fbpx

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах “Панорама” в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от каква гледна точка. Разбрах, че Румен Радев е “фатмак” и “предател”, а Бойко Василев – “богомолка” – мнения на професионални журналисти, работили, а някои от тях работещи и днес в уж уважавани медии. Прочетох даже следното:

Миналата вечер бяхме свидетели oтнoвo на блестящо представяне на президента Румен Радев в “Панорама” по БНТ, въпреки угодническото към изпълнителната власт домакинство на предаването от придобилия печална слава през последните години водещ Бойко Василев, треперещ от зависимостите си към екрана, заплатата и тайните…“.

Научих също така, че през въпросната вечер, когато Президентът е направил поредното си “блестящо представяне”, пред сградата на телевизията целокупният и горд български народ, оня Българин, дето си го знаете, се е бил раздвоил на две малобройни агитки, едната от които е викала “Осанна!”, а другата – “Разпни го!”. Не успях да разбера кои конкретни политически сили са стояли зад агитките, но пък напоследък извънпарламентарната опозиция се е фокусирала най-вече върху това дали Бойко Борисов си носи правилно маската, тъй че едва ли е от значение.

Когато най-сетне прочетох във фейсбук, че са необходими специални сетива, за да разбереш дълбочината на Румен Радев, реших да изгледам въпросното предаване и пристъпих към тази задача, веднага щом се добрах до офиса си тази сутрин.

Какво да ви кажа? Гледали сме и много по-вълнуващи, много по-нервни политически предавания. Вероятно има хора, за които всеки, който не се пеняви в площадна истерия и не зове за незабавно взривяване на пространствено-времевия континуум, е “продажник”, “угодник”, “лакей” и е на “хранилка”, но Бойко Василев свърши това, което се очаква от него и от предаването, което води – под формата на въпроси отправи към Радев всичко, в което е бил обвиняван напоследък в публичното пространство, и му даде възможност да отговори и да се защити. Нещо повече, очевидно въпросите бяха известни на Президента предварително, защото го намериха адекватно и старателно подготвен, с репетирани прецизни фрази, характерни повече за писмената, отколкото за говоримата реч. Предаването не беше атака срещу Радев, а трибуна, от която да се защити. И той го направи съвсем прилично, по всички правила на пиара. Очеизваждащо е, защо не го виждат?!

Нека си припомним какво е БНТ. БНТ е обществена (поне по дефиниция, сиреч и по мисия) телевизия, която далеч не е на първо място по рейтинг, но неизменно и безапелационно е на първо място по доверие. Това я прави твърде ценна и особено апетитна. В океана от журналистическа лъжа и пристрастност БНТ продължава да се приема от повечето хора като сертификат за достоверност. Позволете ми фриволното сравнение, но каквото е Държавен вестник в света на вестниците, това е БНТ в света на електронните медии, включително и интернет. По същия начин, по който БНТ е официозът на електронните медии, “Панорама” е официозът на БНТ. Така е от десетилетия. Бойко Василев (аз например не бих се хвалил с такава черта в характера) е от малцината журналисти, способни да спазват обективност и безпристрастие с цената на това да обезличат до пълна невидимост собственото си мнение. И точно такова трябва да бъде едно предаване като “Панорама”, точно това се очаква от него. Точно затова “Панорама” е институция и каквото се случва в нея има толкова голямо значение, че на “Сан Стефано” строят барикади.

Ленин казвал, че първо се превземат пощите и телеграфът. Това ли е зорът за БНТ? Защо най-напред се превземат националните информационни канали? Отговорът е прост, прагматичен и ужасяващ: защото една истина трябва да се подмени с друга истина. А е твърде подозрителен всеки стремеж към властта, който се нуждае от някакъв друг вид истина, различен от този, който досега ни е вършил работа. Когато демокрацията и плурализмът трябваше да сменят тоталитаризма, тогава също имаше битка за телевизията. Нима е дошло времето демокрацията и плурализмът да бъдат сменени от нещо друго? От какво?

В момента покрай всичко останало се занимавам и с руска литература от 60-те години на 19 век в контекста на общите идеологически движения по онова време – затова и не остана време да гледам “Панорама” в петък. През 19 век и в Руската империя социалистическата интелигенция (или псевдоинтелигенция, хипнотизирана от модерното и от “прогреса”) тръгва да руши и да подменя, само че поради по-сериозните мащаби на страната, походът е съпроводен от убийства, бомбени атентати и палежи. За зла участ на революционерите, по онова време живее един писател, обвиняван от вцепенената в идеологическото си клише “интелигенция” в комарджийство и безпътство – Достоевски. Той ни оставя ярки образи, които можем да наложим и към днешния ден, и едната-едничка дума, която ги дефинира за вечни времена: бесове.

Не бъдете бесове, независимо дали сте от страната на Радев или от обратната страна. И от двете страни омразата е една и съща и по един и същи начин разяжда душата. В момента публиката е докарана до извратеното състояние да чака някой да ѝ подхвърли име, което да бъде мразено, линчувано и смело бичувано от анонимните окопи на социалните мрежи. Днес е Бойко Василев, утре може да е хубавката синоптичка, която казва прогнозата за времето. Омразата не е довела никого до нищо добро. Тя е триумф за сатаната и позор за нашите богоподобни души. В събота цитирах Луначарски, днес ще го цитирам пак: “…това, което ни трябва е омразата. Трябва да се научим да мразим! Само така ще победим света…”. Е, ние пък можем да изберем да не се научим. Тогава и онези, на които омразата е необходима, няма да победят света. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.