НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Въпросът е отвъд религията

Време за четене: 4 мин.

Германската търговска верига Lidl заличи кръстовете от снимките на църквата “Анастасис” в Санторини, Гърция, от опаковките на гръцките продукти. Мотивите на компанията, изготвила кампанията, са, че те избягват да използват религиозни символи, защото уважават културното многообразие. В отговор правителството на Чехия призова за бойкот на веригата, докато не възстанови заличените кръстове. Реакции, естествено, имаше и в самата Гърция.

За да не засегнем нечии чувства

Едно маркетингово решение на частна компания предизвика сериозен диспут в социалните мрежи. Дали това решение е добро или лошо от икономическа гледна точка, не се наемам да коментирам – това ще покаже пазарът. Иска ми се обаче да обърна внимание на една тенденция, която се налага в европейските общества – да се отказваме от утвърдени традиции и норми, за да не засегнем нечии чувства.

Лондонското метро вече не посреща своите пътници с “Дами и господа”, а със “Здравейте, всички” (за да не се пренебрегват онези, които се чувстват с някаква друга джендър-идентичност). Победителят в колоездачната обиколка на Испания вече не получава традиционната целувка от красиви момичета (било сексистко). Още преди години на шведските ученици бе забранено да носят в училище националния флаг (да не се засегнат децата на имигрантите). Що се отнася до посегателствата върху християнски символи (за да не се дразнят мюсюлманите), примерите са много – от премахването на кръста от емблемата на футболен клуб “Реал” (Мадрид), през замяната на кръста с хиксове от митрата на Синт Николаас (холандския Дядо Коледа), та до трансформациите и местенето на Коледната елха от центъра на Брюксел през последните години.

Какво би било бъдещето?

Според логиката на тази политическа коректност, едни следващи стъпки биха били следните:

  • красивите жени ще трябва да ходят забулени, за да не потискат грозните с външния си вид;
  • образованите и ерудирани хора ще трябва да опростяват речта си, за да не засягат невежите;
  • богатите хора ще трябва да държат скъпите си коли само в гаража, за да не комплексират всички онези, които не могат да си позволят такъв лукс.

Може да звучи комично, но всъщност е плашещо. Защото, не дай си Боже, в случай на военен конфликт някой може да тръгне да призовава да не убиваме вражеските войници – за да не накърним чувствата на близките им… Прочее, под някаква форма това вече се случва – след всеки пореден терористичен акт в Европа едни хора започват да обясняват как не трябвало да мразим джихадистите (които ни избиват, точно защото мразят нас и нашия начин на живот).

Мултикултурализмът би следвало да означава разнообразие – и кръст, и полумесец. А всъщност излиза, че означава обезличаване. И отхвърляне на здравия разум.

Когато се опитваш да угодиш на всички, обикновено не успяваш да угодиш на никого. А когато се пазиш да не нараниш чувствата на едни, нараняваш чувствата на други.

Цивилизационен сблъсък

Нашата европейска цивилизация е достигнала до днешното благоденствие (сравнено с останалия свят), благодарение на това, че е стъпвала на здрави устои, сред които основно място заемат семейните и християнските ценности. Днес обаче културният марксизъм атакува точно тези устои. А това не вещае нищо добро – Римската империя се разпада, защото е разядена от вътре, а не защото външните й врагове са по-силни.

Нито един от външните врагове на днешна Европа не може да се мери с нея по икономически, военни и демографски показатели. Европа може без проблеми да се справи и с руската “хибридна война”, и с шантажа на Турция, и с ислямисткия терор, неофициално подкрепян от Саудитска Арабия. Но само при едно условие – ако е здрава. Затова на симптомите трябва да се обръща особено внимание.

Забелязва се обаче и друга тенденция. Проявите на прекомерна толерантност, политическа коректност и де факто отказ от собствената идентичност се случват все в онази част на Европа, която до преди три десетилетия беше на запад от Желязната завеса. Докато от бившия източен блок не идват подобни сигнали, напротив – идват решения.

Дали след още три десетилетия Европа отново няма да се дели на западна и източна, но вече с разменени роли?

Оригинална публикация в News.bg

Колаж: Николай Облаков

Заглавието е на редакцията

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!