Така Европейската комисия смята да бори „незаконното“ съдържание онлайн – независимо дали става дума за нарушения срещу права на интелектуална собственост, хейтспийч, призиви към насилие или тероризъм. Това се вижда в съвсем актуалното съобщение на ЕК, от което научаваме как от онлайн платформите и социалните мрежи се очаква да внедрят достатъчно надежни механизми за контрол върху съдържанието в цифровата среда.
С други думи – пак сме на темата ограничаване на достъпа до информация чрез ъплоуд филтри и последващи механизми за триене.
Не можели сме да наблюдаваме безучастно как дигиталната сфера все повече се превръщала в „див Запад“ казва в тази връзка комисарката за правосъдие Вера Йоурова (Vera Jourova). Не било приемливо в 28% от всички случаи на платформите да отнемало над седмица, за да свалят докладвано незаконно съдържание, приглася нашата Мария Габриел.
Какво точно се очаква от платформите?
На първо място да си сътрудничат по-тясно с компетентните национални органи като определят звена за контакт, които да осигурят бърза връзка с тях с цел премахване на незаконно съдържание.
Ок, дотук имаме повече бюрокрация създаване на по-скоро нездрави връзки между правоохранителни органи и доставчиците на услуги в информационното общество.
След това, смята Комисията, онлайн платформите се насърчават да работят съвместно с „доверени податели на сигнали“, т. е. специализирани организации с експертни познания за това какво представлява незаконно съдържание. Освен това те трябва да създадат лесно достъпни механизми, които да позволяват на потребителите да сигнализират за незаконно съдържание, и да инвестират в технологии за автоматично откриване.
С какво това е различно от насърчаване на доносничеството? Кой, как и защо ще определя тези специализирани организации? Ще има ли стимули за подаване на сигнали, т. е. ще се насърчава ли бройкаджийството по стара ченгеджийска рецепта?
Това, разбира се, не е всичко. ЕК иска да мотивира социалните мрежи към ефективно отстраняване на незаконно съдържание – възможно най-бързо, но когато може да се очаква значителна вреда – и в рамките на конкретни срокове.
Тук Комисията изглежда не е съвсем убедена в правотата си, защото само няколко реда по-нататък сякаш си дава сметка до какви проблеми може да доведе триенето онлайн и призовава интернет компаниите да въведат и защитни мерки за предотвратяване на „прекомерното отстраняване на съдържание“.
Защо не със съществуващите правила?
Това е съвсем резонен въпрос, тъй като и към момента имаме правни основания за премахване на противоправно съдържание онлайн и те се намират в директива 2000/31, транспонирана у нас в Закона за електронна търговия (ЗЕТ).
Неудобството за ЕК видимо идва от понастоящем действащото правило, че доставчиците не отговарят за действията на потребителите си, ако не са надлежно уведомени, както и не са длъжни да подлагат трафика на клиентите си на предварителен мониторинг, контрол или филтриране, като последното е скрепено с ясна съдебна практика на СЕС (повече тук и тук).
Имам неприятното усещане, че в тази част предстоят изменения, както и че те нямат да бъдат в наша полза. Ищахът за преформулиране ролята на доставчиците на услуга за информационното общество идеално се връзва с мераците във връзка с новото уреждане на авторското право в цифровия пазар (повече тук, тук и тук).
В съдебната зала на алгоритмите
И понеже само Фейсбук има над 1,3 милиарда потребители в световен мащаб, то задачата за контрол и филтриране на трафика очаквано ще поемат къде по-умни, къде не чак толкова, алгоритми. Казвам това като голям фен на технологиите, но си давам сметка, че не можем да им гласуваме безгранично доверие при разрешаването на надхвърлящи интелигентността им комплексни проблеми. Какъвто е случаят с правото на свободно изразяване, например. За несъвършенствата при идентифициране на права върху съдържание да не говорим – на прима виста се сещам за Warner Bros, които бяха поискали сваляне на части от филми от собствената си страница.
С предложенията в своето комюнике Европейската комисия, ако не друго, поне повдига завесата пред бъдещите си творчески планове. Тъжно, но много вероятно е в бъдеще онлайн платформите да преценяват кое съдържание ще вижда „бял свят“ и кое не. За да е гарантиран и последващият контрол, обаче, те в допълнение ще трябва да имат и скорострелни механизми за триене и блокиране по примера на германския фейкзакон срещу нарушения в социалните мрежи.
Засега всичко това е ограничено „само“ до доставката на съдържание. Докажат ли се филтрите като успешни там, обаче, ще дойде ред и на услугата по пренос и достъп – тогава дали определени пакети данни да тръгнат по кабелните или мобилни мрежи, ще трябва да решават съответните провайдъри.
Но тогава ще е прекалено късно – какво някога бе интернет ще помним само от разни деведесетарски филми.
