НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

Защо всички искат парче от Антарктида?

Време за четене: 4 мин.

 Матю Телър, “ВВС”

Седем държави отправиха претенции за части от Антарктида, а много други „присъстват” там с полярни бази. Защо всички искат да имат парче от тази замръзвала пустош?

Избирам пътя между няколко морени, сядам върху един камък – пред мен се разкрива необятната мълчалива гледка на замръзналия залив, и изведнъж до мен преминава стрела в черно и бяло. Пингвин, който изплува от водата, качва се върху една скала, поглежда ме и бавно затътря по снега.

За мен Антарктида е най-трудното място на света, което може да опишеш. Всеки път, когато се опиташ да формулираш нещо за усещането там, думите се изплъзват между пръстите ти.

В най-буквален смисъл – Антарктида е нечовешка. Други пустини – от Арабския свят до Аризона, са населени – хора живеят в тях или около тях, намират с какво да преживяват, създават идентичност, превръщат се в коренно население, променяйки тези места със своята изобретателност. Никой не оформя Антарктида.

Това е най-сухото, студено и ветровито място на планетата. Тогава защо Великобритания, Франция, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия, Чили и Аржентина начертаха линии върху антарктическата карта, издълбавайки ледените земи с териториални претенции.

Антарктида не е държава. Там няма правителство, няма местно население. Целият континент е просто отделен от системата, каквато я познаваме, тъй като се води научен резерват. Това стана с международния Антарктически договор, който влезе в сила през 1961 година – така леденият континент се отрежда за научни проучвания и техният свободен обмен.

Военната дейност е забранена. 50 държави, сред които Русия, Китай и САЩ, са ратифицирали договора и произтичащите от него споразумения. Те са над 200 – за опазване на флората и фауната на ледения континент, за опазване на минералните ресурси и т.н. Това би трябвало да е триумф на мира и разума.

Да, науката движи човешката дейност на Антарктида, но има и една друга причина, поради която геолозите превзеха сцената – сребролюбието. Правителствата наистина искат да знаят какво имат под леда.

Шепнете дума: нефт

Някои прогнози сочат, че количествата черно злато в Антарктида могат да бъдат около 200 милиарда барела – доста повече залежите в Кувейт или Абу Даби. Да се добива петрол на Антарктида обаче за момента е изключително трудно и скъпо.

Невъзможно е да си представим как ще изглежда световната икономика през 2048 година, когато Антарктическият договор трябва да бъде подновен. На този бъдещ етап светът може да бъде в ситуация на отчайващ глад за енергийни източници.

Антарктическият договор на практика отменя всички териториални претенции, макар и временно, но заобикалянето на това правило не е спряло. Защото най-добрият начин да вземете предимство за онова, което може да се крие под ледовете, е като се отнасяте с тази земя като с неин собственик.

Един от прийомите е подпечатане на паспорти – когато туристите на Южния полюс посещават британската база „Порт Локрой”, това може да се отбележи в паспортите им, макар че международното право не признава наличието на британска част от Антарктида. Същото парче от ледения континент, което и Чили, И Аржентина оспорват, разполагайки със свои алтернативни печати.

Другият трик са пощенските услуги и клонове. В украинската база „Вернадски” надписах картичка до себе си, залепих й декоративна украинска марка и я пуснах в тяхната пощенска кутия. Дойде след два месеца – не е лошо, като се има предвид, че идва от края на света.

Полярните туристи обаче си затварят очите, когато флаговете се веят. Русия определено поведе с точките, построявайки бази из цялата Антарктида. Тази година Китай завърши четвъртата си полярна зала. Догодина ще е построена пета.

Всички 68 бази на Южния полюс са привидно спокойни изследователски бази, но забраната за използването им за военни цели също е широко пренебрегвана

Чили и Аржентина например имат постоянно военно присъствие там, като опасението е, че повечето държави или не съобщават за разполагането на свои военнослужещи там, или набират цивилни служители по сигурността за важни военни мисии.

Небето над Южния полюс е необичайно ясно и необичайно свободно от радио смущения – тези ширини са идеални за задълбочени космически изследвания и сателитно проследяване. Идеални са също така и за разполагане на тайни мрежи за наблюдение и оръжейни системи с дистанционно управление.

Наскоро правителството на Австралия обяви, че разглежда една от новите китайски бази като заплаха заради предполагаем шпионаж. В становището се казва: „Антарктическите бази все повече се използват за научни цели с двойна употреба, които са полезни за военни цели”.

Много правителства отхвърлят статуквото на Южния полюс, изградено върху наследството на първите европейски експедиции и на геополитическите реалности на Студената война, за които някои казват, че дават предимство на суперсилите на миналото.

Иран има намерение да строи на Антарктида, Турция също, включването на Индия има дълга история, а Пакистан също одобри експанзия за ледения континент – всички тези усилия са в името на научното сътрудничество.

Статуквото обаче зависи от саморегулациите. Антарктическият договор няма зъби.

Изправен пред нарастваща конкуренция за изобилни природни ресурси и неочаквани възможности за събиране на разузнавателна информация, всичко, което международното споразумение може да направи – като моя пингвин – е писък и шум из снега.

От webcafe.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!