Две новини от последните дни щяха да минат почти незабелязано, ако зачестилите оплаквания на притеснени родители, които направиха и група във фейсбук, не бяха стигнали до медиите.
В неделя вечер, около 18.30 ч., в България мол, група тийнейджъри са пребили един от сервитьорите в сладкарницата на търговския център, след като той им е направил забележка, защото са притеснявали клиентите на заведението и посетителите в мола. Потърпевшият е приет е болница с мозъчно сътресение, рани по лицето и други травми. Полицията е задържала трима от групата – двама са непълнолетни, а третият е малолетен.
Впоследствие стана ясно, че и млада жена е станала жертва на нападение пред входа на мола, но охраната не се е намесила. Последваха и други разкази, като всички са единодушни, че става дума за тийнейджъри, движещи се в голяма група, които тормозят посетителите. И случаите не са един или два, не са и от вчера, макар че едва преди броени дни беше дадена гласност.
Оказва се, че това не е единственият мол, в който се случват подобни неща. Миналата седмица станаха известни случаи на агресия – предимно срещу момичета – в „Парадайс“. Описанието на младежите е сходно с тези от „България“. Има опасения, че в „Парадайс“ вероятно се касае за много по-тежки престъпления, включително и сексуално насилие над момичета, като мястото е паркингът на мола. Потърпевшите са опипвани, има и твърдения, че някои са принуждавани да правят секс, записвани са с телефони, а после са изнудвани и заплашвани.
За Ринг мол оплакванията са, че младежи се събират на паркинга, където си правят гонки, застрашавайки живота на преминаващите, а за „Сердика“ още миналата година има подадени сигнали отново срещу банда младежи (вероятно същите от „България“ мол), които преджобвали деца.
Трудно е да се отсее кой е най-сериозният проблем, защото всеки от тях води до продължаващо системно насилие. Когато се касае за непълнолетни и малолетни, отговорност носят техните родители. Дори да приемем, че някои от младежите нямат майки или бащи, а самите те са жертва на насилие в домовете си, това са редки случаи. В повечето се касае за абсолютно нехайство от страна на възпитаващите, както и омаловажаване на подобни прояви. Неведнъж сме чували изказвания на родители, които казват, че или тяхното дете не е такова, или това са нормални прояви в този период.
Да, всички сме правили глупости, когато сме били деца, но да упражняваш организирана агресия над случайни минувачи, да не говорим за насилие над млади жени, не е „пакост“ или необмислена постъпка, а съзнателен избор. Възможността повечето от родителите на извършителите да не подозират дори какви ги вършат децата им е както притеснителна, така и доста вероятна – днес ще упражняват тормоз над случайни минувачи, утре ще карат надрусани и пияни, не след дълго ще убият някой.
Стигаме и до полицаите. За съжаление, в голяма степен, те са ограничени от закона. Видяхме какво се случи с полицая, който преди година, изпълнявайки дълга си към обществото, простреля рецидивист, който по-късно почина. Липсата на подкрепа сред обществото, вероятността да бъде съден и дори да лежи в затвора, законите, които толерират престъпниците, доведоха дотам героят – защото той е герой, да се самоубие.
Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс „малолетните (ненавършили 14 години) не могат да носят наказателна отговорност. За техните противообществени прояви законът предвижда прилагането на съответни „възпитателни мерки“, които най-често са условна присъда или… порицание. А в повечето случаи се оказва, че изтърваният до момента от контрола на родителите си, е дете на заможни хора, които рязко се загрижват за него и изключително рядко се стига до каквото и да е наказание. Вероятно си мислят, че така им помагат, но всъщност ги засилват още по-силно към нанадолнището.
С оглед на някои от описаните истории може и потърпевшите деца – от срам – да не са уведомили нито родителите си, нито служителите на реда. Не по-малко притеснително е, че вероятно и много от родителите на потърпевшите може и да не знаят, че децата им прекарват цялото си свободно време по моловете или пък не го намират за проблем. Въобще, каква е тази мода тийнейджърите да се забавляват в търговските центрове, правейки си селфита, качвайки разни безсмислени клипчета или шляейки се безцелно по магазините…
Макар че във всеки мол има десетки камери, има и охрана, към момента не са взети адекватни мерки. Видно е, че често охранителите са или жени, или по-възрастни мъже, които няма как да се справят не с цяла група, а дори и с един по-агресивен. Макар в правата им да влизат опции като възможността да не допускат до мола опасни лица, както и да задържат, ако са свидетели на престъпление или има опасност за живота или здравето на посетителите, истината е, че малцина служители биха посмели да го направят – повечето ги е страх, а упражняването на каквото и да е по-респектиращо отношение срещу непълнолетен или малолетен означава уволнение, вероятно и дела срещу охранителя. Но е факт, че има възможност още с влизането на подобна група, служителите на реда да се насочат към тях, извеждайки ги от търговския център или сигнализирайки на охраняващата мола фирма.
Отговорът, който са дали от един от търговските центрове при запитване към тях, касаещо случаите на агресия, звучи освен крайно шаблонно, също и не по-малко незадоволително. Да, грижим се за сигурността на посетителите, да имаме охрана, да имаме видеоконтрол. Но какво от това, ще попитаме? Да не говорим за собствениците на моловете – вероятно биха реагирали адекватно, единствено ако по някакъв начин подобни прояви ги ударят директно по джоба.
Страничен ефект е, че използвайки тези случаи, вече има организиран протест, който обаче е насочен срещу…„патриархалното насилие, в което живеем“. Инициатори са феминистки организации, които за пореден път се опитват да яхнат някой проблем, за да извлекат дивиденти, обяснявайки как всички българи са насилници, а всички българки – жертви. Явно са пропуснали, че във въпросните групички освен момчета има и девойки, а пък доста вероятно е на повечето от извършителите им липсва точно бащиното присъствие.
Говорим за системен проблем. Той касае цялото ни общество, започвайки от повсеместната апатия, която цари, фактът, че в моловете при повечето от тези случаи е имало стотици присъстващи, които поради страх ли, поради незаинтересованост ли, поради някакви други причини ли, не са се намесили. Защото ако това са десетина или даже стотина агресивни подрастващи, срещу тях сме хиляди други. А утре на мястото на сегашните потърпевши, ще е детето на някой от днешните безучастни наблюдатели.
А родителите, родителите, които носят основна вина за „произведенията си“, често дори ги стимулират да продължават в същия дух, неглижирайки проявите им, като вместо да се вземат в ръце и да се опитат да поправят вече нанесените от тях върху децата им щети, изкупват грешките си мятайки им по някой лев повече, считайки, че така проблемите са решени.
Действията на подрастващите са отражение на бездействието на родителите, на безсилието на служителите на реда, на страха на охранителите. Повсеместната незаинтересованост и масовата безучастност ясно говорят, че обществото ни е болно. Виждаме го и по политиците ни, виждаме го и по липсата на обществена реакция в подобни случаи. А с подобна апатия, по-добре няма да става, напротив.
