип, за който настояваме от самото начало: ако дадено правило, проверено на практика, води до непредвидени последици или задълбочава кризисна ситуация, то трябва да бъде коригирано.
Защото ние не сме тук, за да защитаваме правилата от реалността. Ние сме тук, за да защитаваме гражданите от неправилните правила. И това е възможно.
Благодарение на Италия това се е случвало няколко пъти. Например с националната предпазна клауза, когато Италия първа поиска предвидената за отбраната и сигурността гъвкавост да може да се използва и за справяне с енергийната криза. И въпреки че малцина вярваха в това, предложението се превърна във възможност за действие, достъпна за всички държави членки.
Надяваме се същото да се случи и с новите предложения, които поставихме на дневен ред във връзка с фискалните правила. Както знаете, писах на председателя фон дер Лайен, за да поискам две неща. Първо, енергийният и инфлационният шок да бъдат надлежно взети предвид при изчисляването на разходите, разрешени от европейските правила. Второ, националните държави да могат да използват поне част от допълнителните приходи от ДДС, генерирани от повишаването на цените, за финансиране на временни и целенасочени мерки в подкрепа на предприятията и домакинствата. Защото би било трудно да обясним на гражданите, че за да реагираме на шока, дори не можем да използваме допълнителните приходи, които самият този шок поражда.
Това са разумни предложения. Разбира се, знаем, че няма да е лесно да постигнем съгласие, но това не означава, че ще се откажем настойчиво да поставяме въпроса отново и отново.
Накрая, съществува и въпросът за критичните суровини. Литият, кобалтът, графитът и редкоземните елементи са необходими за енергийния преход, цифровия преход и отбраната. Днес Европа внася почти всичките си нужди от тях, често само от една държава. Ако не се справим с този проблем, рискуваме да излезем от една зависимост само за да попаднем в друга.
Именно поради тази причина Италия кандидатства за домакин на един от първите европейски обекти за стратегическо съхранение на тези суровини в Порто Маргера, като тази инициатива би могла да се превърне в пилотен европейски проект.
Накратко, нишката, която свързва всички тези инициативи, е проста: Европа трябва отново да постави производствения капацитет в центъра на своите решения.
В началото на заседанието на Европейския съвет ще се проведе разговор с президента Зеленски. Разбира се, става дума за Украйна. Междувременно Русия започна новата си есенна кампания срещу Украйна. Неспособна да напредне на фронта, Москва започна да нанася все по-тежки удари срещу цивилното население: електроцентрали, жилищни блокове, болници, дори автобусите, които превозват хората до работните им места, както при ужасяващото клане в Краматорск.
Това е стратегия, чрез която Русия се стреми да пречупи украинския народ посредством терор, студ и мрак просто защото не е успяла да го пречупи на бойното поле. Фактите опровергават пропагандата на Кремъл, както и пропагандата на онези, които я разпространяват и тук, в Италия. От началото на годината Москва е завоювала съвсем малко територия, а само през септември е загубила голяма част от онова, което е завладяла през предходните месеци.
Този застой не е паднал от небето. Той е резултат от смелостта на украинците и подкрепата на Запада, включително на Италия. И продължавам да смятам, че застоят е единственото ефективно средство, с което разполагаме, за да накараме Русия да седне на масата за сериозни преговори.
Знам, че по този въпрос дебатът е разгорещен, както в тази зала, така и вътре в отделните политически лагери. Уважавам го и дори го разбирам, защото никой в тази зала не иска война. Всички искаме да се постигне мир. Разликата е в това как според нас може да бъде постигнат той.
Според мен подкрепата за Украйна не е алтернатива на мира: тя е онова, което го прави възможен. Защото, ако агресорът може да разчита на капитулацията на противника си, защо изобщо би преговарял? Само че капитулацията не е мир, а завоевание. Ако утре Украйна престане да се защитава, както мнозина се надяват или предлагат, ние няма да имаме мир. Ще обсъждаме окупацията на една европейска държава и завръщането на империализма от съветски тип, който Европа познаваше в продължение на половин век.
Лично аз не изпитвам носталгия по онези години, не изпитвам носталгия по руските танкове, смазали въстанията в Прага и Будапеща, и не изпитвам носталгия по Берлинската стена. И никой няма да ме убеди, че капитулацията на онзи, който защитава собствената си свобода, може да се нарече мир. Мирът, който искаме и за чието изграждане работим, дори с цената на политическа подкрепа, е справедлив мир, защото само справедливият мир може да бъде траен, само справедливият мир гарантира сигурността на Европа и защитата на нашите интереси.
Следователно позицията на правителството остава непроменена. Подкрепата за Киев, със специално внимание към цивилното население, натискът върху Москва и евроатлантическото единство остават основните стълбове на нашите действия.
В този контекст трябва да разгледаме и споразумението за руското гориво, обявено миналия петък от президента на Съединените щати Доналд Тръмп. Смятам, че това е решение, което крие много сериозни рискове.
Естествено, всички разбираме и споделяме необходимостта да бъдат ограничени цените на енергията, които тежат върху домакинствата и предприятията, включително в Италия. Но трябва да си даваме сметка, че рязкото покачване на цените на горивата се дължи преди всичко на войната в Иран, а не на конфликта в Украйна. Следователно резултатът от това решение е съмнителен, докато рисковете са очевидни. Легитимирането на Москва, докато нейните бомби продължават да падат върху украинските градове; новите приходи, с които ще се финансира войната; мълчаливото отслабване на лоста на санкциите; това са фактори, които не можем да пренебрегнем и които противоречат на всичко, направено досега от западните държави, включително Съединените щати, за да накарат Путин да седне на масата за преговори.
Друг е въпросът за примирие между страните по отношение на енергийните централи, нещо, което Италия категорично подкрепя. Благодарим на президента Зеленски, че незабавно заяви пълната готовност на Украйна за такова примирие. Сега очакваме Русия да направи същото и да прекрати атаките срещу украинските електроцентрали и енергийни съоръжения.
Освен това, в толкова сложен момент, когато толкова много променливи са извън нашия контрол, има поне едно нещо, което зависи от нас: да гарантираме, че Европа няма да остане страничен наблюдател. Защото условията за мира, който засяга нашия континент и следователно нашата сигурност, не могат да бъдат определяни без нас.
Ето защо продължавам да настоявам двадесет и седемте държави членки да определят авторитетна фигура с мандат от всички, която да представя гласа на Европа на масата за преговори. И ако не бъде постигнато съгласие за конкретно име, сме готови да разгледаме и други решения.
Ако например Франция, Германия и Великобритания, в рамките на известния формат Е3, смятат, че могат да се справят сами по-добре, отколкото бихме могли всички заедно – а засега именно такъв е техният избор – тогава поне нека го направят от името на всички и с официален мандат, даден от всички.
Защото, ще бъда откровена: смятам за второстепенен въпроса кой на коя маса сяда. Интересува ме от чие име сяда на масата и какво възнамерява да заяви. Интересува ме Европа да не действа разединено, да не предоставя възможност на онези, които имат интерес да подхранват разделенията, и да говори с единен глас. Защото Европа, която се разделя по въпроса за форматите на преговорите, създава детински образ за себе си, а това е единственият истински подарък, който можем да направим на Москва. През последните дни направихме достатъчно подаръци на Москва.
Освен това, колеги, случващото се в Украйна не остава само в Украйна. Европейският съвет ще обсъди конкретно ескалацията на руските хибридни атаки. И това е правилно, защото хибридната заплаха вече се превърна в поредната „нова нормалност“ на тази изпълнена с изпитания епоха.
Проблемът е, че хибридната война не се обявява и няма фронт. Това са дроновете, които нарушават въздушното пространство на нашите партньори и прелитат над летища и военни бази в различни европейски държави. Това са повредените подводни кабели в Балтийско море; кибератаките срещу болници, пристанища и държавни администрации; саботажите на железопътните мрежи.
Това са кампаниите за дезинформация, организирани с цел да разделят общественото мнение, да дискредитират политически фигури, смятани за врагове, и да повлияят на изборите, стигайки до истински форми на манипулиране на когнитивното пространство. Това е и използването на мигрантите като инструмент: насочването им към границите като средство за натиск.
Подобна ситуация изисква координиран отговор, а Италия ще представи в Брюксел няколко ясни приоритета. Защита на нашата критична инфраструктура: тук имам предвид енергийните мрежи, подводните кабели, пристанищата, летищата и подводната среда, в която Италия разполага с изключителна експертиза; подкрепа за италианската индустрия, за да даде решаващ принос към системите за противодействие на дронове и ракети; потвърждаване на принципа, че сигурността на границите на Съюза е неделима, което означава, че докато допринасяме за укрепването на източния фланг, не можем да приемем да изгубим от поглед южния фланг.
Защото днес да се защитаваме не означава само да разполагаме с танкове. Защитата означава болница, която продължава да лекува дори по време на кибератака; електроцентрала, която не спира работа; летище, което не прекратява дейността си заради дрон. Да се защитаваме не означава да пазим абстрактна представа за мощ. Означава да защитаваме ежедневието на гражданите.
И това ме води до въпроса за ресурсите. Както вече казах, сигурността и енергията са двете страни на една и съща монета. Без сигурност енергията струва повече. А без енергия може да не остане нищо, което да защитаваме.
Ето защо поискахме и постигнахме възможността националната предпазна клауза да се използва не само за разходи за отбрана, но и за мерките, необходими за справяне с енергийната криза.
Резултатът е, че от максималния праг от 1,5% от БВП, предвиден в клаузата, Италия реши да използва 1,2%, разпределени поравно: 0,6% за мерки срещу високите цени на енергията – около 14 милиарда евро за уязвимите домакинства и енергоемките предприятия – и още 0,6% за отбрана и сигурност. Тоест, предвид обстоятелствата, избрахме да не използваме целия предвиден ресурс за отбрана.
Но напомням, че по-голямата гъвкавост за отбраната и сигурността означава по същество допълнителни средства над разрешените от европейските параметри. Следователно това не са пари, отнети от здравеопазването или образованието. Ако не ги изразходваме за отбрана, няма да можем да ги изразходваме за нищо друго.
Онези, които твърдят, че повече сигурност означава по-малко болници и че едно правителство на войнолюбци отклонява ресурси от основните обществени услуги, лъжат съзнателно. Още повече когато същите хора, които днес ни обвиняват в качеството си на опозиция, докато бяха на власт, одобриха – в разгара на пандемията – увеличение на военните разходи с 15 милиарда евро. А тогава дори нямаше война в Украйна.
Но искам да кажа нещо на онези, които ни слушат, като се позова на едно разсъждение на министър Крозето, на когото благодаря. От всеки 100 евро, които държавата изразходва за отбрана, около 60 евро отиват за заплатите на хората, които защитават нашата сигурност, почти 280 хиляди мъже и жени в униформа. Около 10 евро са необходими за ежедневното функциониране на структурите.
Около 30 евро отиват за инвестиции в индустриален сектор, който осигурява работа на над 300 хиляди души, често висококвалифицирани, в хиляди малки и средни предприятия, разпространени из цяла Италия. Онези, които говорят за разхищение, би трябвало да обяснят и на тези семейства, че трудът им е безполезен. А какво купуваме, когато правим покупки? Преди всичко средства за нашата защита. Противовъздушна отбрана, системи за противодействие на дронове, киберсигурност, защита на инфраструктурата. Купуваме щитове.
Накрая искам да припомня, че сигурността е и предварително условие за благоденствие. Никой не инвестира в държава, която не умее да защитава своите мрежи, пристанища и данни. Нито едно предприятие не изнася продукцията си, ако търговските маршрути не са сигурни. Освен това инвестициите в сигурност означават защита на спестяванията, труда и иновациите през следващите двадесет години. Една държава, която не инвестира в собствената си сигурност, не пести средства. Тя просто отлага плащането на сметката. А историята ни учи, че в края на краищата тази сметка винаги излиза много по-скъпа.
Сред темите в дневния ред на Съвета, разбира се, е и Близкият изток. Въпросът, по който, може би, най-ясно се вижда колко пряко международното равновесие вече влияе върху ежедневието на нашите държави.
Преди седмица, докато бях в Сплит с лидерите на държавите от MED9, отбелязахме три години от драматичното нападение на 7 октомври 2023 г. Варварска атака, която хвърли целия регион в хаос. Смятам, че е важно да си припомним това и днес, защото всяка основателна критична оценка на действията на израелското правителство през трите последвали години не може и не бива никога да ни кара да забравяме най-ужасяващия погром от времето на Холокоста насам, планиран и осъществен от Хамас.
Особено в момент, когато сянката на антисемитизма изглежда отново надига глава в много държави. Следователно сигурността на държавата Израел не може да бъде поставяна под въпрос. И продължавам да смятам, че е необходимо да поддържаме отворен канал за диалог с Израел. От друга страна обаче, ни тревожи продължаващото израелско присъствие в Южен Ливан, Сирия и Газа. А на Западния бряг сме свидетели на натиск върху палестинското население, който е непоносим.
Както заявихме съвместно с Франция, Германия, Обединеното кралство и други партньори, израелските селища на Западния бряг са незаконни. И категорично се противопоставяме на онези, които подкрепят анексирането и насилственото разселване на палестинското население.
Предвид тази ситуация смятам, че Европа трябва да си възвърне мястото, което може да заеме. И възможността да го направи неизбежно ще се открие с встъпването в длъжност на новото израелско правителство, независимо кой спечели изборите. Тогава ще настъпи моментът да поискаме жестове, способни да обърнат негативната спирала, която продължава твърде дълго, и да отворят перспективата за възобновяване на политическия път към мира.
Ще е необходимо време, знаем това. Но също така добре знаем, че ако през следващите месеци станем свидетели на безкрайно разширяване на селищата на Западния бряг, на рухване на Палестинската автономия или на възобновяване на насилието в Газа или в самия Западен бряг, решението за две държави ще стане невъзможно. А това е изход, който не можем да си позволим.
Затова ще предложа да работим в Европа по няколко конкретни искания, които могат да създадат условия за завръщане към политическия диалог. Сред тях са прехвърлянето на данъчните приходи, които Израел понастоящем задържа, към Палестинската автономия и замразяването на проекта за заселване Е1, по който вече изразихме обща позиция с основните си европейски партньори.
В Газа ситуацията остава драматична. Необходима е повече помощ и тя трябва да пристигне бързо. Необходима е и политическа инициатива, за да се провери дали Хамас действително е готова да сложи оръжие. Това би било обратът, от който се нуждаем, и би отворило пътя към възстановяването, преди всичко в интерес на цивилното население.
Продължаваме също да вярваме и да работим за истински мир между Израел и Ливан. Както знаете, Италия беше домакин на няколко кръга преговори и сме готови да го направим отново. Убедена съм, че ливанското ръководство искрено е готово да сключи справедлив и траен мир с Израел. Ние сме готови да го подкрепим, включително чрез френско-италианска инициатива за периода след UNIFIL, която да осигури на ливанските въоръжени сили необходимите способности за утвърждаване на суверенитета на Ливан върху цялата му територия.
На заседанието на Европейския съвет ще обсъдим и ситуацията в Иран и Персийския залив. На първо място, свободата на корабоплаване в Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб, която представлява жизненоважен интерес за Европа. Ограниченията и нападенията в тези два прохода оказаха пряко въздействие върху живота на нашите граждани, започвайки с цената на енергията.
Правителството пое ангажимент да ограничи последиците и ще продължи да го прави с всички налични средства, но трайното решение задължително изисква възстановяване на пълната свобода на корабоплаване, без такси за преминаване и без дискриминационни ограничения.
Ето защо смятам, че Европа трябва да се ангажира лично, като започне с укрепването на операция „Аспидес“ в Червено море, която днес се ръководи от Италия и до голяма степен разчита на приноса на много малък брой държави. Необходими са повече кораби и те са необходими сега.
След това трябва да задълбочим партньорството с държавите от Персийския залив. Европа и Заливът са два региона, свързани от все по-тесни интереси, чието благоденствие зависи от наличието на правила и стабилност. Италия предостави на държавите от региона, които поискаха това, средства за защита срещу неоправданите нападения на Иран и неговите съюзници.
През последните дни тези нападения бяха съпроводени от нова ескалация на атаките на хусите срещу саудитската енергийна инфраструктура, които категорично осъждаме. Но през следващия етап приоритетът трябва да бъде друг: да не зависим повече от един-единствен транзитен пункт. Това означава изграждане на нови връзки между Европа, Персийския залив и Азия, като се започне от коридора IMEC; по-добра защита на пристанищата, подводните кабели и енергийната инфраструктура; диверсификация на маршрутите и доставчиците. И тук Италия, заедно със своите предприятия, изпълнява своята роля. Но сега и Европа трябва да направи същото.
Друга централна тема на предстоящия Европейски съвет ще бъдат преговорите по Многогодишната финансова рамка. Те са сложни и важни, защото бюджетът на Съюза не е счетоводно упражнение. Той е инструментът, чрез който решаваме конкретно кои са приоритетите на бъдещето и колко средства сме готови да отделим за тях.
През последните месеци вече постигнахме няколко конкретни резултата спрямо първоначалното предложение на Комисията. Държавите членки ще имат по-съществена роля в управлението на новите инструменти, тоест решенията за това как да се използват средствата няма да се вземат само в Брюксел. Общата селскостопанска политика и политиката в областта на рибарството ще запазят своята самостоятелна идентичност и собствените си гаранции, защото земеделските производители и рибарите не могат да се превърнат в поредния ред в един общ фонд без ясно разграничение. По отношение на върховенството на закона постигнахме по-ясни и обективни правила, които да възпрепятстват политическата им употреба. В новия Европейски фонд за конкурентоспособност ще има повече гаранции за малките и средните предприятия, гръбнака на нашата икономика. А правителствата ще имат по-голяма тежест при определянето на приоритетите на външната дейност на Съюза.
Това са важни резултати, но преговорите все още са много далеч от своя край. Напротив, сега навлизаме в най-деликатната фаза: преговорите за действителния размер на бюджета и за това откъде да бъдат осигурени необходимите средства.
На първо място стои един въпрос на методология, който искам да подчертая отново и тук. Ирландското председателство и европейските институции посочиха като цел постигането на споразумение до края на годината.
Ние не се противопоставяме принципно на тази цел, но трябва да е ясно, че срокът не може да бъде по-важен от съдържанието. Няма да подпишем неизгодно споразумение само за да спазим крайния срок. Ще подпишем споразумение единствено когато то бъде справедливо за Италия.
И какво означава това по същество? На първо място, означава да изградим бюджет, който дава ясни и конкретни отговори. Означава да осигурим адекватно финансиране на новите приоритети, които всички определяме като стратегически, без да жертваме политиките, представляващи една от основите на европейския проект.
Ще го кажа съвсем ясно: Италия няма да приеме бюджет, който намалява средствата за Общата селскостопанска политика, рибарството и политиката на сближаване. Селското стопанство и рибарството са свързани с нашата продоволствена сигурност, която е съществен елемент от стратегическата автономия на Европа.
Политиката на сближаване е свързана със способността на единния пазар да функционира, без да изоставя цели територии, което на свой ред би отслабило и общия икономически растеж. Следователно според мен няма никакво противоречие между традиционните политики и новите приоритети. Напротив: не може да има сигурност без продоволствена сигурност и не може да има истинска конкурентоспособност без равнопоставеност между регионите.
През последните дни ирландското председателство представи ново предложение за преговори, което предвижда бюджет от приблизително 1,622 трилиона евро за периода 2028-2034 г. по постоянни цени. Става дума за съкращение от 108 милиарда евро спрямо предложението от юни и с над 140 милиарда евро спрямо първоначалното предложение на Комисията.
Въпреки толкова значителните съкращения общият размер на средствата за националните и регионалните планове, които включват Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване, беше запазен. Това е изключително важен и съвсем не гарантиран резултат. Радвам се, че мога да кажа, че решаващ принос за него имаше съвместното писмо на 17-те държави членки от групата „Приятели на сближаването“ (Amici della Coesione), още една инициатива, започната от Италия, този път заедно с Румъния.
Именно за да продължим да работим в тази посока, заедно с Румъния ще бъдем домакини на нова среща на групата в кулоарите на предстоящия Европейски съвет. Това ще бъде възможност да направим равносметка на преговорите и да потвърдим общата си позиция преди решаващата фаза.
Остава и основният въпрос: как да финансираме приоритетите, които Европа си е поставила. Според мен отправният въпрос не трябва да бъде колко голям трябва да е бюджетът, а по-скоро какво Европа смята за неотменимо през следващите години. Първо се определят целите, след това се намира начинът за тяхното финансиране. Не обратното.
Що се отнася до новите собствени ресурси, предложени от Комисията, имаме няколко резерви, но сме готови да работим въз основа на ясен принцип: да намалим доколкото е възможно тежестта върху националните бюджети, без да налагаме нови данъци на европейските граждани и предприятия.
Смятаме, че може и трябва да се обмисли и по-постепенно погасяване на дълга, поет за програмата Next Generation EU, така че плащанията по него да не ограничават останалите европейски политики именно през годините, когато е необходимо да се инвестира повече.
И като цяло смятам, че когато става дума за финансиране на приоритети, които са стратегически за всички нас, никой инструмент не бива да бъде изключван предварително.
Съществуват и няколко въпроса, по които компромисът задължително трябва да бъде подобрен от гледна точка на Италия.
Първият е цялостната ни позиция. Предложението на ирландското председателство запазва до голяма степен непроменени критериите за разпределение на средствата, които продължават да поставят нашата държава в неблагоприятно положение. Не можем да приемем Италия да внася повече в европейския бюджет и същевременно да получава по-малко. Това е елементарен въпрос на справедливост.
Вторият въпрос се отнася до така наречените „rebates“, отстъпките от вноските, от които се ползват някои държави членки и по отношение на които новото предложение не отбелязва никакъв напредък. Трудно ми е да обясня защо именно онези, които искат бюджетът да бъде „модернизиран“, тоест намален, настояват да запазят привилегии, възникнали в друг етап от европейската интеграция.
Ако трябва да има модернизация, тя трябва да важи за всички. И ще добавя, че не може да се настоява жертвите да бъдат европейски, а привилегиите национални.
Третият въпрос може да изглежда технически, но разкрива много за начина, по който функционира Европа. Става дума за принципа, според който европейските средства не могат да финансират дейности, които нанасят значителни вреди на околната среда. Това е правилен принцип. Но първоначалните проекти на правилата за прилагането му, изготвени от Комисията, рискуват да го превърнат в автоматично изключване на цели сектори, точно това, което правителствата бяха решили да избегнат.
Не можем да искаме от един стоманодобивен завод да инвестира милиарди в прехода, да го караме да плаща квоти за CO₂ и след това да му казваме, че именно защото е стоманодобивен завод, няма право на достъп до европейските средства за декарбонизация. Не можем и да твърдим, че искаме да укрепим енергийната сигурност, а след това автоматично да изключваме инфраструктурата, необходима за гарантирането ѝ.
Искам да кажа също, че решенията на правителствата не са проекти, които бюрокрацията може да променя по свое усмотрение. Тази тенденция, при която държавните и правителствените ръководители вземат решения, а след това бюрократичните правила систематично ги обезсилват, е неприемлива и трябва да бъде коригирана.
От начина, по който ще бъдат разрешени тези въпроси, ще зависи и цялостната ни оценка на пакета. Но, както казах, ще имаме възможност да се върнем към това.
Европейският съвет ще проведе и стратегическа дискусия за процеса на разширяване и вътрешните реформи на Съюза. Това е тема, на която Италия винаги е придавала голямо значение. Само обединена отново Европа, подкрепена от стабилен политически консенсус, може да достигне критичната маса, необходима, за да остане конкурентоспособна, влиятелна и сигурна.
На първо място са Западните Балкани. Разбира се, всеки път има свои особености, срокове и условия. Но политическата перспектива е една и съща: трайно укрепване на европейската принадлежност на държави, които са част от нашата история.
Ние подкрепяме разширяване, основано на принципа на заслугите и на взаимната отговорност. Страните кандидатки трябва да осъществят необходимите реформи и постепенно да приведат законодателството и практиките си в съответствие с европейските правила. От своя страна Съюзът трябва своевременно да признава постигнатите резултати чрез конкретен напредък. Ето защо в краткосрочен план наш приоритет е решително да подкрепим напредъка на Черна гора и Албания в процеса на присъединяване. Защото техният успех би имал значение, което далеч надхвърля техните и нашите граници. Той би показал на целия регион, че процесът на присъединяване е реален, че реформите се възнаграждават и че когато една страна-кандидатка изпълнява своята част, Съюзът също е способен да изпълни своята.
Накрая Европейският съвет ще проведе стратегическа дискусия за управлението на миграционните потоци.
Много пъти в тази зала съм изтъквала, че през последните години европейският подход към този въпрос се промени значително.
В началото мнозина смятаха за невъзможно някои теми да станат неразделна част от обичайния европейски дебат. Теми като съсредоточаването върху предотвратяване заминаванията вместо върху управлението на пристигащите, укрепването на външното измерение на миграционната политика, изграждането на партньорства с държавите на произход и транзит, повишаването на ефективността на връщанията и разработването на иновативни решения. Но това се случи. И тази промяна в подхода, за която Италия има решаващ принос, вече дава конкретни резултати.
Това не го казва правителството. Показват го данните на Frontex. За две години незаконните преминавания на външните граници на Съюза са намалели повече от наполовина.
И през тази година спадът продължава: през първите осем месеца броят им е с 35% по-нисък спрямо същия период на миналата година. В централната част на Средиземно море, тоест по маршрута, който засяга Италия, пристиганията са намалели с повече от половина.
Знаем много добре, че проблемът не е решен. Но тези числа показват нещо просто: алтернативата на политиката на „отворените врати“ винаги е съществувала. Винаги е съществувала. Просто в продължение на години беше избирано тя да не се прилага.
Възнамеряваме да продължим по поетия път, без да отслабваме бдителността си. Още повече че събитията в Сеута в края на юли ясно показаха колко бързо могат да възникнат ситуации на изключително силен натиск по външните граници.
В светлината на тези събития, както знаете, Италия реши временно да възстанови контрола по вътрешните въздушни и морски граници с Испания въз основа на оценка на ситуацията със сигурността. И позволете ми да кажа, че смятам последвалите спорове за доста абсурдни, особено тези от страна на някои опозиционни партии, които очевидно са по-загрижени да защитават испанското правителство, отколкото сигурността и границите на Италия.
Напомням, че Кодексът на Шенген изрично предвижда възможността за временно възстановяване на контрола по вътрешните граници по съображения, свързани с обществения ред или сигурността. Всъщност това е инструмент, който се използва редовно: от 2006 г. досега държавите членки са прибягвали до него почти петстотин пъти, като в над тридесет случая контролът е засягал пряко Италия. Франция например поддържа граничен контрол на границата с нас от повече от десет години.
Следователно е трудно да се твърди, уважаеми колеги, че Италия няма право да използва инструмент, който е бил използван десетки пъти срещу самата нея. Напомням на колегите, че Италия има същите задължения и същите права като останалите държави членки. Подчертавам и същите права. Няма да приемем защитата на границите да бъде право за другите и провинение, когато става дума за Италия.
Сеута ни научи и на още нещо: една гранична криза невинаги възниква сама. Понякога тя се създава умишлено. Трафикантите я организират, социалните мрежи я раздухват, дезинформацията я подхранва.
Онзи, който използва отчаяни хора като средство за натиск върху нашите граници, не просто нарушава една граница. Той напада Европа, а Европа трябва да разполага с инструментите, за да отговори.
Непосредствено след събитията в Сеута, на 1 август, заедно с Дания Италия инициира писмо, подписано от 22 от общо 27 европейски държавни и правителствени ръководители, с което поискахме по-добра защита на външните граници, по-решителни действия срещу мрежите на трафикантите, повече връщания и по-добра способност за предвиждане и реагиране на подобни ситуации.
Поискахме също така сериозно да бъдат разгледани и факторите, които привличат мигрантите, сред които включваме и легализациите в изключително голям мащаб. Разбира се, всяка държава членка запазва своите правомощия и взема собствените си решения. Но живеем в интегрирано пространство със свобода на движение и общи граници. А решенията, които една държава взема на собствената си територия, не остават непременно само там: те могат да имат последици за останалите и да застрашат функционирането на Шенгенското пространство.
Ако се наложи посланието, че незаконното влизане може впоследствие да се превърне в законно пребиваване, съществува риск да бъдат насърчени нови заминавания, да се укрепи бизнес моделът на трафикантите и да бъдат обезсмислени част от усилията, които полагаме за намаляване на незаконните пристигания. Не можем да си позволим това.
След това идват връщанията. В продължение на години в Европа заповедта за експулсиране много често оставаше просто лист хартия. Днес разполагаме с по-ефективни инструменти, включително благодарение на новите европейски правила, и резултатите са видими. През тази година връщанията достигнаха най-високото равнище, регистрирано някога за същия период, и продължават да нарастват. За това благодаря на министър Пиантедози и на всички, които работят всеки ден за постигането на този резултат. Защото посланието трябва да бъде ясно: онзи, който влиза незаконно в Италия, не може да разчита, че ще остане тук.
И след това идва работата по целия миграционен маршрут. Благодарение на сътрудничеството с Международната организация по миграция и с Алжир, Либия и Тунис през последните две години около 65 хиляди мигранти са се завърнали доброволно в страните си на произход, още преди да опитат да прекосят Средиземно море. Това са 65 хиляди души, които не са поверили живота си на трафикантите.
Но за да функционира този модел още по-добре, е необходимо възможно най-пълно сътрудничество от страна на трети държави. А когато такова сътрудничество липсва, Европа трябва да използва всички средства, с които разполага: дипломацията, сътрудничеството, търговията и визите. Защото онзи, който иска да бъде наш партньор, не може да разглежда връщанията като отделен въпрос.
Необходима е още по-голяма амбиция във външното измерение на миграционната политика и по-добра координация с националните инициативи, като се започне от Плана „Матей“ за Африка, роден от убеждението, че отношенията между Европа и Африка трябва да се основават на равноправни партньорства, инвестиции и споделен растеж.
Същото важи и за иновативните решения. Италия проправи пътя с центровете в Албания, а днес „центровете за връщане“ в трети държави вече са предвидени в европейските правила и много държави членки искат да поемат по този път. Сега трябва да преминем към изпълнението. Съюзът трябва да подкрепя онези, които желаят да започнат пилотни проекти, като им предоставя средства, експертен капацитет и ресурси при пълно спазване на европейското и международното право. Тези средства трябва да бъдат предвидени и в следващия европейски бюджет.
Ще обсъдим това в кулоарите на Европейския съвет, включително по време на традиционната работна закуска, посветена на иновативните решения в областта на миграцията, която, както винаги, организирахме съвместно с Дания и Нидерландия.
В заключение, колеги, отвъд отделните теми предстоящото заседание на Европейския съвет има ясно политическо значение.
Живеем в свят, в който сигурността, благоденствието и много от равновесията, които години наред приемахме за даденост, вече не са гарантирани. Европа трябва да реши какво място иска да заеме в него. Тя може да продължи да създава правила, сякаш нищо не се е променило. Или може да погледне реалността такава, каквато е, и да се снабди с инструментите, необходими за защитата на своята икономика, сигурност и свобода.
Именно за такава Европа работим ние. Европа, способна да съчетава прехода с индустрията, традиционните политики с новите приоритети, сътрудничеството с партньорите със защитата на собствените си граници. Прагматична Европа, която не се страхува да коригира решенията си, когато реалността се променя. Европа, която съсредоточава силите си върху големите предизвикателства, с които никоя държава не може да се справи сама, и знае кога да отстъпи, когато отделните държави могат да се справят по-добре самостоятелно. Европа, която е голяма по големите въпроси и ненатрапчива във всичко останало.
Години наред ни казваха, че за да има тежест в Европа, Италия трябва да се откаже от защитата на собствените си интереси. Доказахме обратното. Защото една силна Европа се нуждае от силни държави. И можем да работим за по-стабилна и по-надеждна Европа, без нито за миг да преставаме гордо да защитаваме Италия.
Именно с тази гордост отново ще замина за Брюксел. Със същата решителност, която имат милионите италианци, които всеки ден работят, произвеждат, създават иновации и поддържат тази нация. Защото им дължим Европа, която ги защитава, вместо да им пречи. И искам да им кажа, че където и да се решава тяхното бъдеще, Италия ще бъде там, за да бъде чут гласът ѝ.
Благодаря ви.
