НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Защо всички искат парче от Антарктида?

Време за четене: 4 мин.

 Матю Телър, “ВВС”

Седем държави отправиха претенции за части от Антарктида, а много други „присъстват” там с полярни бази. Защо всички искат да имат парче от тази замръзвала пустош?

Избирам пътя между няколко морени, сядам върху един камък – пред мен се разкрива необятната мълчалива гледка на замръзналия залив, и изведнъж до мен преминава стрела в черно и бяло. Пингвин, който изплува от водата, качва се върху една скала, поглежда ме и бавно затътря по снега.

За мен Антарктида е най-трудното място на света, което може да опишеш. Всеки път, когато се опиташ да формулираш нещо за усещането там, думите се изплъзват между пръстите ти.

В най-буквален смисъл – Антарктида е нечовешка. Други пустини – от Арабския свят до Аризона, са населени – хора живеят в тях или около тях, намират с какво да преживяват, създават идентичност, превръщат се в коренно население, променяйки тези места със своята изобретателност. Никой не оформя Антарктида.

Това е най-сухото, студено и ветровито място на планетата. Тогава защо Великобритания, Франция, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия, Чили и Аржентина начертаха линии върху антарктическата карта, издълбавайки ледените земи с териториални претенции.

Антарктида не е държава. Там няма правителство, няма местно население. Целият континент е просто отделен от системата, каквато я познаваме, тъй като се води научен резерват. Това стана с международния Антарктически договор, който влезе в сила през 1961 година – така леденият континент се отрежда за научни проучвания и техният свободен обмен.

Военната дейност е забранена. 50 държави, сред които Русия, Китай и САЩ, са ратифицирали договора и произтичащите от него споразумения. Те са над 200 – за опазване на флората и фауната на ледения континент, за опазване на минералните ресурси и т.н. Това би трябвало да е триумф на мира и разума.

Да, науката движи човешката дейност на Антарктида, но има и една друга причина, поради която геолозите превзеха сцената – сребролюбието. Правителствата наистина искат да знаят какво имат под леда.

Шепнете дума: нефт

Някои прогнози сочат, че количествата черно злато в Антарктида могат да бъдат около 200 милиарда барела – доста повече залежите в Кувейт или Абу Даби. Да се добива петрол на Антарктида обаче за момента е изключително трудно и скъпо.

Невъзможно е да си представим как ще изглежда световната икономика през 2048 година, когато Антарктическият договор трябва да бъде подновен. На този бъдещ етап светът може да бъде в ситуация на отчайващ глад за енергийни източници.

Антарктическият договор на практика отменя всички териториални претенции, макар и временно, но заобикалянето на това правило не е спряло. Защото най-добрият начин да вземете предимство за онова, което може да се крие под ледовете, е като се отнасяте с тази земя като с неин собственик.

Един от прийомите е подпечатане на паспорти – когато туристите на Южния полюс посещават британската база „Порт Локрой”, това може да се отбележи в паспортите им, макар че международното право не признава наличието на британска част от Антарктида. Същото парче от ледения континент, което и Чили, И Аржентина оспорват, разполагайки със свои алтернативни печати.

Другият трик са пощенските услуги и клонове. В украинската база „Вернадски” надписах картичка до себе си, залепих й декоративна украинска марка и я пуснах в тяхната пощенска кутия. Дойде след два месеца – не е лошо, като се има предвид, че идва от края на света.

Полярните туристи обаче си затварят очите, когато флаговете се веят. Русия определено поведе с точките, построявайки бази из цялата Антарктида. Тази година Китай завърши четвъртата си полярна зала. Догодина ще е построена пета.

Всички 68 бази на Южния полюс са привидно спокойни изследователски бази, но забраната за използването им за военни цели също е широко пренебрегвана

Чили и Аржентина например имат постоянно военно присъствие там, като опасението е, че повечето държави или не съобщават за разполагането на свои военнослужещи там, или набират цивилни служители по сигурността за важни военни мисии.

Небето над Южния полюс е необичайно ясно и необичайно свободно от радио смущения – тези ширини са идеални за задълбочени космически изследвания и сателитно проследяване. Идеални са също така и за разполагане на тайни мрежи за наблюдение и оръжейни системи с дистанционно управление.

Наскоро правителството на Австралия обяви, че разглежда една от новите китайски бази като заплаха заради предполагаем шпионаж. В становището се казва: „Антарктическите бази все повече се използват за научни цели с двойна употреба, които са полезни за военни цели”.

Много правителства отхвърлят статуквото на Южния полюс, изградено върху наследството на първите европейски експедиции и на геополитическите реалности на Студената война, за които някои казват, че дават предимство на суперсилите на миналото.

Иран има намерение да строи на Антарктида, Турция също, включването на Индия има дълга история, а Пакистан също одобри експанзия за ледения континент – всички тези усилия са в името на научното сътрудничество.

Статуквото обаче зависи от саморегулациите. Антарктическият договор няма зъби.

Изправен пред нарастваща конкуренция за изобилни природни ресурси и неочаквани възможности за събиране на разузнавателна информация, всичко, което международното споразумение може да направи – като моя пингвин – е писък и шум из снега.

От webcafe.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!