fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Темата на политическия сезон: Антикорупция

Време за четене: 5 мин.

Антикорупция. Тази дума ще бележи изцяло новия политически сезон. Някак неусетно, но не съвсем, темата се превърна в основна само за няколко седмици и по всичко личи, че ще доминира политическия ни живот в следващите месеци. ГЕРБ и БСП излизат с два алтернативни проекта за новата антикорупционна структура. ДПС вече се обозначи в подкрепа на предложението на управляващите. Президентът пък от своя страна заяви, че той иска да назначава ръководителя на новото звено и свика КСНС на 9 октомври по темата корупция. Но как и защо се стигна до всичко това?

От днешна гледна точка вече е по-лесно да се обърнем назад и с категоричност да заключим, че президентските избори през 2016 г. бяха своеобразен вододел. Те начертаха политическите рамки, в които се развива политическия ни процес в последната вече почти година.

Двуполюсният модел се завръща

Вотът за държавен глава оформи ясно разпознаваем двуполюсен модел. Основният политически сблъсък мина изцяло по оста ГЕРБ-БСП. Това силно противопоставяне се потвърди и в предизборната кампания на парламентарните избори. Резултатът беше впечатляващ и за двете партии. Червените успяха да постигнат почти двоен ръст на своите гласове в сравнение с парламентарните избори от 2014 г., а ГЕРБ постигнаха безпрецедентна победа. Партията на Борисов се оказа единствената, която в последните 26 години увеличи своята електорална подкрепа, след като е била на власт.

И в двете партийни централи си направиха правилен разчет на постигнатото. А именно – двуполюсният модел и силното противопоставяне помежду им е печеливша карта. Това ги мобилизира, консолидира, стяга им редиците и в същия момент маргинализира всички останали по политическия терен. Да сте чули нещо напоследък за АБВ или други конкуренти на БСП в лявото пространство? Интересът към интригата в реформаторското пространство или т.нар. традиционна десница почти е изчезнал. Марешки далеч не е вече този интересен нов играч, борещ се срещу политическия картел. А за мажоритарни избори вече никой дори не споменава.

В същия момент двете партийни централи си разменят пресконференции, а в сутрешните блокове присъстват основно лица на БСП и ГЕРБ, защитавайки позициите си по теми като НДК, суджуци, Цанков камък и подобни.

Не се долавя политическа логика, че този двуполюсен модел няма да продължи да доминира политическото ни пространство и в предстоящия нов политически сезон.

Но защо точно антикорупцията?

Причините са най-общо две. На първо място има външни фактори, които предопределят темата да е основна. Европа оказва силен натиск за приемането на антикорупционно законодателство и пряко или косвено обвързва това с приемането на България в Шенген. А сигналите, които получаваме в последните месеци, говорят в посока на това, че страната ни има шанс да стане част от шенгенското пространство в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС. Конституционните промени за съдебна реформа, реализирани в предишния мандат, както и промените в закона за съдебната власт, гарнирани с антикорупционно законодателство, би трябвало да смекчат аргументите на Холандия, която е основната ни спирачка пред Шенген.

На второ място – корупцията е тема с огромен политически потенциал. В национални представителни проучвания изследователски център “Тренд” зададе въпрос за най-големите проблеми през българите. След традиционните социални теми като ниски доходи и безработица, именно корупцията е на едно от челните места.

Основен проблем като този няма как да не остане незасегнат от опозицията, която прави всичко възможно да се представи като алтернатива на управлението. Тема с подобен политически потенциал не може да остане чужда на опозицията.

Предвид всичко изброено, най-очакваният политически ход на БСП беше да предложи свой проект за антикорупционно законодателство, различен от този на ГЕРБ.

Между двата варианта обаче не се отчитат фундаментални различия. И в двата законопроекта основата, върху която трябва да стъпи новата антикорупционна агенция, ще бъде дирекция в ДАНС. ГЕРБ от своя страна искат към нея да се прибавят и вече действащи институции, докато БСП държи новото антикорупционно звено да има разследващи функции. Някой ще каже, че дяволът е в детайлите, но в случая БСП има съвсем друга цел – техният проект да е задължително различен от този на ГЕРБ, за да могат след време да атакуват липсата на ефективност на новата структура и чрез това да трупат политически капитал.

Сблъсъкът на моделите

Така стигаме и до основното противоречие между ГЕРБ и БСП по въпроса за новата антикорупционна структура – назначението на новия ръководител. Предложението на управляващите е той да се избира от Народното събрание. Мотивите са съвършено ясни. Коалицията е стабилна и имат мнозинство. Патриотите в предишния мандат гласуваха против антикорупционния закон, най-вече заради присъствието на т.нар. анонимни сигнали. Днес те вече не са част от антикорупционното законодателство и подкрепата на патриотите не може да се поставя под съмнение.

Социалистите от своя страна искат президентът да назначава новия шеф на агенцията, която ще се бори с корупцията. Първата и естествена логика е – президентът е издигнат и подкрепен от БСП. Но БСП добре си дава сметка, че ако подобен орган заработи с човек, назначен от президента, той ще бъде от кръг, близък до левицата или някаква лява периферия, или най-малкото няма да е кадър на ГЕРБ. Тук вероятно тяхното желание е за реализирането на някакъв тип румънски сценарий. А всяко едно действие на този орган в един такъв сценарий ще бъде писано на сметката на президента. БСП от своя страна смята, че може да трупа политически капитал от всичко това, заради свързаността на БСП и президента в общественото съзнание. Нещо повече – БСП се опитва да закача за себе си президента, защото действията на Радев в последните няколко месеца по-скоро демонстрират дистанция от БСП. Нещо повече – червените поставят президента в ситуация, в която той не може да се разграничи от тяхното предложение, което създава естествен синхрон в действията между Радев и БСП – сценарий, който левицата търси с всички сили.

Освен факта, че въпросът за назначението поставя нова конфликтна точка с ГЕРБ и ясно разграничение от техния проект, БСП искат да се долепят политически за президента. Той се явява на практика ракета-носител на червените, чрез която могат да трупат политически капитал и да разширяват електоралната си периферия, поради широкото му обществено одобрение към момента.

Забелязахте ли, че в този текст не стана дума за решителни мерки за борба с корупцията? Да, става дума за политическо позициониране и трупане на политически потенциал. Засега толкова. Дано ни приемат в Шенген поне.

Оригинална публикация в NEWS.bg

Публикувано и в ТРЕНД

Споделете чрез

Предишен

Следващ