НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

Аристократите, тези странни бунтовници

Време за четене: 5 мин.

Гислен дьо Монталемберт, в. “Le Figaro Magazine”

Френската аристокрация е изключително разнородна – аристократи от провинцията, от Париж, от Версай…; благородници на Империята и благородници на Стария режим; реакционери исноби, отшелници и бохеми, разорени и богаташи, индустриалци и безработни, писатели и алитерати… При все това, въпреки всички разлики помежду им – в състоянието, културата и поведението, повечето благородници имат странното чувство, че принадлежат на същото голямо семейство и общи ценности. Тази взаимност има често навяващи усмивки ритуали, характерен код на поведение, и най-вече – тази обща за всички благородници гордост, че са издънки на една оцеляла наследственост, съумяла да възтържествува напреки всичко с една поетична непобедимост с привкус на безсмъртие.

„Масата на господин Графа е сложена…”, съобщава тържествено икономът в бяла ливрея. Намираме се в една от малките чайни зали – „Жокей клуб” на улица „Рабле” в Париж. Това е едно от редките места в републиканска Франция, в които благородническите титли и обръщения са все още в употреба. В този храм на чистокръвните се срещат повече от 1200 члена, подбрани според тяхното pedigree (документ за предците, родословно дърво)! Около 6000 семейства твърдят с основание или не, че принадлежат на тази много странна каста, наречена френско благородничество. странно племе наистина, в което всички са малко или повече братовчеди, всеки знае кой кой е, в което родословните дървета се възкачват назад във времето, подобно на бръшляните по стените на замъците, поне достигайки до 1000 години история. Най-старите семейства крият понякога в клоните на тези многовековни дървета исторически герой, министри на Луи XV, куртизани с перуки, храбри кръстоносци, перове на Франция, светци („Кой ли не произлиза от св. Луи”) и не чак дотам свети кардинали… Повече от двеста и двадесет лета след като Френската революция обезглави такова множество измежду тях в кървавата си баня, благородниците са все още тук, бунтовни срещу настоящото време и дръзки, както винаги.

 „На разочароващата картина на човешкия живот благородничеството противопоставя дълговечността на семейството, чиято продължителност изглежда да педизвиква безмилостните векове”, според Филип дьо Пюи дьо Кланшан.„Благородникът предизвиква смъртта и се вижда неин победител, чрез подчинението на личността, предопределено пътник, през една раса, трайността на която е неопределена…”

Да се родиш в тази среда (бабите ни казваха простичко „да си роден”), независимо дали ни харесва или не, не е без значение. Всичко започва от най-ранна възраст с осъзнаването, че животът вкъщи не е като този на другарчетата по клас: Защо са всички тези фамилни имоти? Този помпозен девиз? И най-вече предците в доспехи, които ви гледат от висотата на позлатените рамки на стената с семейната столова и със строг поглед сякаш ви питат: „Ще бъдеш ли някой ден достоен за името си?” От много рано, младият благородник е научен, възпитан, откърмен в кредото на кастата си: чувството за чест, щедрост, вяра, семейство, но също така за служба и за дълг. В ден днешен аристократите страдат от една странна болест – един вид генетичен анахронизъм, който ги превръща в странни бунтовници в един свят, превъзнасящ освободената личност без вяра, ценности и задръжки…

Мнозина сред благородниците таят съзнателната или не надежда, че могат да съградят бъдеще толкова славно, колкото миналото на предците… Често това е вяла надежда, ако и личните успехи да са често срещани в племето. В тези вестибюли на управлението, които са френските Големи висши училища аристократите не са слабо представени, нито са свръхпредставени, пропорционално сравнени с едрата буржоазия, и подобно на нея, тези школа им отварят после широко вратите към високи държавни постове или много добре платена частна кариера. Това е вярно дори за кралското семейство – принц Жан д’Орлеан, херцог на Вандом, дофин на Франция, работи последователно като консултант при Lazard & Cie, Deloitte & Touche и към финансовата група Banques populaire, или принц Жан-Луи Орлеански, който е изпълнителен директор на JPMorganChase – Париж.

В днешни дни аристократите са едни от най-изобретателните и дръзки предприемачи.

В до неотдавнашното минало единствената приемлива достойна кариера за благородниците бе войската. След завършване на „Сен-Сир” аристократът се отправяше към кавалерията. Училището за офицери в Сомюр беше магнит за благородни имена… Времената се менят, нравите също. Аристократите днес работят във всички области на живота, ако и войската да продължава да бъде силен притегателен център за мнозина сред тях.

Последните години виждаме немалко благородни предприемачи, които основават успешни нови компании, като един Хуберт Орнански например, който създаде Sisley и я превърна в световно известна марка. Сред младото поколение аристократи има цял легион успешни предприемачи като Готие дьо Вансе с Expertissim.com, Мишел дьо Ровира (Michel &Augustin),  Ерве дьо Кермадек (BePrems.com), Полин дьо Бретoй с Winaretta, Франсоа-КсавиедОрнела  (ClassM), Арман дьо Васело (OptimPraess), Криситиан дьо Боасредон със Spartnews или пък Лоран дьо Горкуф, чието дружествоNoctisEventзакупи последните 4 лета 16 от най-известните парижки нощни клубове и това му създаде прякора Кралят на парижките нощи!

Сред по-кротките, принц Людовик дьо Полиняк, с дванадесет лета опит в частното управление, решава да заложи на финансите. Вдъхновен от един разговор със Сирил Берже, отсетне негов съдружник, принцът създава ClayAssetMenagement, спомоществователно дружество за отдадено стопанство, съставено изцяло от предприемачи. „Ежедневието ни е изпълнено със срещи с хора, успели да развият таланти или идеи от всякакъв род. Тръгнали често от нищо, тези люде са съумели да пробият. Нашата роля е да утвърдим техния успех. И ние го правим, напреки изключително неясната и сложна финансова среда.” Само за година дужеството сто двадесет и пет милиона евро. Не е зле за насред най-голямата икономическа криза! Впрочем, утвърждаването на успехите е за Людовик „семейна история”.

“От съвсем млад ми бе дадено да разбера, че съм само брънка във веригата и трябва да докажа, че съм на висота и съм разбрал родовия завет: Вземи най-доброто, присъщо на твоя век и го подобри, всяко поколение се преоткрива, нищо не взимай за даденост! Същото, добавя принцът, важи и за нашите клиенти. Трябва да посочим много ясна цел и същевременно да не забравяме, че средата се променя непрестанно. Ето ежедневната ни мисия в Clay Asset Menagement.”

От conservative.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!