fbpx

Бермудският триъгълник между Лондон, Брюксел и Единбург

Време за четене: 4 мин.

В събота десетки хиляди шотландци излязоха по улиците на Единбург с искане за провеждане на нов референдум за излизане на Шотландия от Обединеното кралство. Шествието, определено като „най-голямата и дръзка демонстрация за независимост в историята на Шотландия“, се случи в контекста на продължаващите преговори между Великобритания и ЕС относно условията за Брекзит.

Ден след митинга първият министър на Шотландия Никола Стърджън обяви, че независимостта на страната е неизбежна, като се аргументира със социологически проучвания, от които е видно увеличаване на подкрепата за отделяне на Шотландия от Обединеното кралство. Очевидно е, че с наближаване на крайния срок за споразумението за Брекзит сепаратистките настроения се засилват.

Шотландският иредентизъм има дълга история, но доскоро поддръжниците му не бяха мнозинство. През септември 2014 г. се проведе референдум за независимост, на който с крехко мнозинство (55%) надделя волята за оставане в рамките на кралството. Обръщането на нагласите дойде в последствие.

Повратният момент, изглежда, бе британският референдум от 23 юни 2016г., на който с минимално мнозинство надделяха настроенията за излизане от ЕС, а в същото време шотландците с далеч по-солидно мнозинство гласуваха за оставане в Евросъюза. От този момент насетне, сред шотландците започна да се установява усещането, че им предстои да бъдат извадени от ЕС против тяхната воля. А в контекста на предстоящия Брекзит шотландският сепаратизъм добива окраската на проевропейско движение.

Така Единбург привидно се оказва съюзник на Брюксел в преговорите му с правителството на Тереза Мей относно споразумението за Брекзит. В действителност обаче ситуацията е по-сложна.

От една страна, засилването на шотландските настроения за независимост (и последващо присъединяване към ЕС) поставя Лондон в по-слаба позиция пред Европейската комисия. За да тушира сеператистките тежнения, британското правителство може да се съгласи на известни отстъпки от позициите си по спорните въпроси с Брюксел.

От друга страна обаче, шотландският сепаратизъм може и да провали споразумението за Брекзит. От което е по-вероятно ЕС да загуби повече, в сравнение с Великобритания.

В тази ситуация Европейският съюз също е изправен пред дилема. Кое е приоритет за Брюксел – изгодно споразумение с Обединеното кралство или запазване поне на Шотландия в рамките на ЕС? (В случай на отцепване на Шотландия от Великобритания след фактическата реализация на Брекзит, Шотландия няма автоматично да стане член на ЕС, но може да се приеме, че страната покрива както политическите критерии от Маастрихт, така и икономическите критерии от Копенхаген за членство, и процедурата за прием няма да бъде дълга и тромава – може би нещо подобно на приема на Австрия, Швеция и Финландия през 1995 г.)

Брекзит без споразумение (или с „по-твърдо“ от сега договаряното) обаче означава сериозно накърняване на европейските интереси (реципрочно и на британските такива, но все пак Великобритания е страната, която иска развод и вероятно би приела по-леко условията).

Според последните новини споразумението е в доста напреднала фаза. То предполага „меко“ излизане на Великобритания от ЕС при запазване на търговските и митническите отношения. Ключов момент е постигането на съгласие между Лондон и Брюксел за избягване на „твърда“ граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, което на практика запазва доста от привилегиите, които жителите на Ълстър в момента имат като граждани на ЕС. Ако се постигне подобно споразумение и за Шотландия, може и да не се стигне до референдум за независимост.

Каквото и да е споразумението обаче, то трябва да бъде потвърдено от британския парламент. И именно това е големият проблем пред Тереза Мей. Нейният проект за споразумение се оспорва както в средите на собствената й партия (вътрешната опозиция около Борис Джонсън иска по-твърдо излизане от ЕС), така и от опозиционната Лейбъристка партия – лидерът Джеръми Корбин настоява за нови избори вместо споразумение (от друга страна, той също има вътрешна опозиция, която не желае Брекзит без споразумение и ще подкрепи плана на Мей). Депутатите от Шотландската национална партия също най-вероятно няма да подкрепят споразумението в настоящия му вид, надявайки се на повече отстъпки за Шотландия по подобие на Северна Ирландия.

В крайна сметка Лондон, Брюксел и Единбург се оказват в своеобразен „Бермудски триъгълник“ с доста неясно бъдеще.

Що се отнася до интересите на България в тази ситуация, то хипотетично най-добрият вариант за нас е изобщо да не се стига до Брекзит. Хипотетично, защото към момента втори референдум за Брекзит изглежда нещо немислимо. На практика, ние имаме интерес Европейският съюз да сключи възможно най-изгодно споразумение с Великобритания.

И тук се явява въпроса за отношението ни към шотландския сепаратизъм. Вече писах, че сеператистките тежнения в Европейския съюз са против българските национални интереси – първо, защото дестабилизират Съюза и второ, далеч по-важно, защото могат да провокират аналогични процеси у нас.

Ако народът вземе грешно решение, на кого ще търси сметка? На себе си ли?

Бях против референдума за независимост на Каталуния, бях и против референдума за независимост на Шотландия (от 2014 г.). Само че сега ситуацията е коренно различна. Надигането на шотландския национализъм към момента е в полза на България. Казвам – към момента, защото не се знае дали това в крайна сметка няма да се обърне срещу нас (шотландските националисти мислят преди всичко за собствения си интерес, и чак след това за Европейския съюз). И в това няма нищо неестествено – България няма вечни приятели (и врагове), а само вечни интереси. Вчера (т.е. преди референдума за Брекзит) шотландският сеператизъм не беше в наша полза. Днес е. А утре – кой знае?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ