Със стартирането на предизборната кампания в мен отново се породи въпросът за автентичността на политиците. Занимавайки се с политически науки имам възможността да наблюдавам десетки, дори стотици реакции на хора, породени от качеството на българските политици. Изборът на политик за (евро)парламента, местната власт или президентството се е превърнал в нещо почти невъзможно, толкова невъзможно, че всеки, който съумее да убеди избирателя, че няма да краде е сигурен победител. Разбира се наред с това се изисква да внушава сила, да изглежда добре и да говори прилично. А защо да не добавим и задължителен IQ тест и психо-тест за депутатите, както скандираше една студентка пред парламента през лятото на 2013.
Тази опростеност на политическия образ обаче ме тревожи. Тревожи ме защото всеки самозванец може да изпълни това правило и за съжаление го прави. Тревожи ме и защото знам какво означава да си политик, а това мое познание далеч надскача описания елементарен персонаж.
Нека припомня на настоящите кандидати за европейска „власт“, но и на избирателите какво е значението на думата политик.
Политик е човек, който се занимава с дейности в полза на обществото и участва в определянето на политическия дневен ред. Политикът се стреми да управлява, като за да получи легитимност се явява на избори, било то на вътрешни тези в партията или външни за национална, местна или друга власт. Политикът винаги се ползва с широко доверие, за което се е борил, подчертавам борил. Към политиците можем да причислим и борците за свобода и революционерите, но със сигурност не можем да включим популярните напоследък представители на „гражданските квоти“ и назначените на високи политически позиции експерти. За да бъде обаче един политик успешен, а не просто периодично да се явява на избори, като Падмараян например индиецът, който се е явил 158 пъти на избори и нито един път не е бил избран от народа, то той трябва да е автентичен.
Какво означава автентичен политик?
В тълковния речник пише, че автентичен означава истински, действителен, неподправен, достоверен, убедителен, оригинален, авторитетен, точен и верен. Прилагайки тези свойства към политика се получават следните задължителни характеристики, на които трябва да отговаря един автентичен политик:
Истинският политик е този, който е загрижен за хората и не се страхува от тях. Слуша хората и ги оставя да говорят преди той да предложи решение.
Действителният политик е този, който се явява на избори и ги печели.
Неподправеният политик е този, който вярва в идеологията, пази ценностите и партийните документи и при никакви обстоятелства не ги подменя.
Убедителният политик е този, който се ползва с доверието на другите. Вярваш му дори и да те лъже. Говори за сложните неща с прости думи.
Достоверният политик е този, който се ползва с доверието на партията и с това на симпатизантите.
Оригиналният политик е този, който умело използва похватите на политическия ПР. Вслушва се в екипа, с който работи и му се доверява.
Точният политик е този, който спазва времето, подготвя се за участия, не импровизира, познава слабите си страни и работи върху тях.
Верният политик е този, който не се ползва с прозвището “cash and carry”, който не предава партията си, когато тя изпадне в изолация, лоялен.
Авторитетният политик е този, който се ползва с уважението на опозицията и има международно влияние.
От посоченото дотук се оказва, че автентичният политик е сложен комплекс от лични и професионални качества, ясно изразени политически ценности, висока подкрепа и доверие, харизма. Автентичният политик притежава три основни характеристики: човечен е, мотивира и мобилизира. Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало. (Чърчил У.)
Може би за изненада на читателя аз няма да упрекна политиците в зле свършена работа, а ще упрекна избирателя, който се предава вече 24 години на българската политика и оставя своето представителство в ръцете на елементарни и безъби шарлатани да управляват държавата ни. Припомнете си само част от лицата на този парламент, като Георги Марков, срещу който се водят разследвания и дела, Бат Сали шефът на „частното енерго“, Хюсейн Хафъзов, който ще следва пътя на неоосманизма на Ахмет Давутоглу, Страхил Ангелов, за когото се твърди, че е подкрепил режима на Башар Асад, Миглена Александрова, която налетя на журналист или Магдалена Ташева, която нарече бежанците канибали. Списъкът е твърде дълъг, не съм забравила и Делян Пеевски в Европа. Това обаче не са автентични политици, това въобще не са политици. Ще припомня отново един от лозунгите на #ДАНСwithme Търсят се криминално проявени за ръководни постове в България, макар да разбирам иронията отказвам да се съглася, че „политическият материал“ е олицетворение на далаверата, лъжата и фалша. Единственият начин да ни представляват и управляват добри политици е да започнем да разглеждаме кандидатите като такива. Нека утре, когато посегнем отново към бюлетината да си зададем въпроса, сами на себе си: Нима искам той да ме представлява? И ако успеем да се убедим в правотата си, значи сме на прав път, ще се вълнуваме от неговото действие или бездействие, ще поемем отговорността за избора си. За да има автентични политици, трябва да има и добре информирани граждани, които са готови да изхърлят с действията си всеки неудачник, дръзнал да се подиграе с политиката.
Политиката е огледало на обществената система, на човешките ценности, разбирания и вярвания, ако не ви харесва политиката, сменете представите.
