НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Темата на политическия сезон: Антикорупция

Време за четене: 5 мин.

Антикорупция. Тази дума ще бележи изцяло новия политически сезон. Някак неусетно, но не съвсем, темата се превърна в основна само за няколко седмици и по всичко личи, че ще доминира политическия ни живот в следващите месеци. ГЕРБ и БСП излизат с два алтернативни проекта за новата антикорупционна структура. ДПС вече се обозначи в подкрепа на предложението на управляващите. Президентът пък от своя страна заяви, че той иска да назначава ръководителя на новото звено и свика КСНС на 9 октомври по темата корупция. Но как и защо се стигна до всичко това?

От днешна гледна точка вече е по-лесно да се обърнем назад и с категоричност да заключим, че президентските избори през 2016 г. бяха своеобразен вододел. Те начертаха политическите рамки, в които се развива политическия ни процес в последната вече почти година.

Двуполюсният модел се завръща

Вотът за държавен глава оформи ясно разпознаваем двуполюсен модел. Основният политически сблъсък мина изцяло по оста ГЕРБ-БСП. Това силно противопоставяне се потвърди и в предизборната кампания на парламентарните избори. Резултатът беше впечатляващ и за двете партии. Червените успяха да постигнат почти двоен ръст на своите гласове в сравнение с парламентарните избори от 2014 г., а ГЕРБ постигнаха безпрецедентна победа. Партията на Борисов се оказа единствената, която в последните 26 години увеличи своята електорална подкрепа, след като е била на власт.

И в двете партийни централи си направиха правилен разчет на постигнатото. А именно – двуполюсният модел и силното противопоставяне помежду им е печеливша карта. Това ги мобилизира, консолидира, стяга им редиците и в същия момент маргинализира всички останали по политическия терен. Да сте чули нещо напоследък за АБВ или други конкуренти на БСП в лявото пространство? Интересът към интригата в реформаторското пространство или т.нар. традиционна десница почти е изчезнал. Марешки далеч не е вече този интересен нов играч, борещ се срещу политическия картел. А за мажоритарни избори вече никой дори не споменава.

В същия момент двете партийни централи си разменят пресконференции, а в сутрешните блокове присъстват основно лица на БСП и ГЕРБ, защитавайки позициите си по теми като НДК, суджуци, Цанков камък и подобни.

Не се долавя политическа логика, че този двуполюсен модел няма да продължи да доминира политическото ни пространство и в предстоящия нов политически сезон.

Но защо точно антикорупцията?

Причините са най-общо две. На първо място има външни фактори, които предопределят темата да е основна. Европа оказва силен натиск за приемането на антикорупционно законодателство и пряко или косвено обвързва това с приемането на България в Шенген. А сигналите, които получаваме в последните месеци, говорят в посока на това, че страната ни има шанс да стане част от шенгенското пространство в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС. Конституционните промени за съдебна реформа, реализирани в предишния мандат, както и промените в закона за съдебната власт, гарнирани с антикорупционно законодателство, би трябвало да смекчат аргументите на Холандия, която е основната ни спирачка пред Шенген.

На второ място – корупцията е тема с огромен политически потенциал. В национални представителни проучвания изследователски център “Тренд” зададе въпрос за най-големите проблеми през българите. След традиционните социални теми като ниски доходи и безработица, именно корупцията е на едно от челните места.

Основен проблем като този няма как да не остане незасегнат от опозицията, която прави всичко възможно да се представи като алтернатива на управлението. Тема с подобен политически потенциал не може да остане чужда на опозицията.

Предвид всичко изброено, най-очакваният политически ход на БСП беше да предложи свой проект за антикорупционно законодателство, различен от този на ГЕРБ.

Между двата варианта обаче не се отчитат фундаментални различия. И в двата законопроекта основата, върху която трябва да стъпи новата антикорупционна агенция, ще бъде дирекция в ДАНС. ГЕРБ от своя страна искат към нея да се прибавят и вече действащи институции, докато БСП държи новото антикорупционно звено да има разследващи функции. Някой ще каже, че дяволът е в детайлите, но в случая БСП има съвсем друга цел – техният проект да е задължително различен от този на ГЕРБ, за да могат след време да атакуват липсата на ефективност на новата структура и чрез това да трупат политически капитал.

Сблъсъкът на моделите

Така стигаме и до основното противоречие между ГЕРБ и БСП по въпроса за новата антикорупционна структура – назначението на новия ръководител. Предложението на управляващите е той да се избира от Народното събрание. Мотивите са съвършено ясни. Коалицията е стабилна и имат мнозинство. Патриотите в предишния мандат гласуваха против антикорупционния закон, най-вече заради присъствието на т.нар. анонимни сигнали. Днес те вече не са част от антикорупционното законодателство и подкрепата на патриотите не може да се поставя под съмнение.

Социалистите от своя страна искат президентът да назначава новия шеф на агенцията, която ще се бори с корупцията. Първата и естествена логика е – президентът е издигнат и подкрепен от БСП. Но БСП добре си дава сметка, че ако подобен орган заработи с човек, назначен от президента, той ще бъде от кръг, близък до левицата или някаква лява периферия, или най-малкото няма да е кадър на ГЕРБ. Тук вероятно тяхното желание е за реализирането на някакъв тип румънски сценарий. А всяко едно действие на този орган в един такъв сценарий ще бъде писано на сметката на президента. БСП от своя страна смята, че може да трупа политически капитал от всичко това, заради свързаността на БСП и президента в общественото съзнание. Нещо повече – БСП се опитва да закача за себе си президента, защото действията на Радев в последните няколко месеца по-скоро демонстрират дистанция от БСП. Нещо повече – червените поставят президента в ситуация, в която той не може да се разграничи от тяхното предложение, което създава естествен синхрон в действията между Радев и БСП – сценарий, който левицата търси с всички сили.

Освен факта, че въпросът за назначението поставя нова конфликтна точка с ГЕРБ и ясно разграничение от техния проект, БСП искат да се долепят политически за президента. Той се явява на практика ракета-носител на червените, чрез която могат да трупат политически капитал и да разширяват електоралната си периферия, поради широкото му обществено одобрение към момента.

Забелязахте ли, че в този текст не стана дума за решителни мерки за борба с корупцията? Да, става дума за политическо позициониране и трупане на политически потенциал. Засега толкова. Дано ни приемат в Шенген поне.

Оригинална публикация в NEWS.bg

Публикувано и в ТРЕНД

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!