НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Absolut Kostoff

Време за четене: 3 мин.

Информационният повод за този материал е книгата на Иван Костов – „Свидетелства за прехода“ (1989 – 1999 г). В него, обаче, няма да става дума за самата книга (най-вече поради твърде ограниченото време за прочитане). В него ще става дума за Иван Костов – страстно обичан и мразен (не по Ботев), но със сигурност фигура, която ще остане в историята. Какво направи Костов за България?

Пое държавата в изключително сложен момент – революционен и имаше пълната власт – абсолютно мнозинство, съюзен президент, пълен картбланш за реформи. Много от тях бяха изпълнени, за някои не успя. Фактите са такива – задържа България в евроатлантическия курс и страната извървя първите, най-важните стъпки, в тази посока. Следващите правителства може и да финализираха влизането в НАТО и в Европейският съюз, но най-важният път беше по времето на Иван Костов. Всички, които виждат в ЕС и НАТО врага никога няма да му го простят.

Иван Костов унищожи така наречената индустрия, останала от времето на комунизма. Индустрия, която даваше много работни места и най-важното – сигурност на огромен брой български граждани. Но и индустрия, която не произвеждаше нищо, което да може да се конкурира на свободен пазар. А Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ) вече го нямаше, нямаше и къде да продаваме огромна част от произведеното от индустрия, създадена да функционира в петилетки, квоти и централно преразпределение. Всички онези, които бяха необходимите косвени жертви на това никога няма да му го простят.

Можеше ли приватизацията да бъде извършена по-добре? Можеше ли да се избегнат съмнителни сделки? Можеше ли да се действа по-внимателно? Вероятно е могло, но никой друг не се нае да го свърши. Това също са фактите. Костов призна грешката си за липсата на декомунизация и лустрация. Вината може и да е отчасти негова, но нека не забравяме от кого беше блокирана лустрацията. Можеше ли да има повече усилия? Вероятно можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които все пак можеше да са жертвите на такива усилия – никога няма да простят страха.

По времето на Костов беше започнато и постепенното унищожение на групировките. Някои се разпаднаха, някои станаха добре облечени бизнесмени, някои станаха политици. Можеше ли да бъде направено повече? Можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които пострадаха никога няма да му простят.

Иван Костов призна и че отделянето от СДС беше грешка. Беше. И тези от тези които все още вярваха (-хме) никога няма да му простим. Тези, които тръгнаха с него в ДСБ и бяха излъгани, че тази партия ще стои вдясно от СДС – също.

Иван Костов не призна най-важната си грешка. През 1997 г. той можеше всичко. Ако беше решил да „вкара магаре“ в парламента щеше да го направи. На лаврите на тази съкрушителна победа, някои PR-чета все още се пишат, че го разбират този занаят. Ако беше решил можеше да възстанови монархията. Най-голямата му грешка може би е, че не го направи. Или това, че се противопостави на Симеон Сакскобурготски – преди и след изборите, вместо да работи с него. И тези, които харесват (-аме) и двамата никога няма да му простят.

Костов призна и че демокрацията трябва да се защитава всеки ден. Което пък е най-важното му признание, защото той е нейната жертва. Жертва, защото той преведе страната през сценарий, чието друго възможно развитие го виждаме днес във Венецуела. Преведе я, когато всички все още вярвахме, че в политиката всичко се решава с едно махване на ръка. Все още вярваме, че е така. Заради жестоката истината, че демокрацията и политиката са далеч по-сложни и трудни от писането във фейсбук никога няма да му простим.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!