Преди няколко седмици ми се наложи да обяснявам в един международен подкаст за идващите президентски избори в България. За незапознатите с политическата ситуация в Родината, тя навярно звучеше лунатично:
Вицепрезидентът, станал президент, след като титулярният президент подава оставка, за да стане министър-председател, се явява на избори, за да стане титулярен президент. Основен конкурент на въпросния вицепрезидент, станал президент, е назначеният от него за служебен министър-председател на последното служебно правителство. Една от партиите, подкрепила този служебен министър-председател за президент, беше създадена, защото президентът, подал оставка, за да стане министър-председател, назначи лидерите ѝ като служебни министри в едно друго служебно правителство, след което те (заедно със сегашния им кандидат за президент) го подкрепиха за втори мандат като президент срещу друг кандидат на друга политическа сила, която свалиха в началото на тази година, от която сега се налага да търсят подкрепа.
Въобще не е лека задача да се обясни българската политика на чужденците. Ако следваме принципа на редукционизма, можем да я сведем до циклично (по-скоро циклофренично) редуващите се истерии в т.нар. „демократична“ общност – този път гласуването беше „заедно с мафията срещу Путин“, за разлика от миналата година, когато беше „заедно с Путин срещу мафията“. Паметта е опасно нещо, може би заради това пишете наградени романчета срещу нея.
Отчетливо се забелязва и отчайващо ниската избирателна активност – победителят Илияна Йотова успя да премине психологическият праг от милион гласа, за да не е срамът пълен. Между другото, в личен план и Илияна Йотова, и Андрей Гюров са прилични кандидати (същото може да се каже и особено за Кирил Вълчев), проблемът винаги е бил с партиите, от които произхождат.
За „Прогресивна България“ други добри новини, освен че спечелиха (което е и най-важното), няма. Но няма и „качествено нова политическа ситуация“, както се опитват да наложат за теза едните говорещи глави. „Прогресивна България“, заедно с „Възраждане“, все пак успя да събере повече отколкото ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС, взети заедно, колкото и немотивирани да бяха голяма част от избирателите. Но тук добрите новини за ПБ наистина свършват, колкото и другите говорещи глави – немалка част от тях новопребоядисани и обърнали се по повея на прогресивния вятър – се опитват да ни убеждават. Отливът на подкрепа е явен, а Румен Радев се наложи да вземе кампанията на Йотова на ръчно пилотиране между двата тура. Както гласи клишето, използвано от всички говорещи глави: „причините за това са комплексни“.
В „Прогресивна България“ така и не разбраха защо всъщност спечелиха парламентарните избори през април и че причината за това не е основно в „хардкор“ русофилския вот. Ако беше така, ‚Възраждане“ щяха да печелят избори много отдавна. Профилът на избирателите на „Прогресивна България“ по-скоро не се интересува много от войната в Украйна и превръщането ѝ в основна тема в предизборната кампания не направи услуга на Радев и компания. Всъщност не направи услуга и на Андрей Гюров. Това, което накърни електоралната база на ПБ е основно доста хрисимото отношение към очевидна агресия в изключителната икономическа зона на България и кършенето на пръсти, което е тотален антипод на образа на „здравата ръка“. Образ, който имаше немалка роля в избирането на Румен Радев за министър-председател.
Друга линия на проблеми за ПБ е в сферата на вътрешната сигурност и тоталния провал на Иван Демерджиев във всичко, освен в хващането на престъпник номер едно на държавата – „прокурорският син“ – и информирането ни кога излиза следващото издание в най-надценената игрална поредица в историята Grand Theft Auto 6. Няколко убийства на „знакови за прехода“ лица съвсем ни върнаха в 90-те. Поне хващат физическите извършители. Ако перифразираме Тодор Живков, само да внимават да не ги хванат преди извършването. Чудно в какъв момент от ПБ ще осъзнаят, че този министър не е точно техен и вече си е договорил подкрепа от други партии за следващите избори за главен прокурор.
Като заговорихме за 90-те, най-отчетливият провал на ПБ е в икономическата сфера. Толерансът, който им беше даден за 2026 г. беше повече от щедър, но в следващия бюджет не личи да има съществено подобрение, а само почти тотален отказ от реформи, съкращаване на разходи и отново ненужно раздут дълг. Не е лошо да се замислят, че именно бюджетът беше това, което свали предишното правителство и докара тях на власт, а не някаква „битка с мафията“ или „помощ за Украйна“.
Резултатът на Андрей Гюров е изненадващо висок за всички – от социолозите, та чак до самите партии, които го издигнаха. Такъв е, защото кандидатурата му никога не е имала за цел той да стане президент, а да „овладее“ партия „Продължаваме Промяната“ от Асен Василев, за да я подчини на практика на „Демократична България“. Последното, разбира се, е най-зле пазената тайна в политическия живот на България.
Най трагично-забавния момент в кампанията беше, когато свалиха някакви фейсбук страници, за които чувам за първи път, но очевидно са от независимите-страници-но-подкрепящи-ДБ. Може би, ако преди десетина години имаше някой, който да предупреждава, че не е добра идея да се дава власт на държавите (или на ЕС) да изискват сваляне на съдържание от социалните мрежи, нямаше да стигне дотук. О, почакайте, тогава същите, които сега реват, защитаваха подобни решения на амбразурата, може би, защото тогава те бяха тези, които докладваха. Ако не сте го разбрали, лицемерието е основната причини вечно да губят. Друг забавен момент беше интервюто на Петър Стоянов – не самото интервю, то само по себе си показа, че той е единственият добър президент, който сме имали, а това, че е възхваляван от същите хора, привърженици на тези, които навремето го спряха за втори мандат.
Подкрепата на „гражданина Бойко Борисов към гражданина Андрей Гюров“ доведе до нещо значително по-лошо от разделение в собствената му (на Борисов) партия – до необходимостта активистите на същата партия да се обясняват. А в политиката, започнеш ли да се обясняваш и оправдаваш, си загубен. В абсолютно измерение подобна подкрепа (която си е призив, каквото и да се опитват да ви убеждават) може и да не значи много, но показва ясна посока. Посока, която повтаря същата грешка отново и отново. Да се блъскаш в същата стена, настоявайки за нова „сглобка“ с надеждата „демократическата“ общност да те заобича или поне да не ти кряка под прозорците, всеки път когато си на власт, е откровена глупост. И по-лошото – очевидно не работи. С този ход и с будещото недоумение (и отново – още по-лошо – показващо слабост) решение въобще да не се издига кандидат за президентските избори, ГЕРБ успешно се позиционира като партия малко над бариерата за влизане в Парламента на следващите парламентарни избори. Огромна част от избирателите на ГЕРБ, а и на ДПС просто не отидоха на гласуват. Тези, които все пак го направиха, подкрепиха Гюров, което може да се види от разрезът на „Тренд“.
Специално за ДПС показателна е победата на Гюров-Кандев в Кърджали и Турция, при това с почти 20%. Вероятно на Делян Пеевски му е харесала тази седмица, в която не беше „Шиши“, а „господин Пеевски“, като в доброто старо време на Сглобката. Чудно дали ще се намери някой смел журналист да попита Гюров дали вижда Пеевски в огледалото?
Наистина не разбирам, обаче, глупостта и самоунижението на избирателите на ГЕРБ (доколкото са отишли да гласуват), ДПС (доколкото има неконтролирани такива) и „Синя България“ (които по неведоми пътища го „отнесоха“ преди първия тур) да бъдат постоянно обиждани и после отново да се хващат на въдицата на същата пропаганда, че ако не гласуват за „добрите сили“, от утре Путин пристига. Между другото Радан Кънев поне имаше доблестта да си признае и да се извини за 2021 г., макар и с половин уста.
Ниската активност и на (особено на) тези избори, правното лимбо на това едновременно комунистическия режим да бъде обявен за престъпен и едновременно съвременната българска държава да признава и продължава на практика референдумът, с който де факто комунистическият режим е установен, може да доведе до само един извод: Ако осемдесет години след обявяването на България за република изборите за президент са между Сталинисти и Троцкисти, е време този нелеп и нелегитимен републикански експеримент да бъде прекратен.
