fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Филтри, филтри и пак филтри

Време за четене: 4 мин.

Така Европейската комисия смята да бори „незаконното“ съдържание онлайн – независимо дали става дума за нарушения срещу права на интелектуална собственост, хейтспийч, призиви към насилие или тероризъм. Това се вижда в съвсем актуалното съобщение на ЕК, от което научаваме как от онлайн платформите и социалните мрежи се очаква да внедрят достатъчно надежни механизми за контрол върху съдържанието в цифровата среда.

С други думи – пак сме на темата ограничаване на достъпа до информация чрез ъплоуд филтри и последващи механизми за триене.

Не можели сме да наблюдаваме безучастно как дигиталната сфера все повече се превръщала в „див Запад“ казва в тази връзка комисарката за правосъдие Вера Йоурова (Vera Jourova). Не било приемливо в 28% от всички случаи на платформите да отнемало над седмица, за да свалят докладвано незаконно съдържание, приглася нашата Мария Габриел.

Какво точно се очаква от платформите?

На първо място да си сътрудничат по-тясно с компетентните национални органи като определят звена за контакт, които да осигурят бърза връзка с тях с цел премахване на незаконно съдържание.

Ок, дотук имаме повече бюрокрация създаване на по-скоро нездрави връзки между правоохранителни органи и доставчиците на услуги в информационното общество.

След това, смята Комисията, онлайн платформите се насърчават да работят съвместно с „доверени податели на сигнали“, т. е. специализирани организации с експертни познания за това какво представлява незаконно съдържание. Освен това те трябва да създадат лесно достъпни механизми, които да позволяват на потребителите да сигнализират за незаконно съдържание, и да инвестират в технологии за автоматично откриване.

С какво това е различно от насърчаване на доносничеството? Кой, как и защо ще определя тези специализирани организации? Ще има ли стимули за подаване на сигнали, т. е. ще се насърчава ли бройкаджийството по стара ченгеджийска рецепта?

Това, разбира се, не е всичко. ЕК иска да мотивира социалните мрежи към ефективно отстраняване на незаконно съдържание – възможно най-бързо, но когато може да се очаква значителна вреда – и в рамките на конкретни срокове.

Тук Комисията изглежда не е съвсем убедена в правотата си, защото само няколко реда по-нататък сякаш си дава сметка до какви проблеми може да доведе триенето онлайн и призовава интернет компаниите да въведат и защитни мерки за предотвратяване на „прекомерното отстраняване на съдържание“.

Защо не със съществуващите правила?

Това е съвсем резонен въпрос, тъй като и към момента имаме правни основания за премахване на противоправно съдържание онлайн и те се намират в директива 2000/31, транспонирана у нас в Закона за електронна търговия (ЗЕТ).

Неудобството за ЕК видимо идва от понастоящем действащото правило, че доставчиците не отговарят за действията на потребителите си, ако не са надлежно уведомени, както и не са длъжни да подлагат трафика на клиентите си на предварителен мониторинг, контрол или филтриране, като последното е скрепено с ясна съдебна практика на СЕС (повече тук и тук).

Имам неприятното усещане, че в тази част предстоят изменения, както и че те нямат да бъдат в наша полза. Ищахът за преформулиране ролята на доставчиците на услуга за информационното общество идеално се връзва с мераците във връзка с новото уреждане на авторското право в цифровия пазар (повече туктук и тук).

В съдебната зала на алгоритмите

И понеже само Фейсбук има над 1,3 милиарда потребители в световен мащаб, то задачата за контрол и филтриране на трафика очаквано ще поемат къде по-умни, къде не чак толкова, алгоритми. Казвам това като голям фен на технологиите, но си давам сметка, че не можем да им гласуваме безгранично доверие при разрешаването на надхвърлящи интелигентността им комплексни проблеми. Какъвто е случаят с правото на свободно изразяване, например. За несъвършенствата при идентифициране на права върху съдържание да не говорим – на прима виста се сещам за Warner Bros, които бяха поискали сваляне на части от филми от собствената си страница.

С предложенията в своето комюнике Европейската комисия, ако не друго, поне повдига завесата пред бъдещите си творчески планове. Тъжно, но много вероятно е в бъдеще онлайн платформите да преценяват кое съдържание ще вижда „бял свят“ и кое не. За да е гарантиран и последващият контрол, обаче, те в допълнение ще трябва да имат и скорострелни механизми за триене и блокиране по примера на германския фейкзакон срещу нарушения в социалните мрежи.

Засега всичко това е ограничено „само“ до доставката на съдържание. Докажат ли се филтрите като успешни там, обаче, ще дойде ред и на услугата по пренос и достъп – тогава дали определени пакети данни да тръгнат по кабелните или мобилни мрежи, ще трябва да решават съответните провайдъри.

Но тогава ще е прекалено късно – какво някога бе интернет ще помним само от разни деведесетарски филми.

Оригинална публикация в Delibertate.info

Споделете чрез

Предишен

Следващ