За заглавието на този филм се сещам всеки път, когато по телевизия, радио или някой сайт pop-up-не физиономията на Иво Христов, който от малко преди последните избори беше закичен със заглавието „професор“.
В абсолютно всичките си публични изяви като повредена грамофонна плоча той цикли на едни и същи заклинания: човешкият материал не става, хората са неграмотни, България не е държава, а територия и т.н. Като в името на апокалипсиса професорът е способен незабавно да вземе думата по всички и всякакви въпроси, включително и особено такива, които очевидно ги разбира на „Уикипедия“ равнище.
Вчера стана ясно, че Иво Христов е надскочил себе си, като в някаква вечеринка, обграден от вярващи в сакралността на неговия интелект е заявил, че 80% от населението на България е дебилно и не може да се подпише. И именно поради тази причина тази част от населението се възмутила от изявлението на Мария Захарова. Говорителката на руското външно министерство, която произведе история, намирайки причинно-следствена връзка между Червената армия и спасяването на българските евреи.
Професорът по (май) социология показа смайващо ниска подготовка по история, като пита пита заобиколилите ги почитатели дали някой от тях се съмнява в правотата на думите на Мария Захарова. И окуражен от симпатизиращата тишина се впусна в поредния настойчив анализ защо човешкият материал в България е лош.
Гледайки видеото, си припомних младостта, когато по неизвестни причини бях попаднал на негова лекция. Още тогава ми направи впечатление хъсът, с които опитваше да обясни на студентите, че всъщност са малоумни и че мястото им не е в университета. И каква тежест представлява за него (горкия) бремето да се опита да преживее в среда на такава ниска интелигентност. Гледах го и се чудех как пък никой от тези нискоинтелигентни младежи не реагира като примитив – не скочи да го пребие, защото нали все пак са полуидиоти и като такива е нормално да отговарят на обидите с юмруци. Но … никой от студентите не възропта, никой не пита защо ги обижда. Младежите като хора, които бяха внимавали в първите седем години от живота си, възпитано изтърпяха липсата на възпитание на своя преподавател и … след почивката останали 5% от тях. По-късно се оказа, че този факт го накарал да обясни на 5-те%, че именно лошите гени на населението са причината студентите да висят по кафетата, вместо да слушат какво има да им каже.
И връщайки се от спомена към 07.11.2017 година и наблюдавайки самодоволния му поглед, осъзнах, че професорът се чувства комфортно само в такава среда – на хора, на които може да разказва теория на нискокачествената конспирация и които да го гледат с възхищение. Фактът, че пребивава основно в такова обкръжение може би дава обяснение защо смята 80% от хората за дебилни. Вероятно визира хората, с които се среща ежедневно, хората, които имат нужда от неговото слово и които го възприемат като гуру.
При други обстоятелства бих бил склонен да приема, че поведението на Иво Христов е някаква амалгама на самовлюбен човек със сериозен психологически дефицит.. Прави впечатление обаче, че при всичките си апокалиптични оратории, той е сам. Статистиката показва, че нито един-единствен път не е попаднал в телевизионен или друг дискусионен формат, в който да участва адекватен събеседник с различни възгледи. Професорът явно има инстинкт за самосъхранение и затова не се престрашава да се напъха между шамарите в дебат със събеседник, който ще разжалва професорския му авторитет. Този инстинкт показва и че Иво Христов едва ли приказва всичките небивалици, без да иска. Напротив изводът е, че той ясно съзнава точната стойност на словесните му полюции и затова не иска да влезе в дебат с някой, за да може да остане гуру в очите на обожателите си.
Няма да питам #КОЙ има нужда от това. Няма да анализирам и каква е стойността на родните редактори и журналисти, които често и охотно го канят, подхвърляйки удобни въпроси за неговите апокалипсиси. Оценката я виждаме всяка година в класацията на „Репортери без граници“. За друго се замислих:
Професорът е политик, депутат. В други политически партии и за по-малки издънки хората си тръгват, при това, без обществото да ги кара. Чудно ми е дали партийната му лидерка и целият парламентарен актив на политическата му сила, ще проявят доблест и ще го накарат да си тръгне. Или за пореден път ще премълчат, показвайки именно с мълчаливата си симпатия какво мислят за хората, които са ги надарили със симпатията си на изборите.
Чудно ми е и какво пише в кодексите за етично поведение на университетите, в които професорът взема заплата, за да обяснява на студентите, че са дебили? Дали ще го оставят да преподава, или ще проявят малко доблест. Защото ако това лице продължи да е стъпало, което студентите трябва да преминат, за да получат диплома, мисля, че виновникът за качеството на висшето образование ще е ясен.
