fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Алената буква на белия човек

Време за четене: 3 мин.

Боя се, че ще разочаровам мнозина – всичко случващо се в САЩ днес иде не от расови, нито класови и икономически разделения, нито даже е някакъв странен стремеж за социална справедливост – пази Боже, но сдобиването по незаконен път с чифт нови луксозни маратонки и последен модел телевизор никому никаква справедливост не би донесло, нито би променило по някакъв начин световната история. Не се заблуждавайте и от уж самоорганизиралите се “автономни зони” – комуни.

Причината за хаоса отвъд Атлантика е свързана пиетизма на средната класа там, обобщен добре от непредвидимият израз за отношение към живота “holier than thou”(израз на морално превъзходство бел. ред).

Когато тази средна класа е била по някакъв начин християнска това отношение към живота се е изразявало в прекомерен обществен морал с всичките извадени сякаш от учебник норми и задръжки. Днес, а всъщност още от 70-те години на ХХ век насам, наблюдаваме припряно люшване в противоположна посока и изграждане на особен вид проповядващ анти-морал.

Африканците някога например са били считани за носещи групова вина заради проклятието на библейския праотец Ной над синът му Хам и неспособни да преодолеят съдбата си. Днес на мястото на Библията са учебниците по социални науки и пропагандата на сциентизма, а неспособните да преодолеят съдбата си са бившите робовладелци.

Неслучайно пуританите не са издържали повече от поколение. Днес мнозинство в САЩ изповядва атеизъм в калвинистка трактовка: всеки е предопределен от раждането си в някакъв коловоз. Плюсът е станал минус и обратно. Но самият механизъм на разсъждение си е останал същия – ритай различния, сменя се единствено обекта на различност.

“Алената буква” на Натаниъл Хоторн може да бъде адаптирана и за днешната епоха. В този ключов за американската литература роман се разглежда социалната стигма и осъждане, които една извънбрачна връзка предизвиква в американското общество. На една прегрешила жена е отредено да носи пришита върху облеклото си алена буква като символ на прегрешението, което е извършила.

Носителите на тази алена буква днес са всички, които по някакъв начин представляват осъденото като назадничаво: от месоядци, през хетеросексуални, християни, жени които обичат съпрузите си и най-вече онази загубила своята християнска и европейска идентичност маса хора, чиито наследници днес наричаме “бели”.

Забравете рецидивиста и наркоман Джордж Флойд. Белият човек е по правило виновен поради своето естество – днес наследниците на библейския Яфет са считани за недостойни наместо Хам – а единственото му спасение в дехристиянизирана Америка е да се отрече от природата си чрез някоя фройдистка девиация. И да забрави името на дядо си. Но най-вече да няма деца.

Англо-саксонският буржоа стоящ в основата на Америка и тамошният начин на живот се нуждае болезнено от своите социални стигми за оцелее психически и да движи икономиката нанякъде – не е важно на къде всъщност.

Днес икономиката, или поне корпоративно-олигархичната ѝ част, изисква от този буржоа да приеме разрушаването на светът, който е изградил и комфортно обитава – или поне до скоро обитаваше – за да може корпорациите да се откъснат окончателно от националния си пашкул и да интегрират света в нов Вавилон. За това и буржоата, WASP-ът е готов да плати цената, спирайки да бъде White Anglo-Saxon Protestant (бял, англосаксонски протестант – бел. ред.) и гмуркайки се в отходните води на историята в опит да се извини за нещо, което сам не е извършил. Целувките по краката на наследниците на бившите си роби е не просто акт на самоунищожение, но и израз на желанието белият човек да бъде запомнен във финалните си мигове на историческата сцена.

Счупената витрина с бележка за милост, понеже магазинчето се стопанисва от самотна бяла майка е последният отчаян жест на който се крепи това общество, този свят. Но новите наематели на помещението скоро пристигнат и нямат никакво желание да бъдат запомнени с пиетизма си.

Споделете чрез

Предишен

Следващ