Чутовните глупости, които Кирил Петков избълва на срещата си с Димитър Ковачевски, няма нужда да бъдат детайлно анализирани, както обича да прави Петков, за да разберем, че министър-председателят постави страната ни в поза „партер”. И не просто я постави на колене и лакти, а си позволи да пренаписва и историята ни (всъщност не само нашата), заявявайки:
„Трябва да говорим за фашистки режим – но не да говорим за „български фашизъм”. Фашизмът е направил ужасни неща по време на Втората световна война, но навсякъде се говори фашизма като режим, а не се обвързва с определена нация. Ще се опитаме ясно да се разграничим между едното и другото, така че да няма език на омразата.“
Да оставим настрана хвалбите на „просто Киро” за постигнатото при посещението му, дори доброто, поне според много хора, обещание за самолетна връзка София-Скопие, всъщност е доста спорно. Както поради съмнителното скъсяване на времето – самият полет би бил минути, но изискването да си поне час по-рано на летището, изчакването при качването, после при слизането, взимането на багажа и т.н., реално биха продължили толкова, колкото и пътя с кола; така и поради вероятната липса на сериозен интерес по тази линия – или се очаква, че някоя компания ще работи на загуба, за да удовлетвори щенията на Петков и на транспортния министър. Аааа, не, извинявайте, може България да покрива разходите на превозвача. В полза роду!
Постигна ли нещо Петков. Да, безспорно!
– легитимира всички инсинуации за фашистки режим, които и до ден днешен се чуват от различни антибългарски настроени пропагандатори
– легитимира инсинуациите, че сме били съюзници с фашисти
– легитимира езика на омразата от страна на РСМ – македонците вече спокойно могат да аргументират тезите си с думите му, а с изказванията си създаде и подобна реторика у нас
– легитимира коминтерновската теза – македонците и българите са две отделни народности, нямат дори обща история.
– легитимира безумията за македонско малцинство в Пиринско
– легитимира комунистическата теза за фашизъм-антифашизъм.
– легитимира говоренето от страна на различни партии и политици в РСМ за окупация на Македония, Беломорието и Западните околности
– легитимира подлото предаване на костите на Гоце Делчев, защото не се е случвало (поне пред последните 30 години) български държавник да не посети гроба на Делчев в църквата “Св. Спас” и да сведе глава пред останките му
– легитимира действията на „Народния съд”, който явно според Петков справедливо е наказвал „фашистите в България”
Историята отива на заден план – Петков каза, че историческата комисия е една от петте, които ще бъдат определени във вторник в София, като отново изпадна в словесна немощ, заявявайки:
„Надявам се, че когато поставим Историческата комисия да бъде една от петте комисии, в рамките на всички онези ползи, които трябва да бъдат постигнати от съвместната работа, дори и въпросите, които все още не са заявени, те ще бъдат поставяни в много по-различна среда – среда на добър диалог, среда на градивност.“
Дано Петков не е и в мисловна немощ, вярвайки, че е възможно диалогът да продължи без да се решат историческите проблеми. Или е толкова наивен да вярва, че всички отстъпки ще бъдат оценени, като от страна на РСМ върнат жеста.
Не по-малко притеснителна е и заигравката с думата „фашизъм”, която в последно време куцо, кьораво и сакато все по-често я употребява, опитвайки се да разгроми идеологическия си враг – без значение кой как е позициониран на политическата ос. В случая Петков стигна по-далеч, анатемосвайки като фашисти българите, загинали за каузата Македония.
И наглед най-маловажната тема, която не е толкова коментирана – вече ще казваме само Северна Македония, а не РСМ, като това уж ще засяга само страната, а не географската област. Надявам се Петков (но и не само той) да е чувал поне, че част от северната част на региона, носещ името Македония, е в България. За една друга част пък, която понастоящем не е в нашите държавни граници, но завинаги ще бъде в мислите и сърцата ни, някои от най-великите българи са дали живота си. И те не са били фашисти…
Една популярна поговорка гласи, че народ, който не познава историята си, е обречен да я повтори. Не я забравяйте, г-н Петков.
