fbpx

НОВО

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на...

Лош Тръмп, добър Багдади

Време за четене: 4 мин.

Настъпиха поредни тежки дни за големите либерални медии, които доскоро сякаш притежаваха почти пълен монопол върху публичния разговор, а днес все повече приличат на безчестните пропагандни платформи, които са. Основният организиращ принцип на почти всички разпознаваеми журналистически организации, от The New York Times до CNN, е непрекъснатата офанзива срещу администрацията на Доналд Тръмп. Атаките отдавна са изгубили връзка с реалността, интегритета и морала, но последните дни донесоха нови унижения за медиите и напомниха за собствените им рекорди по срамни изпълнения от разгара на конспирацията за Тръмп като руски агент.

Събитието, което вдъхнови корпоративните колоси да се прострелят в глинените крачета бе убийството на лидера на терористичната организация „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багдади от американски военни по време на специална операция в сирийската провинция Идлиб.

На теория това трябваше да е обединяващ акт на възмездие, който да провокира кратка пауза в анти-Тръмп кампанията на водещи, репортери, коментатори и анализатори. Смъртта на бруталния тиранин, изнасилвач и масов убиец трябваше да накара медиите поне за миг да признаят приноса на администрацията на Тръмп в съкрушителните удари срещу разгърналата се по времето на Обама „Ислямска държава“. Удари, чиято кулминация бе именно ликвидирането на Багдади.

Но не. Либералната журналистика отдавна е отвъд „смъртоносния хоризонт“ и дълбоко в „черната дупка“ на ирационалната омраза към американския президент и неговите избиратели. Затова отразяването на убийството на Багдади бързо се превърна в нов повод за атаки срещу Тръмп. Докато самият терорист беше представен по възможно най-пародийния и абсурден начин.

The Washington Post написа отвратително ласкав текст за най-издирвания терорист, отговорен за смъртта и страданието на стотици хиляди невинни. В един материал, който завинаги ще остане в архивите на медийния позор, Багдади е описан като „стриктен религиозен учен“ и „консервативен академик“. Изданието посочва как негови познати си го спомняли в светлината на страстта му по футбола. Лидерът на „Ислямска държава“ бил „скромен младеж, който прекарвал много време в местната джамия“.

The New York Times продължава срамната страница от историята на либералната журналистика с текст за чудовищния фанатик, изнасилвал и екзекутирал деца и жени, в който той е „прагматичен лидер“ с „духовна дарба“.

А Bloomberg изведе като водещ абзац за социалните мрежи това обобщение за най-свирепия ислямски терорист на нашето време: „Абу Бакр Ал-Багдади се трансформира от слабо известен изследовател на Корана във владетел на огромна територия в Ирак и Сирия“.

Цялото отразяване на убийството на Багдади илюстрира интелектуалния и морален колапс на медиите. Дори комедийните предавания се упражниха в чегъртане на дъното и исторически лош тайминг. Ден преди Тръмп да обяви, че е дал разрешение на акцията, която сложи край на лидера на „Ислямска държава“, от SNL осмяха президента със скеч, в който терористите му благодарят, че ще ги прави отново велики.

Целият разказ преди убийството на Багдади беше в посока, че Тръмп е мек и с изтеглянето от Сирия ще възроди „Ислямска държава“. След ликвидирането на основателя на тази организация сюжетът се смени в друга анти-Тръмп посока. Не бил прав да описва Багдади като „страхливец, умрял „като куче“, „плачейки и хленчейки.“

Съвсем буквално и напълно осъзнато мейнстрийм медиите третираха основателя на терористичната организация „Ислямска държава“ по-добре от президента на САЩ. Текстовете след смъртта на масовия убиец и изнасилвач бяха по-положителни, топли и меки от всичко, което същите журналисти са писали за Тръмп. Без никакво преувеличение може да се каже, че за либералните издания и телевизии той е по-лош от Багдади. Отразяването на убийството на терориста ще остане завинаги като още един авто-атентат срещу репутацията на журналистиката, изгубила разсъдъка си по времето на „лошия оранжев човек“.

Катастрофалното отразяване на Багдади предизвика вълни от възмущение и присмех. Големите медии бяха критикувани остро и сатиризирани свирепо. Отговорът им затвърди най-крайните оценки за тях и напълно легитимира прочутата фраза на Тръмп – „Врагове на хората“. Няколко дни след скандалния текст за Багдади, The Washinton Post пусна анализ, в който призовава да се сложи край на 200-годишната американска традиция на свободно слово и да се въведат закони срещу речта на омразата. И сякаш, за да не остави никакви съмнения относно аджендата, авторът посочва още в началото, че Тръмп би нарушил подобни хипотетични закони. Това е всичко, което трябва да знаем за съвременните либерални медии и техния джихад срещу свободното изразяване.

Споделете чрез

Предишен

Следващ