„Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;
защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.”Мат 13:16-17
Денят 23 януари 2018 г, бе напрегнат и спорен. Българската Православна Църква рядко изразява конкретни и ясни позиции по злободневните за обществото ни теми, но по правило когато го прави съществува неизменният риск казаното да остане всъщност нечуто. Недоразумението обаче не се дължи на мудния и овехтял език на нашите духовни пастири, както може би сме свикнали. Изявлението на Синода е изключително ясно, добре стуктурирано, показва задълбочен, не единствено християнски, но и юридически обоснован поглед върху темата с Истанбулската конвенция и е написано на съвременен език. Въпреки това се получи шум в комуникациите, за които спомогнаха и множество медии, подхванали темата не толкова с цел изпълняване на задължението си да информират, колкото поради жълтеникаво търсене на рейтинг и скандал. И така, какво всъщност бе казано от православната ни църква?
В официалния сайт на Патриаршията[1] четем, че „основавайки се на библейската истина:
„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“
Битие 1:27
Светият синод на БПЦ недвусмислено изразява позицията, че половете при човека са само два – биологичните. Владиците обаче казват и нещо друго – че също така категорично се обявяват за
„…зачитане на конституционния принцип за недискриминиране, основано на пол, както и утвърдените норми на международното право за равно третиране на мъжете и жените, подкрепя усилията на международните и европейски институции, както и органите на държавната власт в Република България, за защита на жените от всички форми на насилие.”
Източноправославните йерарси посочват проблемната за тях част – дефиницията на думата “gender”, такава каквато е тълкувана от самите автори на Истанбулската конвенция в прилежащия към нея „Обяснителния доклад” – противоречаща както на законите на биологията, така и на Богоустановеното:
„В автентичния текст на конвенцията понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато в българския правен ред. Сам по себе си този факт е достатъчен за несъгласие. Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение.”
От църквата ни още заявяват, че:
„Не се нуждае от коментар честотата на употребата на термините „джендър”(gender) и „пол” (sex) в Конвенцията, факт показателен сам по себе си, за да внуши какъв е истинският смисъл на Конвенцията и какво преследва, извън благородните цели за защита на жените от насилие и домашно насилие. Тази именно честота на употреба на термина „джендър”(gender) обуславя необходимостта от определение в чл. 3, б. „в“ на понятието „пол“, т.е.„джендър”(gender) в автентичния текст, което статистически се изразява в следното:
– Общо в Конвенцията терминът „джендър“(gender), и производните му е употребен 25 пъти (от които 4 пъти в преамбюла), а терминът „пол”(sex) и производните му е употребен 19 пъти, т.е. значително по-малко от дефинираното понятие „джендър”(gender), а в българската версия се употребява само „пол“;
-Съвместна употреба на двете понятия се съдържа в чл. 3, б. „в“ и чл. 4, §.3; в преамбюла е записано „sexual violence and the potential for increased gender-based violence“, т.е. ”сексуално насилие” и „насилие, основано на gender – ориентация“.
-В „Обяснителния доклад” към Конвенцията: терминът „джендър”(gender) и производните му е употребен 126 пъти, а терминът „пол”(sex) и производните му е употребен 89 пъти.”
И че: „Ето защо, чл. 6 от Конвенцията не задължава държавите да прилагат “политики, основани (на пола), както гласи българският превод, а да прилагат джендърна политика (gender policy), както гласи автентичният текст.”
Поради което Светият синод на Българската православна църква „не подкрепя Конвенцията, заради задълженията за предприемане на законодателни и други мерки от страна на държавите да въвеждат понятия и принципи, противоречащи на обществения и правен ред и изконни нравствени ценности”
От Синода – толкова. Никакви заплахи за поставяне на анатема върху държавните и политически дейци, нито намек дори за подобни крайни мерки. Позицията е изразена изключително достъпно и също така добре мотивирана. Ако все пак някой по някаква причина е неразбрал написаното или има необходимост от допълнителни коментари Синодът ни има подходящи лица за контакт – начело с настоящият ръководител „Връзки с обществеността” отец Николай Георгиев, който е чудесен оратор със задълбочена богословска подготовка. Има и много други добри свещеници и богослови, дори църковни журналисти, които са достатъчно добре запознати с текущата проблематика, и които могат да изразят мнение по нея. С уточнението, че колкото по-далеч са от Синода, толкова повече мнението им е по-скоро частно, ако и добре обосновано.
От медиите ни по съвсем неясни причини бе потърсен обаче единствено фамозният архимандрит Дионисий[2], някогашен предстоятел на катедралният храм „Свети Александър Невски” и известен в обществото ни с някои скандали и странното си поведение. Преди да разгледаме изказването на този човек, нека първо видим кой е той.
От официалният сайт на БПЦ научаваме, че архимандрит Дионисий (Мишев) [3], известен в света като „Димитър Бойков Мишев, е роден в гр. София на 24 септември 1981 г. в добре познато на столичния клир и църковната общественост православно семейство.” Образоваието си завършва в ШУ „Епископ Константин Преславски” и е ръкоположен за монах през 2006 г. в Шипченския манастир „Рождество Христово”.
През месец май 2016 г. обаче архимандрит Дионисий е отстранен от своята длъжност. От сайта „Двери” [4] научаваме, че тогава:
„Архим. Дионисий e не само махнат от „Св. Александър Невски“, но му е наложено запрещение за служение, което означава, че няма право да извършва богослужения. Назначена е специална анкетна комисия, която ще разследва каноничните нарушения, направени от него.”
Всичко това се е случило поради:
-“самоволна промяна от страна на архимандрит Дионисий на богослужебния ред, одобрен от Св. Синод, за еднакво извършване на богослуженията в БПЦ, включително и при причестяване със Светото причастие, надлежно предписан в богослужебните книги Типик и Служебник, които са в употреба в БПЦ-БП;”
-“злоупотреба с името на Българския патриарх, обида и злепоставяне на вишестоящи по сан, в нарушение на 55 Апостолско правило;”
-“въвличане в публични скандали на Църковната институция, както и цялостното публично поведение, показващо пълно незачитане на Св. Синод, поставяйки го пред свършени факти, държание, несъвместимо със сана на архим. Дионисий и подронващо авторитета на Църквата.”
От този момент нататък лицето архимандрит Дионисий действа изключително от частното си име и действията му нямат нищо общо с Православната църква. Нещо повече – църквата ни завежда дело срещу него през изминалата година [5], което все още тече.
Тук е и мястото да направим необходимата забележка, че употребената дума „анатема” не означава някакво мистично проклятие, което владиците произнасят с неясна цел, а е съвсем конкретна забрана дадено лице или група от хора да бъдат приобщавани и допускани до църковните тайнства, които са съвсем конкретни и седем на брой – кръщение, миропомазание, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение. Анатемата няма никаква правна стойност, няма и сила отвъд църковните двери. Тя по своята същност представлява съвсем демократичен метод, използващ правото на свободна асоциация, в случая – отказ от такава, с цел да бъдат остракирани определени лица или групи от хора, с които църквата желае да покаже, че няма нищо общо. Това е начин позицията на църквата – която включва освен духовеноство, разбира се и миряни, да бъде чута в обществото.
Казано просто – изказването на въпросния, сам изключен от църквата ни архимандрит, предизвикало толкова вълнения и получило силен отзвук като официална църковна позиция всъщност е негово лично мнение. Личното мнение на един човек, винаги търсещ скандала и светлината на прожекторите и нерядко говорещ безрасъдно.
Това уточнение разбира се беше необходимо не за да хвърляме кал по нечия и без това компроментирала сама себе си особа, а за да се изпълнят думите от Евангелието:
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.”
Йоан 8:32
Защото истината е от съществено значение не само за нас, християните, а и за всички и всякога. Без нея не бихме могли да водим обществения или личния си живот. И единствено тя – истината – ни предпазва да паднем в капана на манипулациите и фалшивите новини – независимо дали са предизвикани умишлено или плод на недобра комуникация.
[1] http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=254101
[2] https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/01/23/3116826_otec_dionisii_zaplashi_ministrite_s_otluchvane_ot/
[3] http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=157577
[5] https://dveri.bg/wyw9p
