[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
След трагедията в Орландо, Флорида преди миналата година, когато радикален ислямист застреля 50 души в гей клуб, публичният дебат относно свободното притежание на оръжие отново се разрази с пълна сила. През последните години това се превръща в един от най-големите обществени дебати не само в САЩ, но и по света.
Дебатът
В Щатите, от едната страна на дебата стоят привържениците на правото на всеки един гражданин да притежава оръжие, гарантирано от Втората поправка на американската конституция. Според тях всеки един човек има право да защитава своя живот и собственост от посегателство и огнестрелното оръжие е най-добрият инструмент за тази цел. От другата страна са тези, които подкрепят ограничаването на това право и дори пълната забрана върху притежанието на оръжия от обикновените граждани, защото те смятат, че въвеждането на още по-големи ограничения би довело до спад в нивото на престъпност и масовите убийства по-конкретно.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Напоследък тази дискусия започва да прелива и в българската публична сфера. Сред много от западните медии, особено тези с по-лява политическа ориентация, често се тръби, че повече оръжия водят до повече убийства и че в САЩ, където в една голяма част от страната притежанието на оръжия се регулира слабо, ако се регулира въобще, има „епидемия“ на масови убийства.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Най-различни публични „интелектуалци“ се опитват да ни убедят колко опасно е свободното притежание на оръжие и как в никакъв случай не трябва да разрешаваме на обикновения български гражданин да има подобно право. Дори напротив – трябва допълнително да затегнем вече съществуващите регулации! Алармистките лозунги на лобистите за забрана на оръжията обаче почти никога не са подкрепени с реални данни и логична аргументация.
Факти срещу емоции
Това е защото данните и логиката всъщност въобще не са на тяхна страна. Дори един повърхностен преглед на последните няколко случая на масови убийства с огнестрелни оръжия в САЩ е достатъчен да изобличи измамността на техните аргументи. Не е случайност, че въпросното масово убийство в Орландо се случи в клуб където носенето на оръжия е забранено от закона на щата Флорида. И този случай въобще не е изключение. Най-тежките масови убийства в САЩ се случват именно в т. нар. „gun-free zones”, т.е. „зони без оръжия“, което е много ясно изразена тенденция вече десетилетия наред.
И тя е напълно логична. Така наречените „зони без оръжия“ всъщност могат само и единствено да подсигурят сигурността на масовите убийци, но не и на техните жертви. Кой масов убиец би бил възпрян от една забрана или закон? Да се борят престъпници чрез създаването на нови закони и регулации е безумие. Те така или иначе вече нарушават сегашните и е наивно да се смята, че ще спазят новите. Единствените хора ограничени от подобни закони са техните жертви, на които им се отнема единственият шанс за защита.
Ако се задълбаем малко по-дълбоко в данните ще видим, че на местно ниво в САЩ, в щатите, където собствениците на оръжие като процент от населението са повече, броят убийства на 100,000 души е по-вероятно да е по-малък. За всички щати коефициентът на корелация между двете променливи е -0,34, което е индикация за лека до средно силна отрицателна връзка между собствениците на оръжие като процент от населението и броя убийства (можете да сверите данните тук). Тоест, според данните, в САЩ колкото по-голяма част от населението притежава оръжия толкова по-вероятно е броят на убийства да е по-нисък.
Въпреки че не го признават, за самоназначилите се пазители на обществения ред данните нямат никакво значение. На фундаментално ниво техните аргументи не се базират на данни, логика или подобни „ирелевантни подробности“, а само и единствено на страх, параноя и (ако са политици) жажда за власт.
Хората които подкрепят и лобират за забраната на притежание на оръжие демонстрират притеснително ниво на недоверие не спрямо престъпниците, а спрямо съвестните и спазващи закона граждани. Както отбелязах, пределно ясно е, че масовите убийци не спазват забраните и законовите ограничения. Ако го правеха, то те нямаше да са престъпници. Именно затова трябва да знаем, че забраните за притежание на оръжие всъщност никога не са насочени спрямо престъпниците – те са насочени срещу съвестните граждани – тези хора, които спазват закона и си плащат си данъците. Но смъртният им грях изглежда е, че имат наглостта да искат да имат възможност сами да защитават своя живот и собственост.
Виновни до доказване на противното
В ума на тези, които искат да забранят притежанието на оръжие, всеки един от нас е потенциален престъпник. Логиката на техните аргументи и страстта, с която ги защитават, имплицитно намеква, че за тях, повечето от нас със сигурност биха извършили престъпление стига да имаме възможността да го направим. Според тях всеки един от нас е (потенциално) виновен до доказване на противното, което всъщност противоречи на всички разумни принципи на правото.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Тук не става въпрос просто за рационална предпазливост. Рационална предпазливост е да имаш оръжие, с което можеш да се защитиш в случай на нужда, в случай на нападение на улицата или опит за грабеж. А да искаш да ограничиш правото на всеки един свой съгражданин, съсед и приятел да притежава оръжие не е предпазливост, а страх, дори параноя, и то не каква да е, а от най-тоталитарния тип.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Не е случайно съвпадение, че най-бруталните тоталитарни диктатури от 20-ти век са били режимите с най-строг контрол върху притежанието на оръжия. Тирани като Хитлер и Сталин са налагали пълни забрани върху притежанието на оръжие, защото обезоръженото население е население, което не може да се защити от респресиите и зверствата на подобни режими. Именно затова една от първите стъпки към тоталитаризъм винаги е да се забрани на гражданите да притежават оръжия.
Политиците никога не налагат подобни забрани от съображения за сигурността на мирното население. Напротив, те налагат подобни забрани изцяло поради съображения за своята собствена сигурност. Но това, което гарантира сигурността на политиците, невинаги (даже в повечето случаи не) гарантира сигурността на гражданите. Полицията не се контролира от гражданите, тя винаги се контролира от политиците и държавните бюрократи. Именно затова не трябва да забравяме, че родната полиция пази първо политиците и чак след това нас. Стига политиците да нямат нищо против, разбира се. Това беше много ясно демонстрирано по време на масовите протести срещу кабинета на Пламен Орешарски преди няколко години.
Страхът като политически инструмент
Страхът е много силна емоция, но е и много лош съветник. Именно затова политиците толкова често го използват за да манипулират общественото мнение. Дали ще е, за да бъде оправдана някоя безсмислена война, шпионирането на населението или ограничаването на правата на редовите граждани, винаги, когато могат, те се опитват да ни манипулират чрез всяване на страх. Човекът, който сам се отказва от правата си и подкрепя ограничаването на правата на неговите съграждани, е перфектният роб на правителството и политическата класа. Такива хора бягат от своите свободи и отговорности и собственоръчно ги предават на държавата. А мечтата на всеки един жаден за власт политик е неговите поданици, пардон, граждани, сами да се отказват от правата си и да делегират все повече и повече власт и отговорност в неговите ръце.
Ако искаме да сме свободни, проспериращи и най-вече отговорни граждани, не трябва да се поддаваме на страха. Не трябва да се поддаваме на манипулацията. За да живеем в едно свободно и отговорно общество, трябва да се държим като такова. А едно подобно общество никога не би било склонно да предаде защитата на своя живот, сигурност и собственост изцяло в ръцете на политическата класа.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в ЕКИП” button_url=”http://ekipbg.com/samo-vaorajenoto-obshtestvo-moje-da-bude-svobodno-i-otgovorno/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
