България не е провинция, а напълно нормална европейска страна, обитаваща глобалния свят. Бил съм в много страни в света и този тип народняшки популизъм, който толкова боде очите на българските либерални интелектуалци, съществува навсякъде. В Америка пред 2/3 от къщите гордо се вее националното знаме. Националната традиция и нейните символи са на почит на всички континенти. В страни като Русия и Турция съществува месиански комплекс за превъзходство над другите, в Гърция от деца възпитават народа си в респект към елинизма – традицията, която стига до древността, макар, че прекъсванията в нея са твърде значими. Идете във Франция, Испания, Полша – ще видите почитта към традицията и идентичността – въпреки, че постмодерните елити, вдъхновени от непоносимост към проявите на национална гордост, се опитват да ги иронизират и маргинализират.
България не прави изключение – и тук има задълбочаващо се разделение между традиционализма – често изразяван по не дотам интелигентен начин – и постлибералната погнуса от провинциалната ограниченост. Подобно на всяко друго място в света – обикновеният италианец не знае кой е Умберто Еко, испанецът – Ортега и Гасет, полякът – Ришард Капучински – обикновеният българин не е чел Сабина Радева, не следи наистина интересната колонка на Иван Кръстев в Ню Йорк Таймс, не е чел “Физика на тъгата” на Георги Господинов. Това не е достатъчно основание за да му вменяваме провинциален комплекс за малоценност. Стоичков е по-известен от Иван Кръстев, Бекенбауер – от Макс Фриш, София Лорен – от Бокачо. Димитър Маринов се е качил на сцената на Оскарите. Дали това е много или малко – зависи от гледната точка. Но подобно на всяка друга публична личност от сферата на шоу бизнеса той заслужава своите пет минути слава в очите на обикновения българин – най-малкото защото е постигнал успеха си сам и защото не се е срамувал да покаже публично, че е българин. Е, добре – български американец. Днешните нации наистина са флуидни. Което не означава, че са пренебрежим фактор в идентичността на милиарди човешки същества. България е нормална страна. Някои други не са нормални. Не е нормална една министърка на културата в Швеция, която публично попита – “За каква особена шведска култура може да става дума?”. Някой ще каже – айде сега, ние всичко у нас оправихме, със Швеция се заядохме. Не, не сме оправили и няма да оправим всичко. А Швеция е страна със завидна култура и историческа традиция.
Бих припомнил още веднъж. Космополитизмът – мировото самосъзнание – е висш етап в развитието на човека и човечеството, който необходимо включва – “снема” – неговите предходни идентичности. Не можеш да бъдеш пълноценен космополит, ако не си добър син/дъщеря, добър родител, активен член на общността – селото, града, отговорен гражданин на нацията… чак до мировата идентичност. Презиращите нацията постмодерни космополити са празни тенекета – те вдигат много шум, но са самотно носещи се от вятъра жълти листа – без корени, със сублимиран произход и хаотична идентичност. Затова те държат да “деконструират” всички неща, които са се случили за човека веднъж завинаги – биологичния пол, етническия произход, расовата принадлежност – и да конструират произволно – “социално” – свят по собствен избор Изборът е нещо важно. Реалността, обаче – също.
*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”
