„Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от сценария на „Игра на тронове“, макар в нея да няма дракони” изрече Доналд Туск в речта си посветена на откриването на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
„Chaos is a ladder” или буквално „хаосът е стълба” е реплика от същия сериал, която описва възкачването и падението на съперничещите си властови центрове в различните епизоди на филма. На Балканите през последните десетилетия зимата за малко да дойде, като в едноименния сериал, но обединението на Европа и интеграцията на част от страните в структурите на НАТО и ЕС затопли сезона. Тъй като припомнянето и дъвкането на епизодични знакови събития от последното десетилетие е втръснало до болка на публиката, ще се съсредоточим върху последните събития, които описват хаоса на полуострова и стъпалата на стълбата, по която освен изкачване – интеграция има и слизане – дезинтеграция. Изкачването е на макро ниво, а слизането на микро ниво – дезинтеграция в самите общества на държавите по различни принципи, която дезинтеграция на самите общества на микро ниво често обаче води до международни сътресения.
Политическа корупция. Виждаме как част от висшия политически елит на страните от Западните Балкани години наред баламосват народите си, ЕС, в това число и нас, относно неистовото си желание за интеграция и членство, но де факто предпочита да не бъдат предприемани никакви действия в тази посока, тъй като преследва собствени икономически и политически облаги. Зависимостта от Русия е учебникарски пример, ако видим президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, който организира не малко провокации през последната една година – включително противоконституционно налагане на нов национален празник на Република Сръбска, който покачи до крайност напрежението между представителите на трите етноса в Босна и Херцеговина. Популизмът на президента Додик е пословичен, но е изцяло за вътрешна употреба сред избирателите в страната. Проблемите на Босна и Херцеговина са други и трябва да открият своите решения, като пълзящата ислямизация на част от страната, наличието на над 500 бойци от страната в редиците на Ислямска държава, финансирането на различни образователни учреждения от Саудитска Арабия и Турция.
Десет години бяхме свидетели на безпардонното управление на председателя на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски като премиер на Република Македония. Провокациите бяха десетки – от наливането на стотици милиони евро в бутафорен кич до държавното финансиране на пропагандни филми с антибългарски характер, като накрая след двугодишна криза страната почти бе изправена пред гражданска война, на фона на която президентът с цялата си наглост реши да наруши конституцията и дълго време отказваше да връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на опозицията Зоран Заев. След нелеки преговори се стигна до създаването на нов реформаторски кабинет, който показва ясна европейска визия и наглед работи за постигане на реални резултати в сферата на компромиса, добросъседството и европейския път на страната.
Опитът от страна на властите в Косово да отменят новия съд за военни престъпления, пред който съд трябва да бъде изправен част от политическия елит на страната, взел участие в Армията за освобождения на Косово, би могло да пожертва бъдещето на страната в името на късосрочния личен интерес на част от политиците. Международната общност в лицето на ЕС и САЩ даде ясен знак, че тази практика би била пагубна за развитието на държавата и отношенията в региона и заплаши, че ще свали доверието си от държавното ръководство.
Името. Сега е времето България, председателстваща Съвета на ЕС, да подпомогне процеса за постигане на решение на проблема със спора за името на Република Македония. Диалогът Ципрас-Заев, с помощта на посредника Матю Нимиц, е на път да даде своите резултати и ако компромис бъде намерен, Република Македония да стане следващия пълноправен член на НАТО в региона. Отстъпките от нейна страна за смяна името на летището в Скопие и автомагистралата „Александър Македонски”, както и бъдещи такива политически компромиси, трябва да бъдат реално отчетени и на страната да бъдат дадени уверения, че ще получи и покана за започване на преговори за членство в ЕС.
Протестите против намиране на решение за спора с името в Гърция имат масов, а не национален характер, а и един от доскорошните твърди противници председателят на Златна зора и министър на отбраната на Гърция – Каменос е склонил да подкрепи правителството, ако се намери удачно и за двете страни решение на спора. Най-голямата опозиционна партия Нова Демокрация също подкрепя усилията на СИРИЗА и премиера Ципрас. Все пак много кръгове, които не искат разширяването на НАТО в региона на Балканите и в частност с Република Македония, продължават с провокациите. Оста Белград – Москва – настоящите господари на висшия клир във ВМРО-ДПМНЕ правят всичко възможно за осуетяване на преговорите за името и за слагане на прът в колелата на реформите, предприети от правителството на Зоран Заев. Не всичко обаче в партията членка на ЕНП е изгубено, т. нар. „Реформаторско крило” около Петър Богоески и други активни членове, набира сила, има европейска визия за развитието на държавата, иска да се пребори с корупцията в партията и има подкрепа от Европейския парламент. За жалост новото политическо ръководство на ДПМНЕ не допусна представители на реформаторското крило до висши партийни позиции, а има и съмнения че новият председател на партията Християн Мицкоски е протеже на Груевски и реална промяна в политиката на практика няма да има. Самият факт, че след избирането на Мицкоски ДПМНЕ продължава да е против Договора за добросъседство с България е показателен. Действията на управляващата коалиция начело със Заев в Република Македония успяха да извадят държавата от тежката криза, водеща до вътрешната дезинтеграция на обществото и да даде умел тласък по стълбата на интеграцията, който вдъхна и надежда на хората, не само в страната, но и в региона.
Диалогът. Убийството на лидера на една от двете основни партии на косовските сърби Оливер Иванович прекъсна жизнено важния за бъдещето на региона диалог между властите в Прищина и Белград. Изясняването на международния статут на Косово е основата за успешно продължение и завършване на тези преговори. Тук България би могла да инициира запитване до петте страни от Съюза, които не признават Косово, за времевата рамка или условията, при които биха признали Косово като държава. Ясно е, че причините на Испания и Румъния са вътрешнополитически, но разплитането на косовският възел е основа за мира и икономическия просперитет на региона.
Енергетика. Проблемът със зависимостта от един източник на природен газ за страните като Сърбия и България трябва да бъде решен. Решението е на масата – политическа воля за завършване на проекта за интерконекторна връзка между България и Гърция, който ще диверсифицира доставките на газ в направление юг-север за Източна Европа, чрез междусистемна връзки между България и Румъния, както и такава между Румъния – Унгария – Австрия. Скоро ще бъде даден и ход на изграждането на интерконектор между България и Сърбия, което би решило и проблема с диверсификацията на източниците в западната ни съседка. Притеснително е, че първата копка на интерконектора между България и Гърция трябва да бъде направена през юни тази година, а още не е обявена поръчката за избор на изпълнител за проекта, което застрашава цялата стратегия за енергийна диверсификация.
България трябва да участва в създаването на времева стратегия за интеграцията на страните от Западните Балкани според собствените им заслуги. На първо място трябва да работим за европейския път на най-близкия ни съсед Република Македония в Европейския съюз и членството й в НАТО. Стратегията трябва да зададе реална дата за започване на преговори срещу реално свършена работа от страна на политиците в страната. Европейският съюз не е панацея, но регионът е изложен на засилено влияние от други властови центрове като Турция и Русия, които често го потапят в хаос, в който ние българите, с помощта на правилните политики, правилните съюзници и смелост, можем да сложим стълба и заедно да се изкачим над всички.
