fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

Време за четене: 5 мин.

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на Beijing-consensus (консенсусът “Пекин”).

Без претенцията за изчерпателност, нека споменем няколко думи по отношение на консенсуса “Пекин”. Същият има два икономически вектора – външен и вътрешен.

Външният вектор, който касае икономическото контактуване на китайската държава извън границите й, се изразява в преследването на политиката на икономическия растеж. За целта биват използвани базовите принципи на капитализма, но не обезателно и тези на свободния пазар. Последната уговорка се налага от това, че китайските властите предпочитат те да участват в чужди пазари, отколкото да допускат чужди капитали да вземат участие в китайските пазари.

Вътрешният вектор, отнасящ се до икономическата организация на Китай вътре в самата страна, ще продължи да бъде доминират от етатизма и регулациите.

По този начин, когато бива погледнат отвън, Китай ще изглежда като капиталистически. А когато бива разглежданa отвътре, държавата ще бъде социалистическа. Но консенсусът “Пекин” не се изчерпва само с икономическата организация на Поднебесната империя.

Успоредно на двата икономически вектора – външен и вътрешен, разглежданият модел ще бъде характерен и с това, че икономическият растеж ще бъде съпровождан със засилващ се регрес в сферата на свободите и демокрацията. Или казано с други думи, Китай ще продължава да акцентира върху БВП-то, докато свободата и демокрацията ще бъдат приемани като пречка за разширяването на обема на икономиката на страната. Този път, погледнат отвътре и отвън, Китай ще продължи да бъде тоталитарна система с авторитарен синдром (заради продължаващото властово надебеляване на държавния глава на страната, Си Дзинпин).

Представен по този начин, консенсусът “Пекин” ще бъде повторна рефлексия (ускоряване на по-висок оборот) на две неща, които така или иначе са допринесли за изграждането на китайската доктрина такава, каквато я познаваме днес. Първото е Open-up стратегията за отваряне на икономиката на страната към световната, инициирана от Дън Сяопин през 1978-79 година. Второто е кървавото задушване на искащите граждански свободи и политически реформи хора от 1989 година (ексцесията от площада Тиенанмън). Т.е. консенсусът “Пекин” ще бъдат повторни и още по-мускулести Open-up и площад Тиенанмън за Китай.

За първи път от столетия насам светът след Ковид ще бъде първата възможност за Китай да представи и лансира своя модел на държавна организация като алтернативен на текущите такива. И този път Пекин няма да играе втора цигулка в лагера на социалистическите държави, какъвто бе случаят по време на Студената война, а ще лидира свой собствен проект: рефрешнат социализъм с китайски конотации, чийто мотор ще бъде дори не толкова ударната индустриализация, колкото развитието на технологичното производство и услуги.

Геополитическото издуване на Китай, разбира се, ще бъде предизвикателство за САЩ, Австралия, редица държави от Азия и за Европа. Това са страни, които – малко или много – са приели за свое ДНК т.нар. консенсус “Вашингтон” (Washington-consensus-ът се изразява предимно в либерализацията на икономиката, на която демократичният прогрес е полезно, но вторично следствие).

Но когато става дума за парирането на Китай, нещата стават по-сложни и консенсусът “Вашингтон” се оказва прекалено тесен, защото той борави с чисти категории (либерална демокрация – диктатура, свободен пазар – етатизъм и т.н.). А всъщност в случая с разрастването на влиянието на Пекин, има много сиви зони. В тези топоси на разсъмването влизат държави, които са против китайското влияние, но далеч не са демократични (от Филипините и Тайланд до Виетнам).

Докато светът продължава да зависи от supply chain-а на Китай (т.е. процесът на производство, сглобяване и доставяне), адресирането на Пекин със западно-европейския език на демокрацията не би впечатлило никого в столицата на Поднебесната империя. Но би накарало периферията от държави около Китай да си зададат много екзистенциални въпроси, чиито отговори едва ли биха се харесали на САЩ, Австралия и Западна Европа.

Разговорът за човешките права и свободи, разбира се, е важен понеже именно Пекин има криминална хронология по отношение на потискането както на чужди (уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион и тибетците от Тибетския автономен регион), така и на свои (ханските китайци в Хонг Конг). Но това не е езикът, на базата на който може да бъде изградена антикитайска коалиция в Югоизточна Азия.

Всъщност адресирането на Китай трябва да бъде по-различно. Когато изчистим пропагандата от консенсуса “Пекин”, ще видим, че дългите ръце на този модел нямат толкова общо с идеологията, колкото с прагматични неща като технологията и инвестициите.

Днешният Китай не е онзи от годините на Мао Дзедун, който се опитваше да превърне страната от аграрна в индустриална. Днес Китай все повече залага на третичния икономически сектор (сферата на услугите, от транспорт до комуникации и съобщения), който вече формира над 50% от структурата на БВП-то на държавата. Забравете за мустакатите орачки, които садят ориз, жънат социализъм и изнасят пропаганда. Китай днес експортира себе си (включително чрез инструменти като Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура) през сферата на инфраструктурните проекти и телекомуникационните технологии. Днес Китай вече звънни от джоба ви, а утре може да асфалтира и улицата пред блока ви.

Нищо от това, разбира се, не е благотворително. Особено в контекста на световната икономическа рецесия покрай Covid-19, която обостря нуждата от спешни пари навсякъде по света, Китай ще продължи услужливо да функционира като фирма за бързи кредити срещу само лична карта. Ако лихвата е висока, това все пак е по-безболезненият вариант. Другият е, при невъзможност за погасяване на заема, китайската държава да получи лизинг за десетилетия напред върху това, което е строено с нейните средства. Или направо да придобие дял от собствеността.

В XXI-ви век няма да има кой да победи Китай в света на лозунгите и пропагандата. Си Дзинпин ще има добра чуваемост и, за разлика от британския сериал “Ало, ало!”, той ще повтаря каквото има да казва.

Но битката за технологиите и инфраструктурната свързаност тепърва започва. И тя ще се води в джоба и пред блока ви.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ