НОВО

„За“ или „Против“ избора на Доналд Туск?

Време за четене: 8 мин. Време за четене: 8 мин. Николай Облаков и Кристиян Шкварек в Сблъсък за избирането на Доналд Туск за лидер на ЕНП – добър или лош избор и най-вече – защо:

Споделете чрез

Тръмп – Борисов: За какво трябва да говорим?

Преди посещението си в Белия дом и срещата с американския президент Доналд Тръмп, българската делегация трябва да прояви разбиране спрямо спецификите на домакина си. Най-важната такава е, че Тръмп мисли външната политика икономически: посредством политиката на...

Ще успее ли импийчмънта на Тръмп?

Ще успеят ли демократите да импийчнат Тръмп? Руската външна политика, Европа и Близкият Изток. Казва ли се новият лидер на ЕС Еманюел Макрон? Toва, както и още теми в "Редакция", с участието на Мартин Табаков – Институт за дясна политика, Николай Облаков – Дясна...

Къде отиват парите ни от местните данъци

Дискусията за местните данъци и техния размер в България придобива особена актуалност по време на кампаниите за местни избори и призивите на финансовото министерство за увеличение на налозите. За да разберем доводите на страните в тази дискусия обаче, следва да...

Защо студентските клубове имат място в университетския живот?

По стъпките на една легенда. Защо студентските клубове имат място в университетския живот? Разговор с Десислава Петкова и Любомир Цанев от студентския клуб...

Защо датата 10 ноември е важна и днес?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и Димитър Петров от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Business Daily" по ТВ Европа. Тема на разговора бе датата 10 ноември в българската история. Вижте пълното...

Да бъдеш Алекс Алексиев

В една от последните ни срещи във Вашингтон, Алекс Алексиев спомена, че би се радвал, ако представител на българската диаспора го наследи като експерт по глобална сигурност в Америка.Алекс бе известен най-вече с това, че беше един от най-големите експерти в тази...

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Лош Тръмп, добър Багдади

Време за четене: 4 мин.

Настъпиха поредни тежки дни за големите либерални медии, които доскоро сякаш притежаваха почти пълен монопол върху публичния разговор, а днес все повече приличат на безчестните пропагандни платформи, които са. Основният организиращ принцип на почти всички разпознаваеми журналистически организации, от The New York Times до CNN, е непрекъснатата офанзива срещу администрацията на Доналд Тръмп. Атаките отдавна са изгубили връзка с реалността, интегритета и морала, но последните дни донесоха нови унижения за медиите и напомниха за собствените им рекорди по срамни изпълнения от разгара на конспирацията за Тръмп като руски агент.

Събитието, което вдъхнови корпоративните колоси да се прострелят в глинените крачета бе убийството на лидера на терористичната организация „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багдади от американски военни по време на специална операция в сирийската провинция Идлиб.

На теория това трябваше да е обединяващ акт на възмездие, който да провокира кратка пауза в анти-Тръмп кампанията на водещи, репортери, коментатори и анализатори. Смъртта на бруталния тиранин, изнасилвач и масов убиец трябваше да накара медиите поне за миг да признаят приноса на администрацията на Тръмп в съкрушителните удари срещу разгърналата се по времето на Обама „Ислямска държава“. Удари, чиято кулминация бе именно ликвидирането на Багдади.

Но не. Либералната журналистика отдавна е отвъд „смъртоносния хоризонт“ и дълбоко в „черната дупка“ на ирационалната омраза към американския президент и неговите избиратели. Затова отразяването на убийството на Багдади бързо се превърна в нов повод за атаки срещу Тръмп. Докато самият терорист беше представен по възможно най-пародийния и абсурден начин.

The Washington Post написа отвратително ласкав текст за най-издирвания терорист, отговорен за смъртта и страданието на стотици хиляди невинни. В един материал, който завинаги ще остане в архивите на медийния позор, Багдади е описан като „стриктен религиозен учен“ и „консервативен академик“. Изданието посочва как негови познати си го спомняли в светлината на страстта му по футбола. Лидерът на „Ислямска държава“ бил „скромен младеж, който прекарвал много време в местната джамия“.

The New York Times продължава срамната страница от историята на либералната журналистика с текст за чудовищния фанатик, изнасилвал и екзекутирал деца и жени, в който той е „прагматичен лидер“ с „духовна дарба“.

А Bloomberg изведе като водещ абзац за социалните мрежи това обобщение за най-свирепия ислямски терорист на нашето време: „Абу Бакр Ал-Багдади се трансформира от слабо известен изследовател на Корана във владетел на огромна територия в Ирак и Сирия“.

Цялото отразяване на убийството на Багдади илюстрира интелектуалния и морален колапс на медиите. Дори комедийните предавания се упражниха в чегъртане на дъното и исторически лош тайминг. Ден преди Тръмп да обяви, че е дал разрешение на акцията, която сложи край на лидера на „Ислямска държава“, от SNL осмяха президента със скеч, в който терористите му благодарят, че ще ги прави отново велики.

Целият разказ преди убийството на Багдади беше в посока, че Тръмп е мек и с изтеглянето от Сирия ще възроди „Ислямска държава“. След ликвидирането на основателя на тази организация сюжетът се смени в друга анти-Тръмп посока. Не бил прав да описва Багдади като „страхливец, умрял „като куче“, „плачейки и хленчейки.“

Съвсем буквално и напълно осъзнато мейнстрийм медиите третираха основателя на терористичната организация „Ислямска държава“ по-добре от президента на САЩ. Текстовете след смъртта на масовия убиец и изнасилвач бяха по-положителни, топли и меки от всичко, което същите журналисти са писали за Тръмп. Без никакво преувеличение може да се каже, че за либералните издания и телевизии той е по-лош от Багдади. Отразяването на убийството на терориста ще остане завинаги като още един авто-атентат срещу репутацията на журналистиката, изгубила разсъдъка си по времето на „лошия оранжев човек“.

Катастрофалното отразяване на Багдади предизвика вълни от възмущение и присмех. Големите медии бяха критикувани остро и сатиризирани свирепо. Отговорът им затвърди най-крайните оценки за тях и напълно легитимира прочутата фраза на Тръмп – „Врагове на хората“. Няколко дни след скандалния текст за Багдади, The Washinton Post пусна анализ, в който призовава да се сложи край на 200-годишната американска традиция на свободно слово и да се въведат закони срещу речта на омразата. И сякаш, за да не остави никакви съмнения относно аджендата, авторът посочва още в началото, че Тръмп би нарушил подобни хипотетични закони. Това е всичко, което трябва да знаем за съвременните либерални медии и техния джихад срещу свободното изразяване.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!