На практика бюджетът за 2018 не се различава кардинално по някакви вътрешни параметри от бюджетите, които имаме досега. Това коментира финансистът Славчо Маринов в предаването „Investbook” с водещ Димитър Вучев.
„Ако може да обобщим бюджета за другата година, той ще бъде същия като стария, но в някакъв по-голям мащаб, може би заради това, че политиците са окуражени от ръста на икономиката, както и от нейното постепенно съзряване и все по-голямо изсветляване“.
Той посочи, че едно от нещата, които са му направили най-голямо впечатление, е това, че се залага „почти шоков ръст“ на приходите от корпоративен данък за догодина, който е доста по-малък от приходите по доходи.
По думите му става дума за ръст от 10% по доходи и 15%-16% от корпоративен данък.
„Това ми звучи изключително оптимистично, дори почти нереалистично“.
Другото разминаване според него е, че има заложен ръст от около 8% на приходите от ДДС, но пък същевременно с това – практически нулев ръст на приходите от акциз.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ)от своя страна коментира, че според него генерално приходите ще се изпълнят.
“Тъй като наистина това наслагване на растеж оказва своето влияние, но по-голямо напомпване имаме в разходната част. Ако преди имахме плоската, постна пица, сега говорим вече за нещо друго – ръст на заплатите“.
Той посочи, че на практика около 550 млн.лв. е ръста на заплатите в бюджетната сфера, описан като директен ефект от годишните мерки, като по-голямата част представлява заплати на учители, но не само.
„Към това добавяме още поне 150 млн. ефект от покачване на минималната заплата и още около 250 млн. ръст в пенсионните плащания. Тоест вече станаха около 1 млрд. директен ефект от мерките за покачване на доходите“.
Той смята, че пренапомпването на някои заплати не е невъзможно, но липсват разписани конкретни реформи.
