Проучването на агенция “Тренд”, макар и сравнителна ограничено е едно важно начало в проучването на политическите възгледи в българското общество, което според моето скромно мнение остава извън интереса на повечето социологически проучвания. Важността на тези възгледи не бива да се подценява, тъй като те отразяват възприятията за нуждите на българското общество.
Ще се опитам да дам обяснение на отговорите, смисъла, който крият, както и на значението им за одобрението на определи политики. Преди да започна държа да подчертая, че изказаните от мен мнения се основават само и единствено на моите лични впечатления, контакти и опит. Всички отговори и коментари ще се основават на моето познаване на българския манталитет и начин на мислене и нищо повече. Трябва да е ясно, че аз изказвам само впечатленията и изводите , които сам съм си направил в рамките на контактите си с мои сънародници от различни възрастови групи и различните краища на страната.
Резултатите от проучването не са изненадващи за хората, които поддържат редовни контакти със прословутия “средностатистически българин“. Наречената от мнозина “смесица” от възгледи е логична и нормална. Несъвместимостта с дадена идеология не бива да изненадва никого. Неяснотите и противоречията са логични от гледна точка на историческото развитие и опит на българите. За да не звуча голословен ще навляза в подробностите.
Още с първия поглед към проучването ние виждаме някои сериозни противоречия, които трябва сериозно да ни накарат да се замислим за възможността да вкарваме възгледите на българите в рамките на някоя идеология поради простата причина, че идеологията никога не е играла съществена роля в българския мироглед. Дори и в социалистическия период ролята на идеологията е ограничена.
С излизането на първата част от проучването немалко хора с либерални възгледи побързаха да коментират, че българите не били консерватори изтъквайки високото одобрение на правото на аборт(77%), както и много високите проценти поддържащи безплатно образование и здравеопазване(91% и 92%), както и високия процент на хора смятащи, че държавата трябва да осигури работни места(86%).
Тук е моментът да направя забележките си. Със сигурност процента на отговорилите е много висок, но е важно да се разбере, че процентите са по-скоро продукт много повече на лозунги и първични разбирания, отколкото на някакви затвърдени възгледи.
Независимо, че повечето хора одобряват правото на аборт, процентът не бива да отчайва привържениците на забраната, защото въпросът дали абортът е морален или не е никога не е бил повдиган сериозно в обществото. Като под сериозно нямам предвид дебати по сутрешните блокове, а за цялостно обсъждане, към което да се насочи интереса на хората и да придобие национално значение. Казвам това, защото повдигането на въпроса по такъв начин и сблъсъкът на двете страни, поне според мен, може сериозно да промени разбиранията на мнозина. Представянето на въпроса като жизнено важен за разрешаването на демографския проблем, както и акцентирането върху моралната страна на въпроса е способна сериозно да измени мнението на мнозина, особено сред тези, които не се страхуват от нежелана бременност или са сериозно заинтересовани от демографския проблем. Базирам това си мнение на личния опит и впечатления, тъй като многократно съм повдигал въпроса пред хора от различни възрасти и съм останал с впечатлението, че по-възрастните(40+) са много склонни бързо да си променят мнението относно морала, а с малко повече натиск и за правилността на забраната . Не говоря за обсъждане продължило с месеци, а буквално за 10 минутен разговор. С по-младите е по-различно, повечето макар и склонни към съгласие с неморалността на въпроса остават по-скоро поддръжници на правото на аборт, най-вероятно от лични съображения. В общи линии смятам, че повдигането на въпроса ще доведе до резки промени в мненията, особено ако се застъпва позицията, че абортите пречат на демографското развитие и са неморални.
Колкото до здравеопазването и образованието, там също не бива да има изненадани. Образованието е безплатно на много места от преди Освобождението, а след освобождението си е безплатно дори и според Търновската конституция:
“78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за всите поданици на Българското Княжество. “
На образованието в България винаги се е гледало като на обществена работа, а не на нещо индивидуално.
Със здравеопазването положението е сходно, макар и с доста по-кратка история. Не бива да очакваме, че след 60-70 годишна история на държавно здравеопазване и цялостното свикване в него. Имайки предвид вечния стремеж на българите към умерен, спокоен и сигурен живот привикналостта към безплатното здравеопазване не трябва да бъде изненада. Почти няма страна в Европа(а може и да няма), която след като е минала към държавно здравеопазване да се е върнала към частно.
Важно е да се отбележи, че 60% смятат, че данъците трябва да са по-ниски дори и с цената на по-малко пари за социални услуги. Тоест подхождането към здравеопазването и образованието през стремежа да се орежат данъци е доста вероятно да срещне одобрение, особено, ако се опази рамката на безплатното образование.
Разбирането, че държавата трябва да осигурява работа, е продукт на периода преди 89-та и трудно ще се отървем от него, ако изобщо някога се отървем. Важното засега е, че въпросът стои далеч от политическото пространство и не играе роля в политиките на държавата.
Изводите от цитираните резултати от проучването(поне според мен) са:
- Резултатите са по-скоро продукт на историческо развитие, отколкото на ценностни нагласи
- Българите не се влияят от някакви цялостни идеологически разбирания, а имат по-скоро склонност да разглеждат проблемите индивидуално и без връзка помежду им.
- Ролята на лозунгите и летаргията по доста въпроса не позволява точен анализ на вероятните нагласи при повдигането на въпросите в цялост.
