[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Париж, Брюксел, Лондон, Истанбул, Манчестър, Берлин… Ислямистките терористични атаки за съжаление вече са част от всекидневието на жителите на Европа. Ежедневно има атентати в Близкия изток, на които дори медиите не обръщат особено внимание.
След всеки нов атентат слушаме едни и същи призиви от ляво и от дясно на политическия спектър. Не всички мюсюлмани са терористи. Виновна е необезпокояваната нелегална миграцията. Трябва да проявим солидарност с бежанците от гражданската война в Сирия. Трябва да контролираме кой минава през границите и територията ни. Трябва да дадем шанс на имигрантите да се интегрират. Всички това е така в малка или голяма степен, но и непрекъснато предизвиква въпроса „Религия на мира ли е исляма?“.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” _builder_version=”3.0.51″ url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_color=”#454e7d” background_layout=”light” text_orientation=”left” body_text_color=”#454e7d” border_style=”solid” body_font=”Comfortaa|on|||” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px”]
Ако джихадистите победят и надеждата за реформиран ислям умре, останалият свят ще плати ужасна цена.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Реформа на Исляма в днешният му вид е нужна и възможна и само мюсюлманите могат да я постигнат. Но ние в Западния свят не можем да гледаме отстрани все едно този въпрос не ни касае. Ако джихадистите победят и надеждата за реформиран ислям умре, останалият свят ще плати ужасна цена. Терористичните атаки са само началото на това, което може да последва. Именно затова, твърденията на западните лидери, че актовете на ислямистки терор са по някакъв начин отделени от самата религия, са изначално погрешни.
Ислямът не е религия на мира. Това не значи, че всички вярващи мюсюлмани са агресивни. Има много милиони миролюбиви мюсюлмани по света. Факт е обаче, че призивите към насилие и оправданията за него са ясно описани в свещените текстове на исляма. Нещо повече, тези теологично дефинирани и разрешени актове на насилие са готови да бъдат приложени спрямо различни видове прегрешения, например изневяра, богохулство, хомосексуализъм, вероотстъпничество и др.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” _builder_version=”3.0.51″ url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_color=”#454e7d” background_layout=”light” text_orientation=”left” body_text_color=”#454e7d” border_style=”solid” body_font=”Comfortaa|on|||” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″]
Наричащите се „либерали“ и „прогресивни“, хора твърдящи, че вярват в индивидуалните свободи и права на малцинствата, парадоксално имат обща кауза с тези, които представляват най – голямата заплаха за същите тези свободи и права.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Тези които толерират тази нетолерантност го правят на свой риск. Наричащите се „либерали“ и „прогресивни“, хора твърдящи, че вярват в индивидуалните свободи и права на малцинствата, парадоксално имат обща кауза с тези, които представляват най – голямата заплаха за същите тези свободи и права. Те заклеймяват всякаква критика на исляма като расистка, a това само пречи на реформирането на тази религия.
От друга страна изглежда няма граници за критиката към християнството в университети и публични учреждения. Такава критика е от изключително значение за „притъпяването“ на крайните архаични текстове в Корана, защото за повечето последователи на тази вяра концепцията за разграничаване на държавата от религията като нещо лично все още не съществува. Трябва да подкрепяме особено усърдно критиците на исляма вътре в него. Ние разполагаме със социална платформа, чрез която те могат да достигнат до голяма част от мюсюлманската общност, да представят идеите си. Такива са Youtube, Facebook, Twitter. Но вместо да изслушаме какво имат да ни кажат, така нареклите се „либерали“ правят всичко възможно за да заглушат тези гласове преди да бъдат чути. Това не е от полза на никой в Париж, Лондон или Берлин, включително мюсюлманите там.
През Студената война западния свят е ценил дисиденти като Андрей Сахаров, Вацлав Хавел и Лех Валенса, защото те са имали куража да посочат проблемите в тоталитарните режими отвътре. Днес има много дисиденти, които правят същото с Исляма, но Западът ги игнорира или по – лошо. Такива са Тафик Хамид и Асра Номани, които днес са мишена за Ислямска държава заради призивите си за религиозна реформа.
Ако ние в западното общество подкрепяме социалната, политическата и религиозната свобода, нямаме право да бездействаме спрямо Исляма на базата на мултикултурни различия или от страх да не нараним нечии чувства. Трябва да заявим твърдо на мюсюлманите живеещи с нас, че за да споделят материалните ни блага, трябва да приемат, че свободите на обществата ни не са по избор. Ислямът е на кръстопът между реформа и унищожение, но същото важи и за западния свят.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
