Настъпиха поредни тежки дни за големите либерални медии, които доскоро сякаш притежаваха почти пълен монопол върху публичния разговор, а днес все повече приличат на безчестните пропагандни платформи, които са. Основният организиращ принцип на почти всички разпознаваеми журналистически организации, от The New York Times до CNN, е непрекъснатата офанзива срещу администрацията на Доналд Тръмп. Атаките отдавна са изгубили връзка с реалността, интегритета и морала, но последните дни донесоха нови унижения за медиите и напомниха за собствените им рекорди по срамни изпълнения от разгара на конспирацията за Тръмп като руски агент.
Събитието, което вдъхнови корпоративните колоси да се прострелят в глинените крачета бе убийството на лидера на терористичната организация „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багдади от американски военни по време на специална операция в сирийската провинция Идлиб.
На теория това трябваше да е обединяващ акт на възмездие, който да провокира кратка пауза в анти-Тръмп кампанията на водещи, репортери, коментатори и анализатори. Смъртта на бруталния тиранин, изнасилвач и масов убиец трябваше да накара медиите поне за миг да признаят приноса на администрацията на Тръмп в съкрушителните удари срещу разгърналата се по времето на Обама „Ислямска държава“. Удари, чиято кулминация бе именно ликвидирането на Багдади.
Но не. Либералната журналистика отдавна е отвъд „смъртоносния хоризонт“ и дълбоко в „черната дупка“ на ирационалната омраза към американския президент и неговите избиратели. Затова отразяването на убийството на Багдади бързо се превърна в нов повод за атаки срещу Тръмп. Докато самият терорист беше представен по възможно най-пародийния и абсурден начин.
The Washington Post написа отвратително ласкав текст за най-издирвания терорист, отговорен за смъртта и страданието на стотици хиляди невинни. В един материал, който завинаги ще остане в архивите на медийния позор, Багдади е описан като „стриктен религиозен учен“ и „консервативен академик“. Изданието посочва как негови познати си го спомняли в светлината на страстта му по футбола. Лидерът на „Ислямска държава“ бил „скромен младеж, който прекарвал много време в местната джамия“.
The New York Times продължава срамната страница от историята на либералната журналистика с текст за чудовищния фанатик, изнасилвал и екзекутирал деца и жени, в който той е „прагматичен лидер“ с „духовна дарба“.
А Bloomberg изведе като водещ абзац за социалните мрежи това обобщение за най-свирепия ислямски терорист на нашето време: „Абу Бакр Ал-Багдади се трансформира от слабо известен изследовател на Корана във владетел на огромна територия в Ирак и Сирия“.
Цялото отразяване на убийството на Багдади илюстрира интелектуалния и морален колапс на медиите. Дори комедийните предавания се упражниха в чегъртане на дъното и исторически лош тайминг. Ден преди Тръмп да обяви, че е дал разрешение на акцията, която сложи край на лидера на „Ислямска държава“, от SNL осмяха президента със скеч, в който терористите му благодарят, че ще ги прави отново велики.
Целият разказ преди убийството на Багдади беше в посока, че Тръмп е мек и с изтеглянето от Сирия ще възроди „Ислямска държава“. След ликвидирането на основателя на тази организация сюжетът се смени в друга анти-Тръмп посока. Не бил прав да описва Багдади като „страхливец, умрял „като куче“, „плачейки и хленчейки.“
Съвсем буквално и напълно осъзнато мейнстрийм медиите третираха основателя на терористичната организация „Ислямска държава“ по-добре от президента на САЩ. Текстовете след смъртта на масовия убиец и изнасилвач бяха по-положителни, топли и меки от всичко, което същите журналисти са писали за Тръмп. Без никакво преувеличение може да се каже, че за либералните издания и телевизии той е по-лош от Багдади. Отразяването на убийството на терориста ще остане завинаги като още един авто-атентат срещу репутацията на журналистиката, изгубила разсъдъка си по времето на „лошия оранжев човек“.
Катастрофалното отразяване на Багдади предизвика вълни от възмущение и присмех. Големите медии бяха критикувани остро и сатиризирани свирепо. Отговорът им затвърди най-крайните оценки за тях и напълно легитимира прочутата фраза на Тръмп – „Врагове на хората“. Няколко дни след скандалния текст за Багдади, The Washinton Post пусна анализ, в който призовава да се сложи край на 200-годишната американска традиция на свободно слово и да се въведат закони срещу речта на омразата. И сякаш, за да не остави никакви съмнения относно аджендата, авторът посочва още в началото, че Тръмп би нарушил подобни хипотетични закони. Това е всичко, което трябва да знаем за съвременните либерални медии и техния джихад срещу свободното изразяване.
