fbpx

НОВО

Посяга ли Демократична България към “престола” на ДПС?

Aнализ на случващото се през последната седмица. Една тезите, които си заслужават допълнителна дискусия е, че Демократична България, чрез поведението на Христо Иванов през последните седмици, посяга към “престола” на ДПС на балансьор в българската политика. Ако успее...

„Божията премъдрост“ и безразсъдността в политиката

“Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”Матей 11:12 И ето – след 86 години като музей историческото сърце на православният свят, църквата „Света София“ в Константинопол е отново превърната в джамия. На 2 юли турският административен съд постанови, че...

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Защо всички искат парче от Антарктида?

Време за четене: 4 мин.

 Матю Телър, “ВВС”

Седем държави отправиха претенции за части от Антарктида, а много други „присъстват” там с полярни бази. Защо всички искат да имат парче от тази замръзвала пустош?

Избирам пътя между няколко морени, сядам върху един камък – пред мен се разкрива необятната мълчалива гледка на замръзналия залив, и изведнъж до мен преминава стрела в черно и бяло. Пингвин, който изплува от водата, качва се върху една скала, поглежда ме и бавно затътря по снега.

За мен Антарктида е най-трудното място на света, което може да опишеш. Всеки път, когато се опиташ да формулираш нещо за усещането там, думите се изплъзват между пръстите ти.

В най-буквален смисъл – Антарктида е нечовешка. Други пустини – от Арабския свят до Аризона, са населени – хора живеят в тях или около тях, намират с какво да преживяват, създават идентичност, превръщат се в коренно население, променяйки тези места със своята изобретателност. Никой не оформя Антарктида.

Това е най-сухото, студено и ветровито място на планетата. Тогава защо Великобритания, Франция, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия, Чили и Аржентина начертаха линии върху антарктическата карта, издълбавайки ледените земи с териториални претенции.

Антарктида не е държава. Там няма правителство, няма местно население. Целият континент е просто отделен от системата, каквато я познаваме, тъй като се води научен резерват. Това стана с международния Антарктически договор, който влезе в сила през 1961 година – така леденият континент се отрежда за научни проучвания и техният свободен обмен.

Военната дейност е забранена. 50 държави, сред които Русия, Китай и САЩ, са ратифицирали договора и произтичащите от него споразумения. Те са над 200 – за опазване на флората и фауната на ледения континент, за опазване на минералните ресурси и т.н. Това би трябвало да е триумф на мира и разума.

Да, науката движи човешката дейност на Антарктида, но има и една друга причина, поради която геолозите превзеха сцената – сребролюбието. Правителствата наистина искат да знаят какво имат под леда.

Шепнете дума: нефт

Някои прогнози сочат, че количествата черно злато в Антарктида могат да бъдат около 200 милиарда барела – доста повече залежите в Кувейт или Абу Даби. Да се добива петрол на Антарктида обаче за момента е изключително трудно и скъпо.

Невъзможно е да си представим как ще изглежда световната икономика през 2048 година, когато Антарктическият договор трябва да бъде подновен. На този бъдещ етап светът може да бъде в ситуация на отчайващ глад за енергийни източници.

Антарктическият договор на практика отменя всички териториални претенции, макар и временно, но заобикалянето на това правило не е спряло. Защото най-добрият начин да вземете предимство за онова, което може да се крие под ледовете, е като се отнасяте с тази земя като с неин собственик.

Един от прийомите е подпечатане на паспорти – когато туристите на Южния полюс посещават британската база „Порт Локрой”, това може да се отбележи в паспортите им, макар че международното право не признава наличието на британска част от Антарктида. Същото парче от ледения континент, което и Чили, И Аржентина оспорват, разполагайки със свои алтернативни печати.

Другият трик са пощенските услуги и клонове. В украинската база „Вернадски” надписах картичка до себе си, залепих й декоративна украинска марка и я пуснах в тяхната пощенска кутия. Дойде след два месеца – не е лошо, като се има предвид, че идва от края на света.

Полярните туристи обаче си затварят очите, когато флаговете се веят. Русия определено поведе с точките, построявайки бази из цялата Антарктида. Тази година Китай завърши четвъртата си полярна зала. Догодина ще е построена пета.

Всички 68 бази на Южния полюс са привидно спокойни изследователски бази, но забраната за използването им за военни цели също е широко пренебрегвана

Чили и Аржентина например имат постоянно военно присъствие там, като опасението е, че повечето държави или не съобщават за разполагането на свои военнослужещи там, или набират цивилни служители по сигурността за важни военни мисии.

Небето над Южния полюс е необичайно ясно и необичайно свободно от радио смущения – тези ширини са идеални за задълбочени космически изследвания и сателитно проследяване. Идеални са също така и за разполагане на тайни мрежи за наблюдение и оръжейни системи с дистанционно управление.

Наскоро правителството на Австралия обяви, че разглежда една от новите китайски бази като заплаха заради предполагаем шпионаж. В становището се казва: „Антарктическите бази все повече се използват за научни цели с двойна употреба, които са полезни за военни цели”.

Много правителства отхвърлят статуквото на Южния полюс, изградено върху наследството на първите европейски експедиции и на геополитическите реалности на Студената война, за които някои казват, че дават предимство на суперсилите на миналото.

Иран има намерение да строи на Антарктида, Турция също, включването на Индия има дълга история, а Пакистан също одобри експанзия за ледения континент – всички тези усилия са в името на научното сътрудничество.

Статуквото обаче зависи от саморегулациите. Антарктическият договор няма зъби.

Изправен пред нарастваща конкуренция за изобилни природни ресурси и неочаквани възможности за събиране на разузнавателна информация, всичко, което международното споразумение може да направи – като моя пингвин – е писък и шум из снега.

От webcafe.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ