Един от проблемите на нашата демокрация в последните години, е крайната неспособност за водене на културен обществен дебат. За това, виновни са всички замесени страни, разделили се по популярните теми напоследък, но би следвало да изискваме особена отговорност от хората, заели публични позиции. Не за друго, а защото се очаква те да поддържат най-малкото илюзията за стандартите, които институциите формално изискват. Спазването на определен протокол, в крайна сметка, е част от общия цивилизационен код, който споделяме в Европа.
Написаното от Валери Симеонов онзи ден е определено забавно. Бих казал, дори, че непреводимите части от текста го правят по своеобразен начин очарователен. Сигурен съм, че е имало наздравици и ръкопляскания в кръчма “Сите българи заедно” цяла вечер. Идеален текст, като за предизборна кампания. Но има голяма разлика между кампания и институция, както и между частно лице или дори лидер на дадена политическа партия и министър. В качеството си на последното, човек е длъжен да спазва определени стандарти. Министерски съвет, все пак, не е кръчма.
Именно затова, така написана, позицията представлява пълна катастрофа, бидейки подписана от вицепремиер. Разграничението, публикувано от Министерски Съвет, е недостатъчно – как се разграничаваш от себе си? Това отваря широко вратата за натиск от заинтересовани трети страни.
Ска Келер е вреден и опасен политик. Вече писахме защо тя не може и не бива да бъде приемана за авторитет – не просто по повод визитата ѝ у нас, но и по принцип. Имаше възможност посещението й да мине без особен резултат и отзвук, но вместо това, на нея й бе предоставена служебна победа. Вече каквото и да се каже срещу госпожа Келер, пакетирането с горното ще бъде първото, което съмишлениците й ще сторят, а сред незапознатите ще остане безспорно усещане за лош вкус. Защото формата, за добро или лошо, е почти също толкова важна, колкото и съдържанието.
Спомняте ли си за началото на прехода и телевизионните участия на хора като Филип Димитров и Андрей Луканов? Щом аз си спомням, не виждам оправдание за безпаметност сред повечето ми съграждани. Жорж Ганчев беше скандален с репликата “не ме гледай умно, българино”. В действително съдбоносни моменти от страната, добрия тон все пак е бил важен. Само преди четвърт век нивото на дебата в обществената телевизия най-малкото изискваше културен тон и взаимно изслушване.
Да, понякога определени личности, особено от политическото семейство на гореспоменатата, са способни да те изкарват извън нерви. На моменти може да се окаже много трудно да се въздържиш от ползването на един определен жест или казването на неща, които са подходящи за след седмата ракия. В кръчмата е донякъде оправдано, може да се случи дори на интелигентни хора. Но Кошлуков направи огромна грешка, защото БНТ не е кръчма.
Когато такова нещо се случи в ефира на националната телевизия, би следвало още след предаването да се осъзнаеш и да подадеш оставка, заедно с извинение – не за личността, към която е бил насочен жеста (макар да би било разумно, все пак сме възрастни хора), а за зрителите – защото това е телевизията, която би следвало да задава най-високите стандарти.
За стандартите става дума. Тук просто няма такива. Вече. Имаме голяма нужда от тяхното възстановяване.
Особено когато насреща си имаш хора с вредни идеи и претенция за висок морал, “носители на европейска цивилизованост”, нямаш право на такива грешки.
