В началото на следващата година предстои гласуването на предложението за нова Директива за авторското право. За това в каква степен информационното пространство и интернет биха се променили, ако новите правила влязат в сила – интервю на News.bg с адвокат Емил А. Георгиев.
До каква степен информационните сайтове ще бъдат засегнати от новата Директива за авторското право?
Първо бих желал да уточня, че на този етап имаме само предложение за нова директива, което, ако бъде прието, ще уреди някои аспекти на авторското право в единния цифров пазар.
В чл. 11 от въпросното предложение е предвидено ново сродно право в полза на издателите на медийни публикации. То дава на издателите допълнителен контрол над т. нар. “публично разгласяване” на техните публикации, както и над даването на достъп до тях в интернет. Правото си издателите могат да упражняват срещу “доставчици на услуга на информационното общество”, т. е. срещу доставчици както на услуга по пренос и достъп (примерно Виваком), така и на интернет търсачки (Google), на хостинг услуга (ICN, SuperHosting.bg), като към предоставянето на хостинг са приравнени и компаниите-гиганти – доставчици на социални мрежи (Facebook, Twitter).
Реално всичко се върти около възможността, читателите да споделят медийно съдържание във Facebook и Twitter, както и благодарение на използвания open graph протокол при споделяне част от съдържанието (т. нар. “snippets” или “отрязъци”) да се визуализира в потока на социалната мрежа – обикновено това е заглавието, снимка, както и първите няколко думи от началото на материала. С новото си сродно право медийните издатели получават изрично основание да искат справедливо възнаграждение от Facebook и Twitter за тези отрязъци от медийни публикации, възникващи при споделянето им там.
В този смисъл застъпниците на директивното предложение твърдят, че информационните сайтове следва да извлекат изгода от чл. 11.
Директивата по-скоро спомага или пречи на информационните сайтове и журналистите при споделянето и позоваването на техните авторски публикации?
Приемайки, че сега достъпният ни текст на директивното предложение бъде приет и влезе в сила, то трябва да изчакаме реакцията на основните играчи Facebook и Google.
В Германия, където подобен текст бе приет като национално законодателство през 2013 г. и бе насочен най-вече срещу Google, нещата не се развиха в полза на издателите. Дни преди влизането на законовото изменение в сила интернет гигантът постави германските медии пред избора: или ни давате безплатна лицензия да показваме отрязъци от материалите ви в услугата ни Google News, или директно ви сваляме от там. Лично аз изобщо не бях учуден, когато такава безвъзмездна лицензия бе постигната и подписана между Google и организацията за колективно управление на права VG Media.
Сходен пример имаше и от Испания, където измененият закон дори забраняваше на издателите да споразумяват безвъзмездни лицензии, поради което Google просто спря услугата си Google News там.
Не бива да се заблуждаваме в едно – България е малък пазар и много лесно може да бъде “жертвана” от технологичните гиганти. Те просто могат да деактивират визуализацията на отрязъците от споделено медийно съдържание, ако българските издатели не им дадат безплатни лицензии или не приемат шаблонните общи условия на доставчиците относно размера и начините на плащане.
Как с Директивата може да бъде заплашена свободата на изразяване?
Налице е съвсем обосновано притеснение, че предвидените в чл. 13 от директивното предложение автоматизирани системи за предварителен преглед на съдържание, т. е. преди същото да бъде споделено от даден потребител в някоя от социалните мрежи, могат да послужат като машини за цензуриране. Чл. 13 предвижда механизъм, по който големите социални платформи и най-вече Facebook да сключват лицензионни споразумения с представляващите авторите организации за колективно управление на права, по силата на които платформите да плащат отчисления за споделяното от потребителите им съдържание – снимки, аудио или видео. За да е гарантирано прилагането на лицензионните споразумения, Facebook и сие ще трябва да внедряват филтриращи програми на входа – тези филтри имат задачата да проверяват качваното от потребителите съдържание, да установяват кой е носителят на права върху него, така че в крайна сметка да се знае какво отчисление следва да получи съответният правоносител.
Според чл. 13 доставчиците на социални медии ще бъдат задължени да внедрят филтриращи механизми, дори ако откажат да сключат лицензионни споразумения с правоносителските организации. Тогава филтрите ще блокират качването на съдържание, при което алгоритмите им установят, че правата върху съдържанието се държат от лице, различно от опитващото се да го сподели онлайн.
Много вероятният резултат от описаното дотук ще бъде свръхблокирането (overblocking) на съдържание. Тъй като платформите ще бъдат отговорни за каченото от потребителите им съдържание, те напълно предвидимо биха предпочели да “играят на сигурно” и да блокират повече съдържание, отколкото по-малко. Те също така ще се опитат да сведат отговорността си до минимум, като разрешават споделянето само на предварително прегледано и одобрено от тях съдържание.
С други думи: ако сега спорим дали дадено съдържание да бъде свалено при доказване, че същото е било качено и се ползва без нужното правно основание, то в бъдеще ще трябва да спорим дали дадено съдържание изобщо ще може да види бял свят онлайн. На този фон опасността от налагане на цензура чрез злоупотреба с авторско право е повече от реалистична.
Дали и как новите текстове ще засегнат (пряко) обикновените потребители на информационни сайтове онлайн (и на социалните мрежи) при споделянето и позоваването на съдържание?
Обикновените потребители ще бъдат засегнати, ако директивното предложение се превърне в директива, съответно ако последната бъде транспонирана в националното законодателство на всички държави членки на ЕС. Това е така, защото Facebook, Twitter и особено Instagram вече няма да работят, както досега.
Спазвайки чл. 13, изброените платформи ще бъдат задължени да ограничават потребителите си с оглед споделяното от тях съдържание. От друга страна, и спазвайки чл. 11, тези платформи заедно с Google могат да решат, че ще показват споделяното от потребители новинарско съдържание без да визуализират съпътстващите го заглавие, снимка и кратко описание, т. е. по един атрактивен начин за читателите начин, а само като “голи” линкове.
От последното ще изгубят всички – потребителите, защото ще се ориентират по-трудно, но най-вече самите издатели, защото ще достигат до много по-малка аудитория, от което рекламните им постъпления неминуемо ще спаднат.
Какво е мнението Ви има ли разделение по въпроса сред българските евродепутати?
Водещата комисия на Европарламента по този въпрос е правната. В нея участват двама български евродепутати – Ангел Джамбазки от ВМРО и Емил Радев от ГЕРБ. На ключовото заседание и гласуване в тази комисия на 20 юни 2018 Джамбазки се въздържа, а Радев отсъстваше и не взе участие.
В заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, проведено ноември 2017 г., Асим Ахмедов, който е евродепутат от ГЕРБ, се присъедини към мнозинството и гласува против проекта за директивно предложение.
Очаквате ли Директивата да бъде приета в този мандат на ЕП?
Очаквам да бъде подложена на финално гласуване в пленарна зала в началото на 2019 г., в което се надявам мнозинството да я отхвърли окончателно.
Алгоритмичните филтри на търсачките и социалните мрежи биха ли ограничили свободата на изразяване? Могат ли да правят грешки; какви грешки; какви ще бъдат последствията от тези грешки и как потребителите ще могат да търсят права си?
Да, определено.
Това е така, защото автоматизираното разпознаване не само е далеч от съвършено, но и напълно неспособно да определи дали не е налице някоя от изрично предвидените в закона хипотези на свободно ползване, примерно във вид на цитат, критика или дори пародия.
Емблематично в тази връзка е видеото, заснето по време на организирана от българското правителство конференция за отворени данни с название “Данни канят”, което впоследствие бе свалено от YouTube, защото алгоритъм бе засякъл присъстващ в него няколкосекунден пародиен кадър от филма “Дами канят” със Стефан Данаилов. Очакванията ми са в бъдеще това от весело изключение да се превърне в тъжна закономерност.
За потребителите имам лоши новини – те няма да могат да търсят правата си. Това е така, защото, доколкото директивата бъде приета, платформите ще адаптират общите си условия съобразно новите правила и ще изключат всяка отговорност спрямо потребителите си заради невъзможността на последните да споделят съдържание по свой избор.
Свободен ли ще бъде интернет след приемането на текстовете?
Ще бъде много по-малко свободен, отколкото е сега. В това съм категоричен.
Снимка: Medium.com
