fbpx

НОВО

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Absolut Kostoff

Време за четене: 3 мин.

Информационният повод за този материал е книгата на Иван Костов – „Свидетелства за прехода“ (1989 – 1999 г). В него, обаче, няма да става дума за самата книга (най-вече поради твърде ограниченото време за прочитане). В него ще става дума за Иван Костов – страстно обичан и мразен (не по Ботев), но със сигурност фигура, която ще остане в историята. Какво направи Костов за България?

Пое държавата в изключително сложен момент – революционен и имаше пълната власт – абсолютно мнозинство, съюзен президент, пълен картбланш за реформи. Много от тях бяха изпълнени, за някои не успя. Фактите са такива – задържа България в евроатлантическия курс и страната извървя първите, най-важните стъпки, в тази посока. Следващите правителства може и да финализираха влизането в НАТО и в Европейският съюз, но най-важният път беше по времето на Иван Костов. Всички, които виждат в ЕС и НАТО врага никога няма да му го простят.

Иван Костов унищожи така наречената индустрия, останала от времето на комунизма. Индустрия, която даваше много работни места и най-важното – сигурност на огромен брой български граждани. Но и индустрия, която не произвеждаше нищо, което да може да се конкурира на свободен пазар. А Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ) вече го нямаше, нямаше и къде да продаваме огромна част от произведеното от индустрия, създадена да функционира в петилетки, квоти и централно преразпределение. Всички онези, които бяха необходимите косвени жертви на това никога няма да му го простят.

Можеше ли приватизацията да бъде извършена по-добре? Можеше ли да се избегнат съмнителни сделки? Можеше ли да се действа по-внимателно? Вероятно е могло, но никой друг не се нае да го свърши. Това също са фактите. Костов призна грешката си за липсата на декомунизация и лустрация. Вината може и да е отчасти негова, но нека не забравяме от кого беше блокирана лустрацията. Можеше ли да има повече усилия? Вероятно можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които все пак можеше да са жертвите на такива усилия – никога няма да простят страха.

По времето на Костов беше започнато и постепенното унищожение на групировките. Някои се разпаднаха, някои станаха добре облечени бизнесмени, някои станаха политици. Можеше ли да бъде направено повече? Можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които пострадаха никога няма да му простят.

Иван Костов призна и че отделянето от СДС беше грешка. Беше. И тези от тези които все още вярваха (-хме) никога няма да му простим. Тези, които тръгнаха с него в ДСБ и бяха излъгани, че тази партия ще стои вдясно от СДС – също.

Иван Костов не призна най-важната си грешка. През 1997 г. той можеше всичко. Ако беше решил да „вкара магаре“ в парламента щеше да го направи. На лаврите на тази съкрушителна победа, някои PR-чета все още се пишат, че го разбират този занаят. Ако беше решил можеше да възстанови монархията. Най-голямата му грешка може би е, че не го направи. Или това, че се противопостави на Симеон Сакскобурготски – преди и след изборите, вместо да работи с него. И тези, които харесват (-аме) и двамата никога няма да му простят.

Костов призна и че демокрацията трябва да се защитава всеки ден. Което пък е най-важното му признание, защото той е нейната жертва. Жертва, защото той преведе страната през сценарий, чието друго възможно развитие го виждаме днес във Венецуела. Преведе я, когато всички все още вярвахме, че в политиката всичко се решава с едно махване на ръка. Все още вярваме, че е така. Заради жестоката истината, че демокрацията и политиката са далеч по-сложни и трудни от писането във фейсбук никога няма да му простим.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ