НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Лош Тръмп, добър Багдади

Време за четене: 4 мин.

Настъпиха поредни тежки дни за големите либерални медии, които доскоро сякаш притежаваха почти пълен монопол върху публичния разговор, а днес все повече приличат на безчестните пропагандни платформи, които са. Основният организиращ принцип на почти всички разпознаваеми журналистически организации, от The New York Times до CNN, е непрекъснатата офанзива срещу администрацията на Доналд Тръмп. Атаките отдавна са изгубили връзка с реалността, интегритета и морала, но последните дни донесоха нови унижения за медиите и напомниха за собствените им рекорди по срамни изпълнения от разгара на конспирацията за Тръмп като руски агент.

Събитието, което вдъхнови корпоративните колоси да се прострелят в глинените крачета бе убийството на лидера на терористичната организация „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багдади от американски военни по време на специална операция в сирийската провинция Идлиб.

На теория това трябваше да е обединяващ акт на възмездие, който да провокира кратка пауза в анти-Тръмп кампанията на водещи, репортери, коментатори и анализатори. Смъртта на бруталния тиранин, изнасилвач и масов убиец трябваше да накара медиите поне за миг да признаят приноса на администрацията на Тръмп в съкрушителните удари срещу разгърналата се по времето на Обама „Ислямска държава“. Удари, чиято кулминация бе именно ликвидирането на Багдади.

Но не. Либералната журналистика отдавна е отвъд „смъртоносния хоризонт“ и дълбоко в „черната дупка“ на ирационалната омраза към американския президент и неговите избиратели. Затова отразяването на убийството на Багдади бързо се превърна в нов повод за атаки срещу Тръмп. Докато самият терорист беше представен по възможно най-пародийния и абсурден начин.

The Washington Post написа отвратително ласкав текст за най-издирвания терорист, отговорен за смъртта и страданието на стотици хиляди невинни. В един материал, който завинаги ще остане в архивите на медийния позор, Багдади е описан като „стриктен религиозен учен“ и „консервативен академик“. Изданието посочва как негови познати си го спомняли в светлината на страстта му по футбола. Лидерът на „Ислямска държава“ бил „скромен младеж, който прекарвал много време в местната джамия“.

The New York Times продължава срамната страница от историята на либералната журналистика с текст за чудовищния фанатик, изнасилвал и екзекутирал деца и жени, в който той е „прагматичен лидер“ с „духовна дарба“.

А Bloomberg изведе като водещ абзац за социалните мрежи това обобщение за най-свирепия ислямски терорист на нашето време: „Абу Бакр Ал-Багдади се трансформира от слабо известен изследовател на Корана във владетел на огромна територия в Ирак и Сирия“.

Цялото отразяване на убийството на Багдади илюстрира интелектуалния и морален колапс на медиите. Дори комедийните предавания се упражниха в чегъртане на дъното и исторически лош тайминг. Ден преди Тръмп да обяви, че е дал разрешение на акцията, която сложи край на лидера на „Ислямска държава“, от SNL осмяха президента със скеч, в който терористите му благодарят, че ще ги прави отново велики.

Целият разказ преди убийството на Багдади беше в посока, че Тръмп е мек и с изтеглянето от Сирия ще възроди „Ислямска държава“. След ликвидирането на основателя на тази организация сюжетът се смени в друга анти-Тръмп посока. Не бил прав да описва Багдади като „страхливец, умрял „като куче“, „плачейки и хленчейки.“

Съвсем буквално и напълно осъзнато мейнстрийм медиите третираха основателя на терористичната организация „Ислямска държава“ по-добре от президента на САЩ. Текстовете след смъртта на масовия убиец и изнасилвач бяха по-положителни, топли и меки от всичко, което същите журналисти са писали за Тръмп. Без никакво преувеличение може да се каже, че за либералните издания и телевизии той е по-лош от Багдади. Отразяването на убийството на терориста ще остане завинаги като още един авто-атентат срещу репутацията на журналистиката, изгубила разсъдъка си по времето на „лошия оранжев човек“.

Катастрофалното отразяване на Багдади предизвика вълни от възмущение и присмех. Големите медии бяха критикувани остро и сатиризирани свирепо. Отговорът им затвърди най-крайните оценки за тях и напълно легитимира прочутата фраза на Тръмп – „Врагове на хората“. Няколко дни след скандалния текст за Багдади, The Washinton Post пусна анализ, в който призовава да се сложи край на 200-годишната американска традиция на свободно слово и да се въведат закони срещу речта на омразата. И сякаш, за да не остави никакви съмнения относно аджендата, авторът посочва още в началото, че Тръмп би нарушил подобни хипотетични закони. Това е всичко, което трябва да знаем за съвременните либерални медии и техния джихад срещу свободното изразяване.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!