НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Avanti ragazzi di Buda

Време за четене: 9 мин.

Управляващата консервативна партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан и нейният младши коалиционен партньор – Християндемократическа народна партия, спечелиха убедително парламентарните избори в Унгария за трети пореден път.

Те ще имат 134 места от общо 199 в парламента, което им гарантира мнозинство от две трети, достатъчно за налагане на промени в конституцията.

Националистическата ЙОБИК –  “Движение за по-добра Унгария” е на второ място с 20 процента и 26 депутати. Това означава, че десните, консервативни и националистически партии взеха малко над 70% от вота в страната.

Подобен пълен триумф на определено политическо крило е уникален за последните години в Европа и изисква задълбочен анализ, който за съжаление бива заменен към момента в повечето медии от елементарен, лесен отговор в зависимост от политическия уклон на медията. Опонентите от левите и либералните среди отдават това изцяло на “популизма” и “контрола над медиите” от страна на Фидес, докато пък поддръжниците опростяват случилото се единствено с това, че “Орбан защитава страната си от имигранти”. Тази статия ще се опита да даде нужния контекст на събитията в Унгария и Европа, довели до подобен безпрецедентен резултат за десните формации, като за основно обяснение ще изтъкне умелата комбинация от два ключови фактора.

На първо място е редно да адресираме основните чувани и прочитани по медиите лесни обяснения за случилото се.

“Орбан спечели, заради популизма и контрола на медиите” е главната теза на повечето либерални и леви издания. Същите издания редовно и охотно използват световния доклад на Журналисти без Граници относно свободата на медиите, което би следвало да значи, че го приемат за достоверен и обективен. Тезата им относно победата на Орбан като дължаща се предимно на „контрола над медиите“, от които тече популизъм и пропаганда се сблъсква с въпросния доклад на Журналисти без Граници, които слагат Унгария на 71-во място по свобода на медиите – под редица държави, в които подобни категорични или дори близки до тях изборни резултати няма. Например, България е с цели 38 места по-назад в класацията, тоест тук властите следва да имат дори по-голям контрол над медиите. Защо, тогава, изборните резултати на управляващите не само, че не са и на половина толкова категорични, ами реално се доближават значително до опозицията? Защо в Македония, цели 40 места по-назад в класацията, този огромен контрол над медиите не спаси управляващите от загуба на изборите? Може би, защото в Македония и България липсва вторият елемент – популизма? Едва ли някой, запознат с политическата ситуация в тези страни би казал подобно нещо. Тоест изводът следва да бъде, осланяйки се на самите доклади на уважавани от либералните кръгове организации, че „контролът над медиите“ в Унгария нито е толкова краен, нито поначало е особено категоричен фактор при изборите в която и да било страна. Освен ако не бъде изградена тезата, че унгарците са уникално податливи на медиен контрол и популизъм, за което следва да бъдат предоставени прекалено сложни социологични и психоаналитични прочувания, преди да ѝ бъде обърнато внимание.

На второ място идва също толкова елементарното обяснение на изданията с по-скоро позитивно отношение към Орбан.

Според тях унгарският народ гласува за Фидес изцяло или предимно заради позицията им срещу имигрантите. Заради „отбраната на Европа и Унгария“. Отново, както с гореописаните аргументи против, това би било логично единствено, ако имаше реципрочен ефект в други централно и източноевропейски страни и общества, сходни с Унгария. Въпреки частично сходство с успешни такива в Полша и Австрия, не намираме подобен успех сред също толкова анти-имиграционно настроени държави като Хърватска, Чехия, Словакия или отново България, където изборните резултати са далеч „по-пъстри“. Тук отново достигаме до логичното заключение, че огромната изборна победа на десните партии в Унгария е плод на нещо по-комплексно и не подлежи на елементарно обяснение само с един фактор. Както вече споменахме в началото на статията, то е по-скоро продукт от успешната комбинация на два основни такива и именно тях ще погледнем нататък.

Орбан е в политиката от самото начало на прехода в Унгария, заставайки първо против социалистическия режим, а после и срещу наследилата го социалистическа партия. Въпреки първоначални успехи (през 1998-ма година става най-младият министър-председател на Унгария в коалиционно правителство), партията му не успява да сформира правителство през 2002-ра година поради коалиция между социалистите и либералите. Последвалите 8 години на управление на социалистите водят до сериозни икономически проблеми за страната, като през 2008-ма година именно Унгария е първата европейска държава, поискала помощ от Международния Валутен Фонд, а безработицата надвишава 12% още преди разгара на кризата. В резултат на това и редица други крайно обезпокояващи икономически показатели Фидес убедително печели изборите през 2010-та година, предлагайки програма с редица десни икономически мерки и обещания за излизане от кризата. Именно тук се крие и първият фактор за успеха на Орбан от тогава до ден днешен – възприемайки като своя основна позиция премахването на цялата партийна структура на стария социалистически режим от властта, и заменянето му както с нови хора (предимно студенти и активисти от периода на падането на желязната завеса), така и с нови, десни икономически политики. За разлика от редица други партии в Източна Европа, които обещаваха същото, но не го изпълниха, Орбан взе близо 50% от гласовете на последните избори именно защото спази тези свои обещания.

През последвалите 2 мандата на Фидес, годишният ръст на икономиката се учетвори, общественият дълг падна от 81% от БВП до 73%, кредитният рейтинг беше подобрен, процентът на хората под прага на бедността спадна наполовина, безработицата намаля с две трети (до 3.8%), и редица други подобни макроикономически индикатори видяха значително подобрение. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) Унгария ще бъде на първо място в Европа по ръст на нетното заплащане през 2018-та година (4,9%). Въпреки упреците към Фидес относно редица регулаторни мерки и национализации, проведените икономически и фискални реформи от 2010-та година насам изпълниха обещаното от Орбан, изкарвайки страната бързо от глобалната икономическа криза, и освобождавайки икономиката от далеч по-инвазивните и непремерени леви политики на предхождащото правителство на социалистите. По думите на външния министър на Унгария от 2014-та година насам Петър Сииярто:

„През 2010-та Унгария действително беше на ръба на пропастта[…], (без реформите на Фидес) Унгария щеше да поеме по пътя на Гърция.“

Адресирането именно на този страх – от икономическия сценарий на страните от Южна Европа, можем да посочим като първия ключов елемент от популярността на Орбан в Унгария. За мнозина там, той и партията му Фидес спасиха страната от това, което се случи в страни като Гърция, Италия и Испания, управлявани икономически по много сходен начин с този на предишното правителство на социалистите в Унгария от 2002-ра до 2010-та година.

Вторият основен фактор зад успехите на Орбан се крие в адресирането на друг проблем, чиито последствия започваме да наблюдаваме на континента, но този път не сред южните държави, а западните и северни такива. Тук става въпрос не за икономическа и фискална битка, а за културна  – за идеите и същността на това какво е Европа, Европейската цивилизация и хората в нея. Противно на обвързването му от страна на либерални и леви медии изцяло с въпроса за бежанците и имигрантите покрай кризата от 2015-та година, Орбан започна изграждането на консервативна и национална идея и политика за Унгария и Европа много по-рано. Още след изборите от 2010-та г. той насочи особени усилия към унгарските малцинства извън границите на страната в унисон с идеите му за „Европа на нациите“. Именно по време на посещения на подобни региони с унгарско малцинство той изказваше и едни от най-провокативните си речи относно случващото се в Европа:

„Смятам, че има много хора, които искат да видят края на християнска Европа, и те вярват, че ако заменят културната почва, ако докарат милиони хора от нови етнически групи без корени в християнска и Европейска култура, тогава те ще могат да трансформират Европа според собствените си идеи, и че това ще направи континента едно по-добро място. Ние напълно отхвърляме това. Ние не искаме Европа да се превърне в континент на имигранти,[…].“

От особено важност за разбирането на горното послание и значение е да се отбележи фактът, че Орбан израства като атеист, който постепенно с времето започва да се помирява с църквата и Християнството, покръствайки се в последствие и женейки се повторно в Лутеранска църква. Това го поставя редом с редица други политици и мислители на модерното време, които изглежда оформят една нова вълна от секуларни, атеистки или агностично настроени в младините си хора, които обаче с времето разбират колко основополагащ е християнският фундамент, характер и история за европейската цивилизация. Това ги превръща от ревностни противници в защитници на традицията и културата, която бележи континента и народите му през последното хилядолетие. Именно за тези традиции, за тази идентичност и цивилизация говори Орбан, когато твърди, че либералните и прогресивни движения в последните няколко десетилетия активно се опитват да ги премахнат, посредством напълване на континента с хора от други региони и цивилизации. Отстояването на въпросните традиции, идентичност и християнски фундамент следователно се превръща в основата на отбраната на европейските народи, техния суверенитет, дългосрочно съществуване и на самата цивилизация, която те оформят.

Наблюдавайки протичането през последните десетилетия на процеса по демографско „Балканизиране“ на континента посредством масова миграция на хора от Африка, Близкия Изток и Азия, формиращи паралелни културни анклави в Западна и Северна Европа, все повече хора във всички държави членки на ЕС развиват вътрешно желание за реакция и противопоставяне. Въпросната реакция, обаче, е същевременно потискана и цензурирана от либералния консенсус в редица страни, посредством закони срещу „езика на омразата“, „политическа коректност“ и прочее. Това дава възможност на политици като Орбан, стоящи извън подобна полит-коректна рамка на западните и северни страни, да използват максимално въпросния потенциал, заявявайки тези проблеми открито, и извличайки от това насъбралия се политически дивидент. Именно това направи Орбан в Унгария, именно това се опитват да правят и Качински в Полша, Курц в Австрия и Салвини в Италия. Разликата, обаче, между тях и политици като Льо Пен или Герт Вилдерс, които правят същото от години без успешно взимане на властта, е че тези в централна Европа и Италия разбраха грешката на Вилдерс и Льо Пен да прекарват бунта срещу либералния консенсус през евроскептицизъм и планове за излизане от ЕС – нещо, което повечето хора не желаят и оставяше въпросните партии на косъм от властта. В момента, в който консервативните политици в централна Европа, Австрия и Италия съчетаха отстояването на Европейската цивилизация и народи с реформа , а не премахване на ЕС, те почнаха да печелят избори. Това се случи и в Унгария, където обществото е с рекордно високи проценти на одобрение на членството на страната в ЕС (над 70%), но същевременно и с високо обществено отхвърляне на либералните, ксенофилски, анти-християнски и анти-национални идеали, които либералното статукво в Брюксел налага.

Комбинацията от двата гореописани фактора оказа най-силно влияние върху популярността на Орбан както в Унгария, така и все повече на общоевропейско равнище.

Той, както и няколко други европейски лидери, откриха успешната комбинация от предотвратяване на двата вида неуспешен експеримент – икономическия на южните европейски страни, и социално-културния на западните и северни такива. Съчетано с про-европейски, реформаторски вместо скептични позиции спрямо ЕС, това подсигури и ще продължава да подсигурява висока подкрепа както на Орбан, така и на Качински, Курц и всеки друг европейски политик, прозрял нуждата от подобна естествена еволюция на националистическите и консервативни идеи на континента. А от своя страна постепенното оформяне на консервативен блок от държави членки в ЕС ще застрашава либералното статукво в Брюксел и доведе до така нужния открит дебат за това какво е Европа и какво бъдеще заслужава тя.

 


Снимка: independent


 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!