НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Атанас Буров – последният български държавник

Време за четене: 5 мин.

В обществото той е познат, като банкерът Буров, но на политическата сцена се налага, като един великите български общественици и държавници. Дори и до последния си дъх той остава отдаден на България, но също така и неоценен от нея. За него в книгата си Жоро Цветков казва:

„Буров няма признание в България, признанието идва отвън. Преди всичко отвън. Отвън той е много по-добре оценен и много по-точно преценен отколкото от българските политици, даже и от народа дори“.

Aтaнac Бypoв e poдeн нa 30 янyapи 1875г. в Гopнa Opяxoвицa. Учи в poдния cи гpaд, a пo-ĸъcнo зaвъpшвa Aпpилoвcĸaтa гимнaзия в Гaбpoвo. Πpeз 1903 г. зaвъpшвa в Copбoнaтa в Πapиж, пpaвo и иĸoнoмиĸa. Бpaтът нa Aтaнac – Ивaн cъщo зaвъpшвa в чyжбинa. Двaмaтa бpaтя oт фaмилия Бypoви cлeдвaт пътя нa cвoя бaщa – Димитъp Бypoв, ĸoйтo e ocнoвaтeл нa Бългapcĸaтa тъpгoвcĸa бaнĸa, която е открита през 1862 г. в Горна Оряховица, а след това са открити клонове в Pyce, София, Велико Търново и Свищов. Малко известен факт е, че братът Иван освен банкер е един от първите археолози в страната.

Буров не веднъж се е доказал, като човек на действието. Ръководи строителството на жп линията София – Кюстендил и участва в управлението на минното БАД „Бъдеще“, БТБ, ЗД „България“, АД „Бяло море“ и др. Занимава се с журналистика и политика, става член на Народната партия. Пише статии за в. „Мир“, на чиито страници са публикувани едни от най-запомнящите се негови цитати.

Включва се активно в Балканската война, като доброволец и остава, като единствения действащ български депутат по онова време, който отива на фронта и се бори за българския идеал. След войната е награден с Орден за храброст.

Политическата кариера на Буров започва още в ранна възраст, като се включва в дейността на Народната партия от 1899г. многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911-1912г. е под председател на Народното събрание.

През 1913 г. е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Ст. Данев, управлявало 40 дни. През 1919-1920 г. оглавява същото министерство в кабинета на Ал. Стамболийски. За една година извършва значими реформи в кредитната система на следвоенна България: с цената на нови косвени налози бюджетните дефицити са преодолени; търговията се оживява, а с въвеждането на полици и банкови чекове инфлационното печатане на пари е прекратено.

След Ньойския мирен договор под съд са дадени всички министри, управлявали от 1912 г. до 1918 г., вкл. и Буров. Той успява да избегне процеса, емигрирайки във Франция.
След Деветоюнския преврат през 1923 г. Буров се включва в умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Андрей Ляпчев (1926-1931), най-успешният период в кариерата му. За това засвидетелства и силната реч, която изнася пред Обществото на народите в Женева за бедственото положение на България заради репарационните задължения от 2,4 млрд. златни франка. След това е избран за член на политическата комисия на ОН, като предложението идва от британския външен министър О. Чембърлейн, който е бил впечатлен от поведението и изказа на българския политик.

Буров съдейства за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от окупационния дълг на България през 1930 г. Страната тегли два големи международни заема – за да реши въпроса с идващите в България 200 хиляди тракийски бежанци.

Доста интересен факт е, че Атанас Буров е бил русофил и е привърженик на политиката, провеждана от Антантата. По време на Втората световна война е бил твърд противник на съюз с Германия и редовно е посещавал Руската легия в София. На 02.09.1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, управлявало няколко дни.

След Девети септември 1944 г. Буров е осъден от Народния съд на една година затвор. През 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. Интерниран е със съпругата си в Дряново. Учителят Н. Бейски си спомня:

„Той беше мъж на средна възраст, изключително елегантно облечен и винаги придружаван от своята съпруга… Тя беше малко по-висока от него, видимо по-млада.“

Според Бейски, Буров използвал много френски думи в речника си. Придвижвал се винаги с придружители.

През 1949 г. Буров е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си първо в Шумен, а след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където умира от сърдечна недостатъчност на 15 май 1954 г. на 79 години, без дори и да се сбогува със семейството си.

В последното си писмо до жена си Смарайда пише:

„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили…“

Погребан е в края на арменските гробища в Пазарджик.

За Буров казват, че е „българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме, защото той е от онези политици, за които работата е призвание, държавник в истинския смисъл на думата“. За разлика от много други, той влиза в политиката, воден единствено и само от любовта си към България.

„Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото…“

из речта на Буров за зачитане националните интереси на България, 1918 г.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!