В края на месец май е внесен законопроект за изменение на ГПК от ГЕРБ, в който наред с другите предложения се предлага и една твърде спорна промяна в ЗЗД, а именно въвеждане на абсолютната давност.
“чл112 (1)С изтичането на десетгодишен давностен срок се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен в случаите когато вземането е отсрочено или разсрочено.
(2) Алинея 1 не се прилага за задълженията на физически лица упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.”
Предложението обаче е изключително едностранчиво и недобре обмислено. Предлага се тази т.нар. абсолютна давност да се въведе само за физически лица, чийто задължения не са обезпечени, разсрочени или отсрочени. И тя да зависи от момента на изискуемост (когато стане дължимо), а не на съдебно потвърждаване на задължението. Т.е. всички юридически лица – търговци, фондации, сдружения, политически парти, вероизповедания и т.н. са изключени от приложното поле на този текст. Допълнително е постановено, че и едноличните търговци не могат да се ползват от “абсолютната давност”. Изглежда институтът на “абсолютната давност” се предполага да е заместител на процедурата по несъстоятелност, но двете имат твърде малко допирни точки. Давността, и то тази по ЗЗД, е институт общ за всички субекти, независимо от качеството им. От приложното поле на “абсолютната давност” са изключени и всички физически лица, чието задължение е обезпечено, т.е. длъжниците на банките и кредитните институции – всички ипотечни кредити, кредити с поръчители и т.н. Това определено ще доведе до изчезване на необезпечените кредити, а и на такива заеми между физически лица дори. Допълнително, поради наличието на сега висящи необезпечени вземания, банките и кредитни институции ще преоценят риска и ще оскъпят отпусканите от тях кредити.
Въпреки че явно текстът е мислен така, че да не навреди много на банковата система. Още едно изключение, от което се ползват предимно банките е краят на текста в ал.1 – разсрочените и отсрочени вземания, т.е. предоговорените кредити или тези със сключени споразумения за нов погасителен план. Но затова пък ще изчезнат всички лични обезпечения дадени от собствениците и управители на дружества когато са теглили кредити. Ако управителят/собственикът е поръчител на дружеството си, то благодарение на “абсолютната давност” дългът на поръчителя ще е погасен, а остава само дългът на дружеството, което вече може да е “източено”.
Проблеми със срока
Вторият елемент от предложението – неговият срок, е изключително необмислено и ще доведе до множество проблеми при прилагането му. По сега действащите закони иск в съда може да се подаде и в последния ден от изтичане на давностния срок. И вземането се ползва с държавна защита, ако бъде доказано в съда, независимо от времетраенето на делото. От влизане в сила на решението започва да тече нов 5 годишен давностен срок. Предложението е вземането да се погасява, независимо какво се е случило само с изтичането на 10-годишен срок, откакто то е станало изискуемо (дължимо). Т.е. ако съдебното дело продължи по-дълъг период остава много малко време за изпълнителни действия. Към настоящия момент едно дело на две инстанции се гледа за средно 3-4 години, като често само толкова време трябва само за първата инстанция.
Ако делото стигне до ВКС (делата с голям материален интерес), то там ще се изгуби още минимум 1.5 години до произнасяне по допустимост и още толкова за произнасяне по същество. И остава само около 2-3 години за събиране на вземането, и то при условие, че иска е заведен на първия ден след изискуемостта, което е практически нереално. Също така много често ако дълга е по-голям, а запорираното възнаграждение (заплата) на длъжника е с малък размер (или той погасява повече от един дълг), то събирането на вземането чрез запор може да продължи повече от 10 години, и то по волята (съгласието) на страните. И двете страни знаят, че вземането се погасява, но това ще отнеме време. Ако се приеме предложението за промяна в ЗЗД това реално ще доведе до всякакви опити на длъжниците да шиканират процеса, да се крият от кредиторите и съдебните изпълнители докато мине 10 годишния срок.
Основен принцип в правото е pacta sunt servanda, т.е. договорите (задълженията) трябва да се изпълняват. Ако си взел пари на заем (кредит) трябва да ги върнеш, ако си взел вещ за ползване трябва да я върнеш, със съответното уговорено възнаграждение. И така нататък. Този принцип е фундамент на гражданскоправните отношения, както и на икономическите взаимодействия между субектите. От него има изключения и това е института на давността (обикновената). При давността длъжника се освобождава от задължението да изпълни ако кредитора е бездействал определено време. Дълга не изчезва и ако длъжника изпълни след това, то той е изпълнил валидно и правилно. Единствено не може да бъде принуден със силата на държавата да изпълни.
Врата в полето
Какво обаче постановява предлаганата абсолютна давност: Независимо дали кредиторът е активен и търси дълга си, то след 10 години този дълг изчезва от правния мир. Няма го. Не съществува вече. И ако длъжникът изпълни, дори и доброволно, след това може да иска от кредитора обратно платеното от него (длъжника). Ето защо това е изключително неправилно и едностранчиво разрешение. Длъжникът получава възможността и стимула да се крие и да разтегля процеса във времето, защото след 10 години неговия дълг вече няма да съществува. Взел е едни пари (кредит) не плаща вноските и след 10 години кредитора му “пие една студена вода”. Независимото от действията и разноските на кредитора. Парите му (на кредитора) изчезват в джоба на длъжника.
Също така не е никак ясно какво става с висящите необезпечени вземания, по които е изтекъл този 10-годишен срок. Делата веднага след влизане на закона в сила ли се прекратяват? (Това е нормалната логика.) Или ще има преходен период, през който кредитора ще може да активира и другите си възможности, а не само да “лежи” на малките месечни вноски от запор на възнаграждение. 6-месечния срок за влизане в сила едва ли е достатъчен. Особено при публичната продан на недвижим имот. А делата, при които 10-годишния срок е изтекъл преди това? Ще има ли обратна сила на закона или ще се облагодателстват само част от длъжниците? Делата автоматично ли ще се прекратяват или както и досега ще трябва изрично изявление на длъжника? Твърде много въпроси без отговор.
Това предложение въобще не трябва да се приема. Вместо него трябва да се помисли и да се изработи Закон за фалита на физическите лица, където внимателно да бъдат обмислени и предвидени всички хипотези и да бъдат защитени интересите и на двете страни в правоотношението – и на кредитора и на длъжника.
Ако все пак се стигне до приемане на абсолютната давност, то от нейния обхват не трябва да бъдат изключвани нито юридическите лица, нито лицата с обезпечени, разсрочени и отсрочени задължения, като началния срок следва да бъде влизането в сила на съдебния акт за потвърждаване на вземането.
Заглавието е на редакцията
