Аутодафе* 2023 („Шалом“ срещу „Еделвайс“)

Температурата 451о F (232.78о С) е тази, при която хартията има свойството да се самозапалва. Това е и заглавието на безсмъртната дистопия на Рей Бредбъри, издадена за първи път през 1953 г. (когато умира Сталин и Елизабет II става кралица) в писание „Плейбой“. Романът разказва за измислено тоталитарно общество, в което се насърчава потребителското безметежие. Книгите са забранени и подлежат на изгаряне, ако ги намерят у някого.

Макар формално да е дистопия (или, ако щете, антиутопия), романът на Бредбъри описва неща, които са се случвали неведнъж в историята. През 30-те години на 19 век Хайнрих Хайне с горчивина пророкува, че „където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора“. Още тогава той е бил преследван заради еврейския си произход, преследван дотам, че да се принуди да приеме протестантството, за да може да преподава в университет. И действително 100 години по-късно, на 10 май 1933 творбите му са изгорени на площад „Опернплац“ (днес „Бебелплац“) като „противоположни на германските идеи“. В същата нощ – 10 май 1933, – на същия площад са изгорени и книги на Хайнрих Ман, Ернст Глезер и Ерих Кестнер. С особено удоволствие е предаден на аутодафе романът на Ремарк „На западния фронт нищо ново“, защото „дискредитира германските войници“.

Точно 90 години и 20 дни след тези печални събития на площад „Опернплац“ у нас Организацията на евреите в България „Шалом“ изпрати до Асоциация „Българска книга“ писмо, в което настоява цяло издателство („Еделвайс“) да бъде отстранено от пролетния панаир на книгата. Мотивът на „Шалом“ е, че издателството предлага книги, които биха могли да се дефинират като антисемитизъм, расизъм и език на омразата.

Нека не се впускаме в изследвания кое е „език на омразата“, защото темата предполага твърде субективни интерпретации. Пък и нямаме еталон, нямаме официална дефиниция кои конкретни книги могат да бъдат определени по този начин. Най-сетне в рамките на спора не виждаме забранени или инкриминирани по друг начин книги. Не, няма да се впускаме в това. Достатъчно е само да отбележим, че желанието да остракираш цяло издателство с всички негови автори и заглавия е качествен напредък, по-смел размах в сравнение с това да остракираш отделен автор и книгите му, както е било през 1933 г.

Ако всеки пожелае да изчезнат от пазара текстове, които по някакъв начин са му неприятни и не отговарят на убежденията му, то мнозина ще пожелаят да са изземат например всички трудове на Маркс и Енгелс (събрани съчинения в 50 тома), съчиненията на Ленин в 55 тома, съчиненията на Тодор Живков в 28 тома (избрани). Да не говорим за съчиненията на Сталин, които все още лесно могат да бъдат намерени на книжния пазар, или пък за „Моята борба“ на Хитлер, която и днес може да се поръча в интернет от почти всички онлайн книжарници.

Някой друг пък може да поиска унищожаването на всичко публикувано за тайните протоколи на ционските мъдреци.

Трети пък ще пожелае да изчезнат всички окултистки книги – Блаватска, Щайнер, Рьорих и пр. Или пък всички сектантски книги. Или пък всички книги за самопомощ, които на достъпна цена учат отрудения гражданин как да си направи цитронада от живота и как да стане милионер в седем лесни стъпки.

Или пък всички книги за Ванга и преподобна Стойна. Или пък всички книги за богомилите и Боян Магесника. Или пък всички книги за Шамбала и източния мистицизъм.

Има стотици книги, от които все някой е възмутен и то до такава степен, че да поиска тяхното изчезване. Ако дадем воля на фантазията си и предположим, че съществува някаква организация на османците в България „Селям“, то тази организация вероятно би имала нещо против „Под игото“, знае ли човек?

Преди време, пак по повод на някакъв пореден панаир на книгата, казах, че книгите там в над 50% от случаите са безполезни, а някои от тях даже са и вредни. И помня, че тогава това скандализира някакъв университетски мишок – специалист по литературните въпроси. Той беше от хората, които са на мнение, че книгата е нещо неприкосновено и всяко посегателство към нея е посегателство върху човешката свобода и достойнство. За тях е добре да четеш, все едно какво четеш. За тях книгата е свещена.

Не съм съгласен с това. Книгата не е свещена сама по себе си. Под формата на книга може да се появи всичко. Телефонният указател и той е книга, но надали е свещен. Но е свещена свободата на човека да прочете книгата и да си направи изводи от прочетеното, да го одобри или да не го одобри, да го превърне в свое убеждение или в нещо, срещу което ще се бори с всичките си убеждения. И като казвам „свещена свобода“, се изразявам съвсем прецизно, защото единствено чрез свободата човекът се освещава. Чрез свободата той може да вземе решения и да извърши дела, достойни или за похвала, или за осъждане. Не мога да твърдя, че марксизмът-ленинизмът е сатанинско учение, без да познавам марксизма-ленинизма. И аз го познавам. Не ми казвайте: „тази книга е лоша“, а ме оставете да я прочета и сам да си направя изводите. Може да ми помогнете с коментар – та нали затова е и литературната критика!, – но не ме лишавайте от оригинала. Съгласен съм, че има идеи, които са недопустими за киното, телевизията или интернет, но при книгите е различно.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


*Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е публично изгаряне на клада на еретици или унищожаване на еретически произведения в т.нар. клада на суетата – книги, картини или други вещи. (Уикипедия)

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.