Майкъл Шварц от консервативната медия The Western Journal (Финикс, Аризона) написа през седмицата:
„Връзката между неверието и левицата е толкова поразителна, че, макар да има изключения, почти изглежда, сякаш да си невярващ и да си «твърд демократ» са едно и също нещо“.
Става дума за доклад от общо национално проучване, проведено от NORC (National Opinion Research Center) към Чикагския университет – авторитетна частна независима организация. Публикуваните графики показват, че 73% от младите, бели, неиспано-американски мъже и жени, които се самоопределят като «твърди републиканци», никога не се съмняват в съществуването на Бог, в сравнение с едва 7% от «твърдите демократи», които отговарят на същото описание.
Това, разбира се, не е новина за никого, включително и за автора на статията, но той предлага три миролюбиви начина за общуване с иначе войнстващите атеисти, посочвайки и трите основни според него причини за атеизма:
- Прекалена рационалност и вяра в безграничната когнитивна способност на човека;
- Непознаване на теодицеята[1], тоест вменяването на злото по света във вина Бог, вярвайки, че Той го е сътворил едва ли не за собствено удоволствие, при все че иска да Го приемат като благ и любящ;
- Гордостта, която пречи на човека да си представи нещо по-висше и по-велико от себе си.
Целта на трите начина е общуването да мине по-миролюбиво, но няма да се занимаваме сега с тях. Ако ви е интересно, прочетете статията[2].
Замислих се. Наистина ли лявото в политически смисъл и безбожието в религиозен са едно и също нещо? Казах „замислих се“ от излишна маниерност. Всъщност изобщо не съм се замислял над този въпрос, защото знам отговора отдавана. Това, което се самоопределя и бива възприемано от хората за ляво, каквито и форми да приема през годините, и безбожието са едно и също нещо.
Да си ляв значи да си атеист и да си атеист значи да си ляв.
Ако някой мисли себе си за ляв и същевременно за набожен, то или не е наистина ляв, или не е наистина набожен. Защото основният белег на лявото не е борбата за социална справедливост и защита на онеправданите, както го изкарват, а построяването на рая на земята без Бог. Оттам идват и всички тези лозунги да протестираме яростно срещу неправдите и да оставим след себе си един по-добър свят, които водят единствено до превъзнасяне и тщеславие.
Кои са стожерите, кои са опорките на лявото? Преди всичко левите ще изтъкнат идеала за социалната справедливост и тя наистина е нещо много важно. Но тъй като левите са решили на отрекат Бог и да го заместят с кой знае какво, или пък просто да оставят мястото Му празно, а най-добре изобщо да заличат мястото Му и да Го забравят, левите заместват Божията справедливост (единствената възможна, без която човешката не може да съществува) с някаква друга. И като цяло тяхната представа за справедливост се основава на идеята за равенството.
Всъщност справедливост, основана на равенство е уродлива, невъзможна е. Помните ли пожарите в Калифорния и защо борбата с тях беше толкова неефективна? Оказа се, че при назначаването на пожарникари се спазват определени квоти – за жени и за всякакви там други, между другото и за истински пожарникари.
От идеята за равенство произтичат две зловещи явления: всеобщото избирателно право и феминизмът. Типично леви идеи.
Знае се, че във всяка една област, включително и в политиката, хората, които са в час, които зная за какво става дума и какво се случва, са бутиково малцинство в сравнение с всички останали, които не са в час и не знаят. Обаче според всеобщото избирателно право въпросът за властта се решава именно от онези, които не са в час. И после – олеле, майко! У нас преди всички избори интернет активистите пищят: „Гласувайте! Не ходете за гъби! Изпълнете гражданския си дълг!“. А после: „Абе кой ги избра тези мошеници! Кой ги избра тези престъпници!“. По инерция приемаме, че демокрацията е някаква светиня, върху която прашинка не бива да пада, но всъщност демокрацията е една изцяло и типично лява концепция. И абсолютно безбожна, защото като връчва властта на народа, тя я отнема от Бог.
Феминизмът. Това е идеята за равенство, доведена до абсурд. Очевидно двата пола са различни, както физически, така и ментално, така и психически. Не казвам, че единият е по-добър от другия, просто са различни. Все едно да организираш гонка между автомобил и яхта. Къде ще е тая гонка – във водата, на сушата? Да ги изравняваш означава да извършваш архинесправедливост спрямо и двете страни. Феминизмът, също както и всеобщото избирателно право, е типичен продукт на лявото.
Едно от най-елегантните художествени изображения на феминизма съм срещал у Аристофан в комедията му „Жените в народното събрание“, поставена за първи път на сцена през 392 г. пр. Хр. Не съм я чел много отдавна, но помня, че ставаше дума за следното. Жените в Атина напиват мъжете си и им открадват дрехите. Обличат се в тях и отиват в народното събрание, като даже си слагат и бради. Там те започват да зоконотворчестват. Един от законите, които приемат, е този, че ако някой младеж иска да спи с готина мацка, първо трябва да мине през всички бабички, които го желаят, и през всички грозни жени. Накрая на горкия младеж не му остават сили за готината мацка. Виждате ли, още през IV век пр. Хр. Аристофан е установил, че феминизмът се гради преди всичко на недотакованост. Ето ви левичарско равенство между красивите и грозните, желаните и нежеланите (защото двете не са едно и също) жени. Което, освен всичко друго, е и противоприродно.
Както сатаната обича хората да не вярват, че той съществува, така и лявото напоследък се опитва да нарича себе си „дясно“. Вижте парадокса – у нас които се обявяват за леви, всъщност са десни и обратно. Така се завъртяха нещата, откакто значението на думата „либерално“ се обърна на 180 градуса – от защита на свободната и малко хищна конкуренция, до защита на всевъзможни сексуални извращения.
В момента у нас социалистите са една типично консервативна партия с всичките преимущества на тази битност. Същевременно те са и най-демократичната (в добрия смисъл на думата) партия. Тежко ми е да го кажа, защото съм потомствен антикомунист, но е факт.
От друга страна т.нар. „градска десница“ – майко мила! Да не обсъждаме политиците и активистите – при тях прагматизмът засенчва идеологическата принципност. Да видим следовниците, хората, които другите наричат „жълтопаветници“ и „умнокрасивитет“. Те 100% процента покриват третия принцип на Майкъл Шварц – гордостта им е толкова всепоглъщаща, че им пречи да си представят нещо по-висше и по-велико от себе си. Последното нещо, от което имат нужда, е мисълта за Бог.
Настоявайки за социална справедливост, лявото стига до идеята за комунизма, при който хората ще получават блага не според труда си, а според потребностите си. А ще се съгласите, че потребностите на един млад машинен инженер-изобретател, при това ерген, са много по-малки от потребностите на един социално слаб с 10 деца. Това е справедливостта на лявото.
Всичко, за което се бори лявото, е изграждането на не толкова справедливо, колкото благоденстващо общество. В което „човек за човека е брат, приятел и другар“, а не вълк, както е в класовите общества и особено при капитализма. Сиреч целта на лявото е, както казах в началото, установяването на рай на земята. Рай без Бог. Вавилонска кула.
Ето защо лявото е безбожно. То не може да е друго, това е изконната му същност. И то се бори за тази своя същност брутално, с всички средства. Лявото е безбожно и безбожното е ляво. Затова на Страшния съд едни ще седнат отдясно на Христос, а други пък – отляво. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
[1] Термин, въведен от Лайбниц, означаващ в общи линии „оправдаване на Бог“. Бог не твори зло, но го допуска за наше добро.
[2] UDIGEST.EU, „Доклад от проучване показва, че сред твърдите привърженици на Републиканската партия 10 пъти повече хора вярват в Бог, отколкото сред твърдите привърженици на Демократическата партия“.
