fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Политиката следва да се случва на арената на идеите

Време за четене: 5 мин.

В последни дни политически градуси изхвърчаха до небесата. Напрежението от скандалите и черния ПР в политическото ежедневие на нацията, различните искания на партии и граждани, икономическите ефекти от ковид мерки – амалгамата от причини е пъстра.

Възниква въпросът: трябва ли да сме единни? Не. И да не се заблуждаваме – никога няма да бъдем. Всъщост не е и нужно. Важното е бързо и веднага да си създадем високо ниво на политически дискурс, съчетан с аргументиран и смислен дебат за политики и визии. Да има взаимен респект и размяна на идеи. Няма ли аргументиране и убеждаване – има незачитане на личността и на правото u да защитава други тези. Само по себе си това вече е агресия и реваншизъм и неизбежно във времето води до съвсем реални физически сблъсъци. Катастрофален процес, който трябва да стопираме овреме, защото тенденцията е страстите и истерията да ескалират. А в политическия процес емоцията носи само и единствено вреди.

Тук отговорността е на политическия елит, който задава тона. А тонът е лош – и в парламента, и между институциите, които се замерят с кал от сутрин до вечер, изнервяйки и гражданите. Политиците и институциите трябва да станат по-внимателни с епитетите, защото вече „предобриха“ и това е безотговорно и опасно. Да, вероятно носи краткосрочни политически дивиденти, но накрая страдат всички.
Мирен протест, бойкот, дори гражданско неподчинение по Хенри Дейвид Торо – това са все легитимни начини за изразяване на обществено недоволство. Те притискат политиците, защото, както знаем, властта развращава. Дори терорът и тероризмът да не са друго освен политическа тактика. Въпросът е каква е целта?

В родния случай: целите, които се очертават най-ясно, са няколко:

Оставка на правителството, оставка на главния прокурор, демонтиране на ДПС от властта, борба с корупцията, искания за по-добър живот и промяна, измитане на мафията и прочие.

В тази светлина проектите, партиите и гражданите, които протестират, трябва да отговорят на няколко важни въпроса. С кого биха управлявали: С ГЕРБ или БСП? Защото друг вариант на практика няма. Това трябва да е ясно отсега, защото на избори сегашната ситуация при двете големи партии ще се възпроизведе доста сходно и впоследствие ще има пак „излъгани“. Ще „демонтира“ ли ДПС евентуална оставка на кабинета, или ще ги направи парламентарно незаобиколими? Ако има предсрочни избори и са спечелени от ГЕРБ, какво се случва: повторение на 2013-та с първа сила ГЕРБ и мандат на БСП, например, и това приемливо ли е от днешна гледна точка за недоволните?

Ако ще се борим с корупцията – ще има ли недосегаеми и ако да, кои? Защото съветниците на президента Румен Радев бяха проверявани след решение на два съда, а това се превърна в един от поводите за протест. В същото време действащи министри, висши полицаи, „олигарси“ бяха обект на действия от страна на прокуратурата – и тези действия се приемат за напълно нормални, както трябва и да е. Независима ли е съдебната система и кой какво разбира под това – защото явно има различни наративи и тълкувания. С една дума – има ли сериозен анализ на ефектите от сегашните политическите действия или няма.

Управлението е отговорна дейност и отношението към него, особено за тези, които претендират да са алтернатива – също трябва да е извънредно отговорно и „включващо“, а не остракиращо всеки скептик или несъгласен.

Ако има сблъсъци – не да са по улиците, а на полето на идеите. Ние сме различни и имаме различни възгледи за обществено-икономическото устройство в страната ни. За да има социален мир, следва да започнем да говорим за политики, визии и идеи. Иначе ще се лутаме като хамстери в лабиринта на обидите и хулите, ще се настройваме едни срещу други и ще се политизираме отвъд нормалното. Животът е твърде хубав и кратък, за да сме толкова политизирани и черногледи. Лозунги като битка срещу „корупцията“ или „мафията“ са несъмнено лъскави, но и меко казано общи и пожелателни.

Важно е да спрем с марксистката тактика в дебата за политиката, известна като „полилогизъм“ – да анатемосваме ad hominem опонента, тоест негова личност, вместо аргументите и тезите му. Едва ли не има различни „логики“ – на феновете на левите, на десните, на едните, на другите. Не, логиката е една и трябва да се придържаме към нея. В интерес на всички.

Клиширано, но политиката действително е изкуство на възможното. И като такова има реалности, които не можем да пренебрегваме. Има ли все пак място за идеализъм? Задължително. Българската политическа среда има тежка и спешна нужда от реидеологизация – тоест от изграждане на системи от възгледи за света, културата и икономиката. Това ще бъде като компас на самите граждани, които ще могат да видят действително себе си – като възгледи, а не просто с емоция и омраза като движещи сили на политическо действие и активизъм. И да, личностите са важни, но в основата на всичко остават идеите.

За какво се борят протестиращите – за либерална България, повече социална политика, повече държава в икономиката и групови права за конкретни етнически и социални групи? Или за ниски данъци, малко държава, повече бизнес, защита на традиции и суверенитета ни, тоест консервативен модел на управление? Посоките, които най-общо са пред нас, са две – ляво-либерална и дясно-консервативна. С нюанси и акценти, но все пак накъде да се насочим генерално – също въпрос, на който е добре да има ясно даден отговор от различните представителите на протеста, за да не преобладава емоцията, а разумът.

В този смисъл е важно да помним, че не всичко се решава от държавното управление и съвсем легитимно е дори да намалим баницата, която раздават политиците, за да остава повече у създаващите я. Така ще ограничим и корупционния натиск, ставайки по-ефикасни като публичен сектор – с по-малко ще правим повече. Да се борим за по-добри условия за бизнес и по-малко пречки, а не всеки за реализирането на своите си планове, посредством общите пари и привилегии от държавата. Защото така конфликтите биха било де факто безкрайни.

Да не забравяме, че предстои много тежка криза. Политическата стабилност, прогнозируемост, интересът от инвеститорите и доверието на европейските ни партньори са повече от важни днес – и е добре да си ги подсигурим бързо.

В основата на добрите държавни решения е качеството на дебата. Не си ли го нормализираме – ще продължаваме да се оплитаме като пате в кълчища, тънейки в бедност и нещастие. А може да е различно.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ