fbpx

Балкански страсти

Време за четене: 3 мин.

На 17 май президентът на Хърватия Зоран Миланович нарече настояванията на България за редакция на учебниците в Република Северна Македония по начин, който да отразява обективната историческа истина, „навлизане в интимното пространство“ и „опит за унижаване“, на който той „ще се противопоставя с всички свои сили“.

Днес виждаме поредното „странно“ изявлени от страна от хърватите:
„Македония в България са свикнали да третират като някого, когото подритват встрани!.“

Общоизвестна е ролята на образованието за възпитание на бъдещите поколения в региона, които, съобразно образа на другия, с който са се запознали от учебниците си, ще изберат дали да живеят в мир. Или да изберат омразата.

Вероятно за хърватския президент не е от значение, че в учебниците в Сърбия, например, дори хърватското малцинство учи, че за разпадането на Югославия са виновни хърватите, че войната от 90-те години на ХХ век е била гражданска и че хърватските сърби са се почувствали толкова застрашени, та е трябвало да създадат нелегалната „Република Сръбска Крайна“, която е била „,унищожена“ от хърватската армия, при което над 200 хиляди сърби са били прогонени. Нито дума за разрушения Вуковар или за нападенията над Дубровник, нито за военните престъпления и масовите гробници, като Овчара, например.

Ние, българите, имаме друго виждане. Държим на фактите, които трябва да влязат в учебниците такива, каквито са. Без манипулация. Затова бяха направо шокирани от изказването на г-н Миланович по повод учебниците в Република Северна Македония. Та нали в тях се съдържат откровени лъжи, които самата Хърватия може да докаже?

Например, за братя Миладинови и издадения от тях сборник „Български народни песни“, който е отпечатан именно в Загреб, в далечната 1861 г. точно с това наименование. До тази публикация се стига с помощта на епископ Йосип Юрай Щросмайер, който не само финансира проекта, а и настоява народните песни да се отпечатат на говоримия тогава български език. Оригиналното издание, впрочем, може да се види от всеки в Музея на Щросмайер в Джаково.

Самата хърватска историография много добре познава случая, който е отразен в редица научни публикации за делото на Щросмайер.

Как обаче сборникът и делото на братя Миладинови са представени в учебниците в Република Северна Македония?

Първо, при преиздаването на сборника „български“ отпада, а в някои текстове се променя и оригиналното наименование, което вече е „Зборник на народни македонски песни“.

Второ, появява се обяснението, че възрожденците трябвало, „за да публикуват своите творби“, „често пъти“ да използват „имената на съседни страни и езици“, „въпреки че в своите душа и сърце се чувствали само като македонци…“!

Нито дума как така в Загреб се случва издаването на сборника и, съответно, нито ред за срещата на епископ Щросмайер с Константин Миладинов във Виена, за гостуванията на Константин Миладинов в Джаково и Загреб в периода 1860-1861 г., за личното настояване на епископа сборникът да се отпечата на кирилица, а не с гръцки букви…

Делото на епископ Щросмайер е общо не само за народа от двете страни на границата ни с Република Северна Македония, а и за българи и хървати. Затова има значение какво ще научат за него бъдещите поколения.

Очевидно е влиянието на външни политически фактори, които искат да моделират без наша воля и съгласие българската външна политика, в конкретика каузата Македония!

Споделете чрез

Предишен

Следващ