Пиянството на един народ: „Батко и произходът на китовете“ от Иван Стамболов – Сула
В литературата, както и в живота, често най-неочакваните герои казват най-важните неща. Такъв е и случаят с Батко – герой, който пие скъпо уиски, мрази велосипедисти, стреля по либерали (метафорично… най-вече), и същевременно мисли – дълбоко, непоправимо и почти винаги с уиски в ръка.
Новата книга на Иван Стамболов – Сула, озаглавена „Батко и произходът на китовете“, не е роман, не е и сборник разкази в традиционния смисъл. Това е хибрид между литературна сатира, градска хроника, философска есеистика и мемоарна белетристика. В основата ѝ стоят „хрониките на Клуб Алкохол“ – измислено (или не съвсем?) общество от градски интелигенти, които не признават нищо, освен малцовия скоч и правото си да мислят извън модните идеологии.
Централният герой Батко, подпомаган от дружина запленяващи имена като Теодор, Милен, Хер Дидев и Цъфи Либерало, се движи из един свят, в който колоездачите са новите врагове на здравия разум, а маслините – неоспоримо доказателство за съществуването на Бог. Абсурдът е на всяка страница, но не без цел – Стамболов изгражда чрез хумора си един безпощаден, но забавно точен анализ на нашата социална реалност.
В разказа „Стрелба по колоездачи“ например, героите строят арт инсталация, за да примамят нищо неподозиращ либерален велосипедист, когото Батко иска да отстреля. Звучи налудничаво – и е, но е и безпощадна метафора за войната между идеологическите племена в съвременния свят, за неоправдания страх как всичко ще приключи с гръм и трясък, докато реалността в природата е съвсем друга. Това не е просто заигравка, а размишление върху лицемерието, радикализацията и абсурдния морализъм на нашето време. И всичко това – поднесено с лекотата на добър анекдот и стила на остър публицист.
Иван Стамболов – Сула отдавна е познат със своя ярък публицистичен стил. В тази книга обаче той отива още по-далеч – смесва художественото с личното, сарказма с тъгата, и политическата сатира с философска тъга. „Батко и произходът на китовете“ не е просто шеговита хронология на пиянски разговори – това е модерна балканска притча за изгубените истини, за отчаянието от света, който се преструва на добър, и за малките крепости на мъжкото мислене, където все още може да се водят разговори без цензура.
Стамболов пише с ерудиция, с вкус към класическата форма и със сарказъм, който те кара да се смееш и да се замисляш едновременно. Вдъхновението му, изглежда, идва от Брехт, Вонегът, Хашек – но си е напълно българско. Това е хумор, който боли; сатира, която не е самоцелна, а терапевтична. Той стреля по либералите, но уцелва цялата човешка слабост.
И макар книгата да завършва с провикването „Сметката!“, нищо не приключва. Всичко в тази книга е циклично – сезоните, алкохолът, иронията, омразата към глупостта, любовта към детайла. И най-вече – усещането, че светът няма да се „оправи“, но поне можем да му се посмеем.
„Батко и произходът на китовете“ е четиво за хора, които обичат мислещата литература с вкус на дим и ирония. Препоръчвам я на всеки, който не се страхува да мисли различно, да се смее високо и да вижда абсурда като част от смисъла. Или както би казал Батко – стига да има малц и лед, светът е поносим.
Купете „Батко и произходът на китовете“
от Иван Стамболов – Сула тук
