fbpx

Aко държавата раздаде по 1400 лв. на калпак в кризата, как ще ги похарчим

Време за четене: 4 мин.

Големи парични потоци ще отидат за ремонти, битови сметки и храна. Най-осезаем ще е ефектът за най-бедните, но това няма да ги извади от бедността

Политически популярно стана да се дават фиксирани суми на населението в отговор на икономическите трудности, породени от COVID-19 пандемията. При определянето на сумите не бяха представени сериозни икономически анализи за очакваните ефекти.

Отпускането на публични средства без оглед на финансовото състояние на лицата е погрешна практика, която обаче носи политически дивиденти. Политическият смисъл на това “да се раздават” пари превръща държавата в “благодетел”, който се грижи в трудни времена за своите граждани. Връщането на държавата в икономиката може на пръв поглед да е оправдано в трудни времена, но ако тя остане там задълго? А сериозната тежест към бюджета носи риск от увеличаване на данъците.

Социологическа агенция “Тренд” направи проучване по поръчка на Съвета по икономически и публични политики, целящо да оцени какъв би бил икономическият и социалният ефект, ако в България се предприемат мерки, подобни на тези в САЩ – предоставяне на фиксирана сума от 1400 долара на всеки гражданин над 18 г. Изследването дава възможност да се оцени в каква степен се увеличава вътрешното търсене и как се променя неговата структура при увеличение на доходите.

Зададен е въпросът: “Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лв., вие лично какво бихте направили с тези пари?” Всеки респондент има право да избере до три от предварително предоставените опции. Избрана е достатъчно висока сума, за да се оцени ефектът дори и при такъв значителен за бюджета и финансовия капацитет на икономиката размер на парите.

Данните от проучването установиха, че най-значителната част от българите ще изразходват такива средства за ремонти и изплащане на задължения по битови сметки (по 28%). Прави впечатление, че в статистиката от НСИ подобни разходи са осезаемо по-ниски. Това означава, че данните от изследването показват съвършено различен модел на бюджетните разходи при такъв значителен и извънреден приход.

21% отговарят, че ще изплатят задължения към банки.

В сравнение с данните на НСИ за дела на разходите за храна се оказва, че при предоставяне на 1400 лв. значително по-малко анкетирани ще използват средствата за тази цел.

Но има изключително големи разлики между различните социални групи. Общо 27% биха използвали допълнителните средства за храна. Най-голям дял сред различните социални групи имат ромите – 63%, от безработните – 47%, от лицата с доходи до 500 лв. – 42%.

13% ще предоставят част от получените средства на близки. С повишаване на възрастта нараства и относителният дял на лицата, които ще постъпят така. Най-много са при хората над 70 години – 25%, и пенсионерите – 23%. А хората с най-високи доходи в най-малка степен имат намерение да предоставят средствата на близки – само 9%. Междуличностните парични трансфери играят важна роля като преразпределителна функция. Това е свързано и с народопсихологията и силните семейни връзки, и с дефицитите и неефективността на публичните функции.

Средно 23% ще спестят получените средства. Интересно е поведението на хората над 70 години, при които най-голямата част ще спестят допълнителните средства – 42%, наетите специалисти също ще спестят над средното – 42%. Това, че голяма част от българите биха спестили допълнителните суми, показва, че очакваният ефект от щедрата финансова инжекция няма да се трансформира изцяло в импулс за вътрешно търсене и растеж.

За туризъм и почивка ще изразходват сумите 25% от анкетираните. Данните от изследването подкрепят скептицизма от мерките чрез финансови инструменти, вкл. дарения, ваучери и други, да се насърчава българският туризъм. 11% от българите ще инвестират предоставената сума в образование. Най-значителен дял от този доход биха отделили хората във възрастовата група 18–29 години. При етническите групи едва 3–4% ще инвестират в образованието си. Слабият интерес към инвестиции под формата на акции и облигации не е новост, но се потвърждава в изследването.

Анализът показва, че ако тази огромна сума (8,54 млрд. лв.) се разпредели като директни държавни трансфери към хората, ефектът върху номиналния икономически растеж ще е незначителен – между 0,9% – 2,5%. Но ще се влоши съществено фискалната позиция на страната – ръст на бюджетния дефицит до 10,6% от БВП.

Еднократен положителен ефект ще има и за финансовата система – ръст на банковата ликвидност с още 886,7 млн. лв. и намаляване на необслужваните кредити с 18%. Подобна практика обаче не е устойчив модел.

Такива стимулиращи планове ще имат най-осезаем ефект върху доходите на най-бедните, но за съжаление, това няма да ги извади от бедността. Данните показват, че хората с по-ниски доходи не инвестират в образование Следователно тези ресурси ще имат еднократен ефект, който няма да повлияе на перспективите за повишаване на доходите в бъдеще.

България има фундаментален проблем със своята нискоефективна, въглеродно интензивна икономика. Имаме нужда от качествено трансформиране към икономически модел, който да генерира по-висока добавена стойност, висока предприемаческа и инвестиционна активност, дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност. Държавна политика на раздаване на директни трансфери няма да постигне тези цели.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ