Парламентарните избори в Австрия протекоха, общо взето, според очакванията – единственото, което може да се окачестви като известна изненада, бе че Зелените в крайна сметка, вместо отрежданите им от социолозите пет или шест процента, се сринаха под четирипроцентния праг и останаха без парламентарно представителство. Обръщането на австрийския избирател надясно, разбира се, не се случи изведнъж, и тенденциите в тази насока бяха видими както от социологическите проучвания, така и от наскоро проведените президентски избори. И въпреки че човек следва да е предпазлив, ако говори за дясна, консервативна или популистка вълна в Европа (изборните резултати и проучванията в държави като Великобритания, Холандия, Германия, където въпреки всичкия шум и тревога по медиите, Алтернатива за Германия не постигна някакъв убийствено висок резултат, и дори Чехия показват доста по-сложна картина и не особено радостни вести за консервативния избирател), налице са редица държави, където е налице не просто завръщане на консервативния дискурс, а резултати, даващи възможност на характеризирани като “крайно десни” партии да сформират правителство.
На провелите се на 15. октомври избори в Австрия шест партии бяха спрягани за преминаване на четирипроцентната бариера и влизане в парламента.
Управлявалите до този момент социалдемократи (SPÖ) получиха 26,8 процента, резултат много близък до този от предходните избори. Голямата промяна дойде обаче от силния резултат на десните партии и изборния провал на останалите партии вляво и либералите от НЕОС.
Трябва да се отбележи, че тъй като социологическите проучвания дълго време показваха резултати близо до това, което се получи на изборите, още месеци преди изборите от SPÖ започнаха да дават индикации за нови пред- и следизборни маневри – през юни те заявиха, че са готови да прекратят дългогодишната си традиция, да не се коалират с крайната десница, стига оттам да приемат някои условия. Веднага след първите изборни резултати политици от левицата като Муна Дуздар също отказаха да се разграничат от евентуално коалиционно правителство заедно с т.нар. “крайна десница” – макар да е ясно, че такъв вариант е много малък и би бил възприет с огромно възмущение от избирателите и на двете партии.
Австрийската народна партия (ÖVP), макар традиционно считана за близка като идеология до Християндемократическия съюз на Меркел в Германия, премина към по-консервативно говорене по време на годините на последното правителство и на мигрантската криза в Европа. За изборната им победа (31.5%, със 7.5% повече от предходните избори) допринесе без съмнение и харизматичната фигура на 31-годишния Себастиан Курц, който е и най-вероятният бъдещ министър-председател.
Не следва обаче да се счита, че от ÖVP изведнъж са станали крайно консервативни, позициите им по много въпроси са либерални. Освен това отношенията между тях и “крайнодесните” от FPÖ далеч не са топли. От Европа най-вероятно ще има известен политически натиск за това, Курц да се опита да състави правителство със социалдемократите, но както бе споменато по-горе, това не би се понравило на избирателите. Налудничаво звучащата идея да премине доброволно в опозиция също най-вероятно би се отразила крайно негативно на бъдещата му политическа кариера. От всичко това следва, че най-вероятно можем да очакваме трудни преговори, в които основно искане на ÖVP ще бъде възможно най-големи рестрикции в имиграционните процеси.
Подобно на много други консервативни партии в Европа, наричани “крайнодесни” и Партията на свободата на Австрия (FPÖ) спечели допълнителни места в парламента тази година. Дълго време те бяха убедителни лидери в социологическите проучвания, но на 15. октомври те останаха трети с 26 процента (с 5.5 процента повече от предишните избори). Причините за този спад са плод на дълъг разговор, но една от тях със сигурност е харизматичната фигура на Курц – веднага след като той обяви желание да оглави ÖVP и с това на практика започна предизборната си кампания, партията му излезе начело в проучванията.
Историята обикновено е посветена на големите фигури и имена, но много важен фактор в изминалите избори бяха слабите резултати на останалите партии. Това е интересна разлика между изборите в Австрия и тези в много други европейски държави. Изборите в Холандия, Германия, Великобритания, Норвегия показаха, най-общо, една криза на социалдемократическата идеология, криза, която по мое мнение е причинена най-вече от идеологическо-пропагандни и исторически фактори, които лежат до голяма степен извън полето на самите политически партии. Единствено във Великобритания най-голямата себезаявяваща се като “лява” партия успя да получи добър електорален резултат (макар и без да спечели), като зави радикално наляво – в останалите страни много от гласовете за социалдемократите отидоха в по-малки леви партии.
Основна причина за слабия резултат на “малките леви” в Австрия е изборният крах на Зелените. Преди четири години те взеха 12.4 процента, записвайки най-успешния резултат в историята си, а сега останаха зад чертата с 3.8 процента и най-слаб резултат от първото си явяване на избори насам (през 1983 година). Причините са най-вече вътрешнопартийни и свързани с изключването на младежкото крило от партията и оставката на дотогавашния лидер Ева Главишниг. За кандидат за канцлер (макар и не за лидер) от Зелените избраха Улрике Луначек, дама, която по никакъв начин не би могла да бъде окачествена като имаща необходимата харизма да бъде политически лидер. Но дори и след всички сътресения резултатът от 3.8 процента беше изненада. Един резултат от 4 или повече щеше да даде по-силна опозиция на австрийския парламент – сега една евентуална коалиция на Народната партия и Партията на свободата ще има 114 от 183 места в парламента.
Последните две партии, които запълват картинката, са Неос (NEOS), либерална партия с дясна икономическа насоченост която с резултат от 5.3% взе десет места, с едно повече от постижението си отпреди четири години, и Пилц (PILZ), партията на бившия зелен депутат Петер Пилц.
Все още има твърде много неизвестни, но вероятно най-важният извод от резултатите в Австрия е, че в страната е налице една ясно изразена дясна, до голяма степен консервативна вълна (за това свидетелстваха и скорошните президентски избори в страната), която не следва да бъде подценявана, но не следва да бъде и надценявана – без значение от сложната ситуация, в която се намира ÖVP, именно те спечелиха изборите убедително, а Курц получи от Ван дер Белен мандат за съставяне на правителство. В Холандия Марк Рюте възприе едно по-консервативно говорене малко преди изборите и успя да “обере” доста консервативен вот. Тук ситуацията най-вероятно ще е малко по-различна, първо, защото кампанията на Курц бе основана на идеята за промяна след социалдемократическото правителство, и второ, защото за коалиционен партньор той най-вероятно ще има “крайнодясна” партия, но въпреки това шумът на мейнстрийм медиите за това, как страната едва ли не залита по архаичен и опасен “крайнодесен” консерватизъм не е нищо повече от евтино създаване на жълти заглавия.
