fbpx

НОВО

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Алената буква на белия човек

Време за четене: 3 мин.

Боя се, че ще разочаровам мнозина – всичко случващо се в САЩ днес иде не от расови, нито класови и икономически разделения, нито даже е някакъв странен стремеж за социална справедливост – пази Боже, но сдобиването по незаконен път с чифт нови луксозни маратонки и последен модел телевизор никому никаква справедливост не би донесло, нито би променило по някакъв начин световната история. Не се заблуждавайте и от уж самоорганизиралите се “автономни зони” – комуни.

Причината за хаоса отвъд Атлантика е свързана пиетизма на средната класа там, обобщен добре от непредвидимият израз за отношение към живота “holier than thou”(израз на морално превъзходство бел. ред).

Когато тази средна класа е била по някакъв начин християнска това отношение към живота се е изразявало в прекомерен обществен морал с всичките извадени сякаш от учебник норми и задръжки. Днес, а всъщност още от 70-те години на ХХ век насам, наблюдаваме припряно люшване в противоположна посока и изграждане на особен вид проповядващ анти-морал.

Африканците някога например са били считани за носещи групова вина заради проклятието на библейския праотец Ной над синът му Хам и неспособни да преодолеят съдбата си. Днес на мястото на Библията са учебниците по социални науки и пропагандата на сциентизма, а неспособните да преодолеят съдбата си са бившите робовладелци.

Неслучайно пуританите не са издържали повече от поколение. Днес мнозинство в САЩ изповядва атеизъм в калвинистка трактовка: всеки е предопределен от раждането си в някакъв коловоз. Плюсът е станал минус и обратно. Но самият механизъм на разсъждение си е останал същия – ритай различния, сменя се единствено обекта на различност.

“Алената буква” на Натаниъл Хоторн може да бъде адаптирана и за днешната епоха. В този ключов за американската литература роман се разглежда социалната стигма и осъждане, които една извънбрачна връзка предизвиква в американското общество. На една прегрешила жена е отредено да носи пришита върху облеклото си алена буква като символ на прегрешението, което е извършила.

Носителите на тази алена буква днес са всички, които по някакъв начин представляват осъденото като назадничаво: от месоядци, през хетеросексуални, християни, жени които обичат съпрузите си и най-вече онази загубила своята християнска и европейска идентичност маса хора, чиито наследници днес наричаме “бели”.

Забравете рецидивиста и наркоман Джордж Флойд. Белият човек е по правило виновен поради своето естество – днес наследниците на библейския Яфет са считани за недостойни наместо Хам – а единственото му спасение в дехристиянизирана Америка е да се отрече от природата си чрез някоя фройдистка девиация. И да забрави името на дядо си. Но най-вече да няма деца.

Англо-саксонският буржоа стоящ в основата на Америка и тамошният начин на живот се нуждае болезнено от своите социални стигми за оцелее психически и да движи икономиката нанякъде – не е важно на къде всъщност.

Днес икономиката, или поне корпоративно-олигархичната ѝ част, изисква от този буржоа да приеме разрушаването на светът, който е изградил и комфортно обитава – или поне до скоро обитаваше – за да може корпорациите да се откъснат окончателно от националния си пашкул и да интегрират света в нов Вавилон. За това и буржоата, WASP-ът е готов да плати цената, спирайки да бъде White Anglo-Saxon Protestant (бял, англосаксонски протестант – бел. ред.) и гмуркайки се в отходните води на историята в опит да се извини за нещо, което сам не е извършил. Целувките по краката на наследниците на бившите си роби е не просто акт на самоунищожение, но и израз на желанието белият човек да бъде запомнен във финалните си мигове на историческата сцена.

Счупената витрина с бележка за милост, понеже магазинчето се стопанисва от самотна бяла майка е последният отчаян жест на който се крепи това общество, този свят. Но новите наематели на помещението скоро пристигнат и нямат никакво желание да бъдат запомнени с пиетизма си.

Споделете чрез

Предишен

Следващ