Скандалът с Харви Уайнщайн трябва да накара звездите на филмовата индустрия да хвърлят продължителен, сериозен поглед в огледалото.
Цунамито от възмущение, заляло Холивуд през последните няколко седмици е зашеметяващо както с мащабите си, така и с последиците си.
Първо, мащабите: Мегапродуцентът Харви Уайнщайн, който гуля и купонясва въпреки своята добре известна склонност към бруталности – сексуални или други, бе изхвърлен от Филмовата академия на САЩ; други холивудски звезди са се разбягали уплашени, докато Туитър се препълва с обвинения за сексуален тормоз и насилие.
След това, последиците: Холивуд отдавна е обвиняван в поквара, но през последните две десетилетия се опитва да установи феминистки добродетели. Всичко това се срина този месец. Никога повече Холивуд не ще може да претендира да бъде форум създаден за подобрение на жените; вече не могат много от най-ярките елити в Холивуд да провъзгласят своята любов към женското овластяване. Те стояха отстрани и не направиха нищо, защото Харви Уайнщайн бе могъщ. Едва сега, твърде късно, те провъзгласяват своята вина.
Всичко това намирисва на Кралица Гертруда от Хамлет: Холивуд протестира прекалено много.
Нека не увъртаме относно историята на Холивуд: той е изграден върху малки прегрешения и по-конкретно, върху диван за кастинги. Той отдавна пласира плът, а неговите водещи звезди никога не са били особено срамежливи да участват в това. Луис Б. Майер (се твърди, че) е извършил сексуално посегателство над тийнейджърката Джуди Гарланд; Артър Фрийд (се твърди, че) се е разголил пред тогава дванадесет годишната Шърли Темпъл; Хари Кон и Дарил Занук (се твърди, че) редовно са прелъстявали изгряващи таланти.
Всичко това е като шега за индустрията в продължение на десетилетия. Във “Всичко за Ева” (1950), в началото на своята кариера, Мерилин Моноро, която по-късно казва на младата Йоан Колинс, че продуцентите са като вълци, играе изгряваща актриса, опитваща се да преспи с когото трябва, за да стигне върха. В една от нейните сцени, критикът Адисън ДеВит (Джордж Сандърс), който промотира героя на Монро из града в замяна на специални “привилегии”, я насочва към продуцента Макс Фабиан. “Сега отивай и си помогни.” ѝ казва той. “Защо винаги изглеждат като нещастни зайци?” казва тя. “Защото те са точно това,” отговаря той. “Сега отиди и го зарадвай.” (Монро по-късно ще пише в своята автобиография за продуценти, които третират Холивуд като “претъпкан бордей.”)
Десетилетия по-късно, в “Кръстникът”, мегапродуцентът Джак Уолц (Джон Марли) информира адвокатът на семейство Кореоне Том Хейгън (Робърт Дювал), че певецът Джони Фонтейн (Ал Мартино) няма да бъде избран за определена роля, защото Уолц има планове за звезда, с която Фонтейн е спял. “Джони Фонтейн провали едно от най-ценните протежета на Волц Интернешънъл… Щях да я направя голяма звезда. И нека бъда още по-откровен, само за да ти покажа, че не съм коравосърдечен човек, че не всичко е долари и центове. Тя бе красива! Тя бе млада, тя бе невинна. Тя бе най-якото парче задник, което съм виждал, а съм ги виждал по целия свят.”
И тук лежи проблемът: Къде свършва “взаимноизгодното” холивудско съгласие и къде започва сексуалният тормоз? В края на краищата, научаваме за актриси като Елън Баркин, за които злините на Уайнщайн са били открити в продължение на години и въпреки това, богати, известни актьори и актриси не са казвали нищо. Нито ще го направят за други: дисбалансът във властта между продуценти и артисти е просто твърде голям. Ако сте млада, изгряваща звезда и сте поканена на вечеря от хищен продуцент, който може да подхвърли сочна роля, какво ще направите? Отказвате вечерята и поемате риска да бъдете одумвани насам натам? Отивате на вечерята и сдържано протестирате, когато той се опита да си легне с вас? Или преспивате с него с надежда, че ще получите ролята, която може да се окаже с цената на милиони в бъдеще?
За съжаление, логиката се простира дори върху тези големи звезди, които вече не се нуждаят от хищни продуценти. Единствените хора, които биха могли да спрат порочния кръг са тези, които вече са се реализирали, но дори тези хора все още се нуждаят от продуценти, които са злоупотребили с тях за да получат роли. Много по-лесно е един актьор да изпадне в забвение, отколкото един продуцент.
И така, какво може да се направи?
Първо, ние като общество можем да спрем да третираме секса като обменна монета: можем да учим мъжете и жените да го ценят като нещо повече от получено или отдадено удоволствие. Мъжете на властта винаги са използвали обектите на своето желание. Исторически единствените ограничения са били социалните табута против такава експлоатация – нежеланието на широката общественост да намигне и кимне одобрително към връзките базирани на секс за власт. Ако то не търпи подобно поведение, индустрията ще бъде принудена да вземе мерки към промяна.
Второ, трябва да окуражаваме тези, които вече са успели в Холивуд да говорят за проблема. Диванът за кастинг е жив и е добре и само тези, които са оцелели след него имат правдоподобността и безпоастността за своята кариера за да прекъснат цикъла. Нуждаем се от фигури като Баркин да изрекат други имена, ако разполагат с тях. Не се изисква смелост за да потвърдиш злодеянията на потвърден престъпник; изисква се смелост да изобличиш тези, които продължават да се впускат в хищническо поведение.
И накрая трябва да погледнем към нашите общности. Когато изригне скандал в обществена институция, без значение дали става дума за училище, църква, синагога или Холивуд, изкушението за лоялните към нея е да я затворят отвътре. Понякога това е необходимо за да се предотврати унищожението на идеалите на тази институция, ако те са предадени от съгрешилите. Но когато грешниците са част от идеалите, когато институцията цени, възнаграждава и дори се шегува с тях, може би си струва да се погледне към идеалите на самата институция. Грешниците на една институция не винаги отразяват нейните екзистенциални грехове, но трябва да се погрижим екзистенциалните грехове на нашите институции да не създават още грешници.
