3 години… 37 месеца… 162 седмици… 1139 дни… 27 336 часа… Приблизително толкова остава до провеждането на следващите редовни парламентарни избори в България.
До тогава Европейската космическа агенция ще приземи своя марсоход на Червената планета, медицината ще постигне 100% оцеляване при заболяване от рак на гърдата за 5 годишен период, първият изкуствен бъбрек ще бъде имплантиран в човешки организъм, от производство ще излезе първата летяща кола Terrafugia TF-X и… българската “десница” ще избистри коалиционната си стратегия за вота.
Разбира се, няма как да твърдим със сигурност, че което и да е от изброеното ще се осъществи, въпреки че най-основателно съмнение можем да изпитваме към последното от изброените величествени постижения на човешкия разум и дух.
И докато физиците, медиците и инженерите от останалите проекти не държат да ни информират за всеки напредък в разработките си, то представителите на българското “автентично дясно” не страдат от подобна нездрава скромност, като на всеослушание се обсъждат различни комбинации, приемливи и неприемливи партньори, полагат се основи за предизборна програма за след… 1139 дни. Тези планове биха били комични, ако не разкриваха липсата на каквато и да е амбициозност в политическия светоглед на т.нар. “десни”, чиито планове връщане на заветното парламентарно представителство минават задължително през широко обединение на почти всяко политическо формирование, което може да допринесе с няколко гласа за общото партийно благо (или партийна централа – ако имате такава, то веднага бихте били предпочетени за коалиционен партньор, поради оскъдността на този актив).
Защото какво е бленуваното “обединение” на дясното, освен срамното признание, че нито една от съставните частици на този сговор няма самочувствието да претендира за пълния потенциал на тези прословути 300 000 електорални гласа, които така умело бяха разпределени “от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите” на последните парламентарни избори през 2017 г.
Както във всяка друга сфера на живота, така и в политиката, мнозинството жадува да последва силния и способния. Идейната импотентност и размиването на политическата отговорност в коалиционен формат не са изява на нито едно от двете. Колкото и да е трудно за възприемане от прогресивната градска “десница”, избирателите, а и активистите й, жадуват за остър сблъсък на идеи, за съперничещи си харизматични лидери, за безкомпромисност в борбата за налагане на политическа визия… По презумпция подобни процеси би трябвало да се случват дори във всяка отделна партия, да не говорим за различни политически формирования.
3 години… 37 месеца… 162 седмици… 1139 дни… 27 336 часа… Толкова имат “десните” да осъзнаят, че поредното им обединение може и да е последно. Че прословутата “мафия”, която искат да преборят, е структурирана изключително по-добре от собствените им партии. Че историческите им компромиси са жалък опит за прикриване на политическо интересчийство.
