На 18 декември 1844 г. е роден един велик български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на Тракия и Беломорието, борил се за свободата на потиснатите българи в тези земи – прочутият Капитан Петко войвода. Истинското му име е Петко Калоянов и е роден в Доган Хисар, днешна Гърция. Има 8 братя и сестри. Турците убиват единия от братята му и това кара Петко през пролетта на 1861 г. да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.
През 1863 г. Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. След това постъпва във Военното училище в Атина и започва да обикаля с агитационна цел Македония. Заминава за Италия и в началото на 1866 г. се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата “гарибалдийска дружина” в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. На Петко е поверен малък самостоятелен отряд и в битките той проявява смелост, което му печели прозвището „капитан“. За съжаление, въстанието е удавено в кръв, а Петко броди в Александрия (Египет), Италия и Марсилия , след което се връща в Атина и организира своя чета.
През 1869 г. се завръща в родния си край и организира отряд, наречен Тракийска родопска българска военна дружина, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война и се сражава за освобождаването на Родопите. Брани местното население и успява да потуши т.н. Родопски метеж – опит на остатъци от разбитата армия на Сюлейман паша да откъснат Родопите от българските земи. Печели голямото сражение за град Марония. През 1879 г. заминава за Русия, където получава орден, чин капитан от руската армия и имение, което той продава и се завръща в България. Установява се във Варна, където след Освобождението се заселват голям брой българи – бежанци от останалите извън България тракийски земи.
През 1885 г, след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, организира защитата на границата в района на Чепеларе. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894 г.) отказва да стане управител на Варна, а по-късно влиза в конфликт със самия министър-председател заради провежданата от него политика. Арестуван е и лежи няколко месеца в затвора. Петко войвода е съосновател през 1896 г. във Варна на тракийската организация “Странджа”, за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция.
Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 г. във Варна. Съществуват над 20 негови паметника, включително и в Рим. На остров Ливингстън, Антарктида, на името на бележития българин е наречен връх Петко войвода. Във Варна се провежда факелно шествие в чест на Капитан Петко войвода. Неговият лик е изрисуван и на прочутата Стена на възрождениците преди Аспарухов мост, където великият войвода достойно е поставен сред най-големите ни национални герои.
