В годишната си реч председателят на ЕК се опита да мобилизира обществено одобрение и политическа подкрепа за курс към засилена евроинтеграция, казва проф. Георги Димитров
Интервюто взе Иглика Горанова, сп. „Икономист“, бр.38, 22-28 септември 2017, с 28-31
Иглика Горанова: Проф. Димитров, ползите за България от членството в Европейския съюз са известни. За разлика от него членството в Шенгенското пространство като че ли предполага повече задължения, отколкото реална полза за българите, с превръщането на България във външна граница за ЕС на запад и на юг с Турция. Как ще коментирате призива на Жан-Клод Юнкер, че е „крайно време Румъния и България да влязат в Шенген“, както и натиска на София в тази насока?
Георги Димитров: Смисълът на Шенгенското пространство може да е ясен само в общество, в което действително „времето е пари“. Преминаване през охранявани граници винаги е забавяне, а това пречи на бизнеса – колкото по-интензивна е международната търговия, толкова по-голяма загуба са проверките. У нас с бизнес се занимават около 3 на сто от населението, а още по-малка част е заета в международна търговия. Поради това проблемът за Шенген тук е твърде неясен. Политическият елит, много по-силно в Румъния, отколкото в България, настоява за достъп до това споделено европейско пространство без граници, най-вече от имиджови съображения, а не в защита на някакви граждански интереси.
Граничният контрол не е дребнава прищявка, а опазва интересите на всички, издигайки бариера пред транстраничната престъпност – контрабанда, трафик на хора, тероризъм. Само че за да е ефективен, той трябда да работи в единство с цялата правоохранителна и правораздавателна система: полиция, прокуратура, съд. А в Румъния и България имаме чудовищен проблем с дефицит на върховенство на правото, което се вижда най-добре в (без да се свежда само до) повсеместната корупция, погълнала и политиците.
Тъкмо поради това страни като Австрия, Холандия и други с основание категорично отхвърлят възможността двете балкански съседки да получат достъп до свободното за движение европейско пространство. Защото с право се страхуват от интернационализираната престъпност, имаща политическо покровителство тук. Това е обяснението за политическия вой срещу оставането на България и Румъния извън Шенгенското пространство.
В този смисъл Юнкер прави „мечешка услуга“ на европейските граждани, когато – в последователност на своя курс към засилен интегритет в ЕС – иска влизането ни в Шенген. Неговата визия най-систематично прокарва линия на засилено обединяване, изискващо заличаване на различия.
Въпросът обаче не е дали е добре за ЕС да няма различия, а дали трябва да си затваряме очите пред фрапантните разлики. Просто не е почтено да се каже, че Хърватия ще влезе в Шенген, когато изпълни условията, а България и Румъния трябва да влязат веднага.
ИГ: В доклада си Юнкер заяви, че “Вятърът отново е в платната на Европа”. Това просто окуражаващ израз за страните в ЕС след Брекзит ли е или е реалност?
ГД: Не може да разсъждаваме дали една метафора е реалност. А словото на Юнкер преливаше от метафори, защото той не направи отчет за състоянието на ЕС, където би могло да има проверими факти, а разгърна пространно много лична и, по думите му, изстрадана визия за бъдещето на Европа – чрез укрепване на ЕС. Според него днес, практически веднага трябва да започнем изграждането на утрешна Европа, а това предполага първо да сме наясно какво точно правим. В тази връзка много важен смислов акцент в речта му е последователната демонстрация на убеденост, че излизането на Обединеното кралство е тъжна неприятност, но не е чак такъв голям проблем. Защото и след Брекзит останалите 27 страни имат достатъчен ресурс да градят перспективно бъдеще. Обаче пътят към него изисква именно засилен и още по-интегриран съюз. На така преформулирания въпрос – реалност ли е тази перспектива? – прекият отговор на Юнкер, а това е едно от малкото неща, по които съм напълно съгласен с него, е: зависи колко силно го искате и сте готови да вървим точно в тази посока.
ИГ: Юнкер заяви, че Европа се простира от Виго до Варна, от Испания до България и че Европа трябва да диша с двата си дроба. Как ще коментирате това послание?
ГД: Надявам се всички разбират, че той просто е длъжен да го каже по силата на вътрешната логика на негова визия, а не защото това е така. Опитайте се да дишате само с един бял дроб. Ако успеете, опитайте се на бегом да изкачите баир по този начин… Защото световната конкуренция с другите глобални гиганти не ни оставят възможност просто да дишаме. Парадоксът е, че ако искаме да останем, каквито сме, трябва да изпреварваме конкурентите си. Тук нямаме избор. Иначе, ако европейският живот вече е един и същ в целия съюз, нямаше над 800 000 българи да живеят и работят трайно в Испания.
Цялото послание (повтарям, това не бе доклад, а много лична политическа визия) се опитваше да мобилизира обществено одобрение и политическа подкрепа за курс към засилена евроинтеграция. В него можем да разпознаем над 30 разнопорядкови адресата – обещано бе на всички „от всичко по много“. С изключение на Турция, под управлението на Ердоган, към която бе оправено остро предупреждение. Но то всъщност трябва да се прочете повече като подкрепа за европейските политически среди, които вече го бяха отправили. Ясно е, че – без Великобритания – не можем да си позволим по великобритански да имаме резервирано отношение към задълбочаване на евроинтергацията.
Вижте обаче реакциите към словото на Юнкер сред държавните глави на страните членки. Източноевропейците са еуфорични, западноевропейският бял дроб не е в такъв възторг, ако се изразим меко. Очевидно е, че ще става дума за „присаждане на бял дроб“ и донорите имат не едно на ум. Което и обяснява говоренето с метафори, а не с аргументи. Провеждането на конкретните интеграционни политики обаче веднага ще ни върне на терена на аргументите.
ИГ: Защо според Вас председателят на Еврокомисията се позова на правната обвързаност на България, както и на няколко други членки на ЕС, да приемат еврото? Все пак Дания и Швеция като по-стари членки не го желаят и въпреки това (или поради това) икономиките им са стабилни. Защо българската икономика трябва да приема еврото, след като валутният борд й гарантира стабилност, без да се излага на рискове като тези по време на еврокризата?
ГД: Както разбирате, това е намерението на Юнкер да наложи засилване на интеграцията в ЕС и няма по-мощен инструмент в подкрепа на този курс от разширяване на еврозоната. Важното е готовността на ЕК да предложи институционални и финансови ресурси, с които да подпомогне желаещите членство в нея страни. И точно тук идва подчертаването, че това не е негова индивидуална хрумка, а е ключово задължение на всяка страна, подписала договора за членство в ЕС. Договорът задължава, но в България, поради изключителната неразвитост на пазарните отношения, договорната култура е в „протоембрионален стадии“, по израза на Дьо Вилпен, когото вероятно сме забравили. На най-високо политическо равнище се смята, че е възможно да изпълняваме само онези части от договорите, които ни изнасят. Нали видяхте какво става, колчем се заговори за купуване на земя от европейски граждани. Колко десетилетия трябва да минат, за да може Корнелия Нинова и ней подобните да разберат, че земята не е кърмилница, а капитал. ЕС е на първо място, преди всичко друго, свобода на движение на икономически активи – стоки, услуги, капитал, работна сила, т. е. единен пазар. Ако искаш силен ЕС, не може да си против влизане в еврозоната. Към всички противници на тази идея има само един въпрос – колко често и какви суми обръщате от лев в евро и обратното… Естествено, има и отделни субекти – от лица до банки, които печелят от сегашното положение, но това далече не е всеобщ интерес.
ИГ: Предложението на председателя на ЕК за създаване на специална европейска агенция за трудова мобилност, която да следи за правилното приложение на трудовото законодателство как ще се отрази на българските работници в Западна Европа?
ГД: Наистина ли ме питате какво мисля за единен европейски контрол над приложение на законодателство? – ако се отрази зле на някаква част от българските работници, каквато и да е тази част, „ДОЛУ приложението на законодателството“!?
Това е българският манталитет – по принцип не е зле да има закон за движение по пътищата, ама аз точно сега много бързам…
Сещам се за случка от края на 90-те години – в личен разговор с топ следовател тогава чух, че България губи от затварянето на каналите за контрабанда на алкохол и цигари, щото сега тези канали ще минават през комшиите и парите от тях ще ни заобикалят.
Всички, които не харесват приложението на европейското законодателство, могат да последват възрастното поколение във Великобритания, което гласува за излизане от ЕС и сега реализира последиците от решението си.
ИГ: Призивите за единна Европа как кореспондират с политиката на Полша и Унгария по отношение на мигрантите? Трябва ли да имаме очаквания европейските лидери да променят правилата за приемане на бежанци?
ГД: Въпросът скрито изхожда от сегашната политика на управляващит в Полша и Унгария като даденост, към която призивите за единна Европа са нещо външно и вторично. Обаче събитията в тези две страни, смятани някога за флагмани на реформите и проевропейския курс в пост-комунистическия блок, през последните години са убедително доказателство, че подготовката за членство в ЕС и европеизация на едно общество може да съвпаднат по време, но далече не са едно и също.
Нещо повече. Никой не може да отрече, че Австрия е класическа европейска страна, но и там крайната десница стигна по най-демократичен път до властта преди години. Обаче консолидираната политическа съпротива именно от ЕС бързо приключи този инцидент.
Това, че управляващите в момента в Полша и Унгария, стъпвайки на непренебрежима електорална подкрепа, си позволяват да отиват отвъд правилата на либералната демокрация (най-вече в Унгаия) и върховество на правото (най-вече в Полша), е свидетелство само за тежкото положение, в което бе ЕС. Каскадата от безпрецедентни кризи – икономическа рецесия, мигрантско цунами, Брекзит – не позволяваше на Съюза да решава същинските си проблеми. Кризите обаче отминават и решението на проблемите предстои. То не включва продължаваща толерантност към безобразията спрямо фундаменталните ценности, върху които е изграден ЕС.
ИГ: Какво послание отправихме към ЕК и Москва с доклада за заплахите пред националната сигурност, в която Русия е посочена като такава заплаха?
ГД: Ще си позволя да подчертая, че такъв прочит въпросният доклад получи само в средите на БСП. При един безпристрастен поглед обаче, казаното в доклада може да се оцени като абстрактна и – поради това – достатъчно мека формулировка, констатираща съществуването на проблем, пред който едно отговорно правителство не може да си затваря очите. Направете си труда да прочетете конкетния текст в доклада и намерете един смислов акцент или нюанс, който е неверен, опроверган от факти.
Проблемът е в това, че у нас по традиция про-руската ориентация на политиците се приема за естествена и се смята за предателство, ако си позволиш да кихнеш в сграда, в която е Путин. А тъй като се предполага с голямо основание, че той е вече у нас, то се приема, че това присъствие изначално изключва да имаме критично отношение към – обърнете внимание! – неговата политика към страните от ЕС.
Вижте, не само Обединеното кралство реши да излезе от ЕС. Франция на времето реално напусна НАТО. Винаги има такава възможност за всяка една страна членка в тези два съюза.
Само че процедурата е следната – обявяваш публично несъгласие с членството в НАТО. Явяваш се на избори, които печелиш. Подаваш молба за напускане на Алианса и излизаш, за да градиш оттам нататък перспективите за светлото бъдеще на страната си. Останалото е двуличие – хем членуваш в НАТО и носиш отговорностите по солидарната защита на сигурността на всички страни членки, хем политиката на Путин се приема за безалтернативна даденост, към която не може да има критично отношение.
Очевидно обаче у нас към договорните отношения по принцип има едно и също фриволно отношение – било то довор за членство в ЕС или в НАТО. На хартия членуваме, ама само доколкото и когато ни изнася, даже не на всички българи, а на мене и моите единомишленици, безотносително колко сме на брой.
Разбира се, по правилата на демокрацията няма проблем про-путинова партия да е представена в българския парламент и оттам да защитава интересите на покровителя си. Няма проблем в това даже да стане управляваща. Първо обаче трябва да спечели изборите, а след това е добре дошла да диктува политическия дневен ред.
ИГ: В момента новините около българското Председателство на ЕС се въртят около менюто и подаръците, които трябва да направим. Какви ще са реалните ползи за България от това Председателство? Адекватни ли са приоритетните теми, които обявихме?
ГД: Преди месеци в статия за списание „Икономист“ пространно обяснявах, че е абсурдно да мислим за ротационното председателството на Съвета на ЕС, (а не на председателство на самия ЕС), в категориите на „полза“. Самата категория „полза“ е от такова егоистично естество, че в принципна несъизмеримост с ценностите, нормите и политиките на Европейския съюз. Просто човек, който не прави разлика между полза и интерес, не може да разбере какво е ЕС и защо той е жизнено важен за гражданите на обществата, включени в него.
България ще трябва да изпълни ролята на ротационен председател не защото има полза от това. И да няма полза, ще трябва да изпълни ангажимента си. Препоръчвам на широката общественост да прочете поне много информативните материали на проф. Ингид Шикова – не книгата й точно по тази тема, а кратките разяснения за редовия наш съгражданин, достъпни на сайта на Центъра за високи постижения към катедра Европеистика – http://jeanmonnetexcellence.bg/.
По-важното обаче е съвършено друго. Изпълнението на тази роля е изключително важна възможност за реализация на стратегически интереси. Страната домакин на предстедателството може да участва при формирането на дневния ред, в подреждането на политическите приорити, които ще бъдат реализирани в рамките на Европейския съюз с неговите инструменти и конкретни секторни политики. Има стотици неотложни задачи и всички те са с особено висок приоритет. Точно това позволява измежду всички равностойни, равноценни алтернативи страната домакин да избере и да наложи да излязат по-напред проблеми и техни евентуални решения, които иначе ще останат забавени с години.
Но точно тук е важността на категорията интерес в противовес на егоистичната полза, пък била тя и за цяло национално общество. Интересът изначално стъпва върху взаимната зависимост, а не върху отделния субект. За да получиш, трябва да дадеш – това е интерес, ще получиш само ако си дал онова, което е необходимо на партньорите ти. Което предполага да разбираш не своята полза, а взаимния интерес.
Оттук и огромната трудност при формирането на българските приоритети за европредседателството. В България никога не е имало култура на зачитане на взаимен интерес. Няма нагласа да се разбира интереса на ответната страна, а поради това и, както стана ясно по-горе, нямаме идея даже за обвързвания характер на договорите. Изглежда сякаш формулирането на българските приоритети трябва да следва траекториите на собствените ни желания. Това не може да стане и няма да стане.
Ще стане това, не което е „добре за нас“, а което е в интерес на развитието на ЕС. Само ако успеем да впишем собствения си приоритет в курса на перспективните политики на ЕС, ще можем да защитим интереса си. Например, отместване напред на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани – това може и следва да бъде наш приоритет, не защото е добре за България, а защото то би решило важни проблеми на днешния и бъдещ ЕС.
Какъв следва да бъде наборът (очевидно много кратък, за да е реалистичен) от български приоритети по принцип трябва да реши откритият публичен дебат, който ще има първата си проява скоро. Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС г-жа Лиляна Павлова и председателят на ПанЕвропа България г-жа Гергана Паси канят на първото публично обсъждане на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС на 21 септември 2017 г. от 11:00 ч. в хотел Балкан, зала Средец.
Всеки, който смята, че може да аргументира конкрето съдържание на приоритет, очевидно е добре дошъл. Вече съм публикувал свои виждания, които са различни от набелязаните от правителството, но не смятам, че трябва да държа на своето на всяка цена. Проблемът е, че именно правителството ще трябва да износи с конкретни действия реализацията на българския приоритет. Точно тук е големият и тежък проблем, защото това предполага правителството да работи по принцип в реализация на стратегически национални интереси. Нямаме причина да смятаме, че това е така, което означава, че какъвто и да са сега избраните приоритети, те ще бъдат – поне до голяма степен – „външно тяло“ за провежданата от правителството политика. Стискам палци обаче на самия предстоящ публичен дебат да стигне до смислени конкретни решения.
