#НаДнешнияДен 1929 г. умира Георги Баждаров – български революционер, учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител на ВМРО.
Георги Баждаров е роден на 8 февруари 1881 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия (1896 – 1899) и Битолската гимназия (1899 – 1900), където заедно с Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров основава ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.
Учителства в село Крушево, Демирхисарско през 1900 – 1901 година и е член на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански, от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията, а по-късно е в четата на Атанас Тешовски. През лятото на 1903 година е делегат от Сярско на конгреса на Серския революционен окръг.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След въстанието се установява в България и в 1906 година завършва история и география в Софийския университет. В учебната 1907/1908 година преподава в Разградската мъжка гимназия.
След Младотурската революция през 1908 година учителства в Солунската българска гимназия (1908 – 1913) и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове, като е член на градското бюро на партията в Солун. Участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в 1909 година и във втория му конгрес през 1910 година. Редактира вестниците „Учителски глас“ (1910 – 1912) и „Искра“ (1911 – 1912).
След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915 – 1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година.
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Георги Баждаров е награден с орден „Свети Александър“ VІ степен.
На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Сярското братство[10] и е избран за секретар на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.
В 1921 година, като представител от миряните на Сярска епархия, Баждаров е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август. Участва като делегат от Петровското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.
След възстановяването на ВМРО той е избран за член на Задграничното представителство на ВМРО и през 1925 година на Шестия конгрес на ВМРО в село Сърбиново е преизбран на същия пост, заедно с Наум Томалевски и Кирил Пърличев. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и през 1924 година се противопоставя на Майския манифест. От 1919 до 1923 година е главен редактор на вестник „Македония“. В 1923 година издава книгата „Духът на Македония“.
Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт и негов подпредседател.
След убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година е един от водачите на протогеровисткото крило и редактира протогеровистката версия на вестник „Свобода или смърт“. Баждаров е убит от михайловистите Борис Чавдаров и К. Василев на 19 септември 1929 година във Варна.
