НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

Absolut Kostoff

Време за четене: 3 мин.

Информационният повод за този материал е книгата на Иван Костов – „Свидетелства за прехода“ (1989 – 1999 г). В него, обаче, няма да става дума за самата книга (най-вече поради твърде ограниченото време за прочитане). В него ще става дума за Иван Костов – страстно обичан и мразен (не по Ботев), но със сигурност фигура, която ще остане в историята. Какво направи Костов за България?

Пое държавата в изключително сложен момент – революционен и имаше пълната власт – абсолютно мнозинство, съюзен президент, пълен картбланш за реформи. Много от тях бяха изпълнени, за някои не успя. Фактите са такива – задържа България в евроатлантическия курс и страната извървя първите, най-важните стъпки, в тази посока. Следващите правителства може и да финализираха влизането в НАТО и в Европейският съюз, но най-важният път беше по времето на Иван Костов. Всички, които виждат в ЕС и НАТО врага никога няма да му го простят.

Иван Костов унищожи така наречената индустрия, останала от времето на комунизма. Индустрия, която даваше много работни места и най-важното – сигурност на огромен брой български граждани. Но и индустрия, която не произвеждаше нищо, което да може да се конкурира на свободен пазар. А Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ) вече го нямаше, нямаше и къде да продаваме огромна част от произведеното от индустрия, създадена да функционира в петилетки, квоти и централно преразпределение. Всички онези, които бяха необходимите косвени жертви на това никога няма да му го простят.

Можеше ли приватизацията да бъде извършена по-добре? Можеше ли да се избегнат съмнителни сделки? Можеше ли да се действа по-внимателно? Вероятно е могло, но никой друг не се нае да го свърши. Това също са фактите. Костов призна грешката си за липсата на декомунизация и лустрация. Вината може и да е отчасти негова, но нека не забравяме от кого беше блокирана лустрацията. Можеше ли да има повече усилия? Вероятно можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които все пак можеше да са жертвите на такива усилия – никога няма да простят страха.

По времето на Костов беше започнато и постепенното унищожение на групировките. Някои се разпаднаха, някои станаха добре облечени бизнесмени, някои станаха политици. Можеше ли да бъде направено повече? Можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които пострадаха никога няма да му простят.

Иван Костов призна и че отделянето от СДС беше грешка. Беше. И тези от тези които все още вярваха (-хме) никога няма да му простим. Тези, които тръгнаха с него в ДСБ и бяха излъгани, че тази партия ще стои вдясно от СДС – също.

Иван Костов не призна най-важната си грешка. През 1997 г. той можеше всичко. Ако беше решил да „вкара магаре“ в парламента щеше да го направи. На лаврите на тази съкрушителна победа, някои PR-чета все още се пишат, че го разбират този занаят. Ако беше решил можеше да възстанови монархията. Най-голямата му грешка може би е, че не го направи. Или това, че се противопостави на Симеон Сакскобурготски – преди и след изборите, вместо да работи с него. И тези, които харесват (-аме) и двамата никога няма да му простят.

Костов призна и че демокрацията трябва да се защитава всеки ден. Което пък е най-важното му признание, защото той е нейната жертва. Жертва, защото той преведе страната през сценарий, чието друго възможно развитие го виждаме днес във Венецуела. Преведе я, когато всички все още вярвахме, че в политиката всичко се решава с едно махване на ръка. Все още вярваме, че е така. Заради жестоката истината, че демокрацията и политиката са далеч по-сложни и трудни от писането във фейсбук никога няма да му простим.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!