Дебатът между Джо Байдън и Доналд Тръмп беше толкова силно в полза на втория, че почти можеше да бъде платен като събитие от кампанията му. Не бяха необходими повече от пет минути, за да се види разликата между Тръмп и Байдън: докато настоящият президент звучеше уморено и слабо, Тръмп беше енергичен, пращящ от сила и почти диалогичен. Колкото по-дълго продължаваше дебатът, толкова по-плитки ставаха репликите на Байдън, докато Тръмп запазваше аргументацията си, многосъставните си изречения, владеенето на фактите. Най-доброто, което можем да кажем за Байдън след този дебат, е, че все пак той успя да се прибере вкъщи, за да поспи.
Байдън направи дълга поредица от изненадващи твърдения. Като начало той иска да възстанови решението по случая Roe v. Wade, дело на Върховния съд, с което абортите са легализирани във всички 50 щата. С решението си по делото Dobbs v. Jackson през 2022г. Съдът отменя решението от предишното и слага край на законността на абортите в цялата страна. Вместо това правният статут сега се решава от щатите. В началото на дебата Байдън даде ясно да се разбере, че иска да върне общонационалната законност на абортите, без да предложи идея как точно ще го направи. Неговата администрация не може просто да се обърне към Върховния съд и да поиска ново решение. Съдът е равнопоставен, но отделен клон на властта и не се отчита нито пред президента, нито пред Конгреса. Единствената друга възможност за президента Байдън и неговите демократи е да приемат закон, който да направи абортите законни в цялата страна. Освен мнозинство в Камарата на представителите, те ще се нуждаят и от мнозинство от 60 гласа в Сената. По този начин те ще могат да преодолеят блокирането на гласуването, което републиканците иначе биха използвали, за да спрат подобен закон. При равномерно разпределение на гласовете в Сената и при положение, че републиканците контролират Камарата на представителите с малка разлика, демократите нямат път към безопасно мнозинство. Но не това беше смисълът на изявлението на Байдън – донякъде изненадващото му изказване беше по-скоро сигнал към предизборните му работници в цялата страна да пропагандират агресивно „Aборти за всички“ като начин за печелене на гласове.
По другите теми Байдън се препъваше и изпитваше видими затруднения да формулира мислите си. В един момент съзнанието му замръзна и той сбърка цяло изречение. Не беше ясно какво е трябвало да бъде посланието, но излезе нещо като „Ние смазахме Medicare.“ По друг въпрос аргументите му се превърнаха в такава риторична каша, че Тръмп заяви:
Нямам представа какво искаше да каже, а и не мисля, че той самият знае.
Това сякаш не беше най-коректният подход, но Байдън се самопредложи на сребърен поднос. От своя страна по време на дебата Тръмп изглеждаше енергичен, изпълнен с целеустременост и нетърпелив да започне работа като президент. Появата му на сцената беше впечатляваща, като се има предвид изключителният натиск, на който е подложен, откакто де факто спечели републиканската номинация на първичните избори по-рано тази година. Той дори превърна собствената си присъда в нюйоркски съд от този месец в предимство, като отбеляза, че Байдън „не може да спечели“, освен ако не измисли обвинения за опонента си. Ако Джо Байдън притежаваше дори приблизително същата енергичност, щеше да даде стилен, остроумен отговор на това, но не го направи. Като цяло той изпускаше риторичната топка всеки път, когато Тръмп изказваше тезата са скалъпените обвинения.
Макар че Байдън премина през дебата почти без да блокира, представянето му беше слабо. Усещаше се уморен, не говореше с лекотата и настойчивостта, която имаше Тръмп. Да слушаш Байдън беше като да слушаш стар, натъпкан с лекарства роднина, който се опитва да обясни разликата между овесена и обикновената каша. Репликите му бяха дълги и криволичещи, често мърмореше под носа си фрази, лишени от съдържание. Това води до може би най-изненадващото впечатление от дебата. Около средата му Тръмп започна нов вид игра с опонента си. Той излагаше провокативни аргументи и критикуваше Байдън, след което изчакваше опита му да отвърне на удара и отново го подпитваше, но от малко по-различен ъгъл. Отначало това изглеждаше като техника за водене на дебати като всяка друга, но когато Тръмп започна целенасочено да игнорира въпросите, които му задаваха модераторите, и вместо това продължаваше да се нахвърля върху Байдън по някоя предишна тема, стана ясно, че целта му е да накара опонента си да се оплете в опитите си да отговори. Байдън винаги се хващаше на стръвта и всеки път, когато го правеше, аргументите му ставаха все по-плитки, губеше се в собствените си изречения, а фактите му ставаха все по-мъгляви. Всеки път, когато това се случеше, Тръмп изглеждаше доволен, а след това отново насочваше Байдън към същата реторична спирала. Бавно, но неотклонно смля президента до основи, разкъса усилията му да звучи последователно и го направи, без дори да нарушава правилата на феърплея. Той просто структурираше аргументите си така, сякаш с президента са в дебат формат „Линкълн-Дъглас“*. Това беше блестяща стратегическа иновация. Формата на дебат „Линкълн-Дъглас“ е вероятно най-предизвикателната форма на официално дебатиране, която се използва в обществата за дебати, класовете и турнирите. Тя изисква гъвкав ум, солидно владеене на фактите и адаптивност. Тръмп доказа, че притежава всичко това. Също така доказа, че опонентът му не го притежава.
Но Тръмп заслужава дори повече признание от това. Когато Байдън изгуби представа за собствените си аргументи във все по-слабите си опити да не изостава от темпото на дебата, Тръмп прояви забележителна сдържаност, като посочи ужасното състояние на интелекта на Байдън. Един по-нетактичен човек би подритнал умиращия кон за бърза серия от смеещи се емотикони в социалните мрежи, но Тръмп използва тези случаи, за да остави настоящия президент буквално да говори сам за себе си. За да бъдем честни към Байдън обаче, той изтъкна няколко силни аргумента в своя полза. Той говори подробно за събитията във Вашингтон на 6-ти януари 2021г., когато тълпа от хора щурмува Капитолия, след като присъства на митинг в подкрепа на Тръмп. Също така доблестно се опита да припише нападателите на Тръмп и поне да намекне, че той е неподходящ за поста, защото не може да му се има доверие, че ще спазва Конституцията. Единственият проблем с аргументите на Байдън за 6-ти януари беше, че Тръмп се оказа твърде подготвен за тях. С непринуден бърз отговор той разнищи разказа за онзи ден, с един особено убедителен аргумент. Той напомни на зрителите, че Нанси Пелоси, бившата председателка на Камарата на представителите от Демократическата партия, наскоро пое отговорност за хаоса на Капитолийския хълм, като призна, че е отказала да нареди на войските на Националната гвардия да охраняват сградата. Въпреки това Байдън се опита още два пъти да съживи темата за 6-ти януари, но аргументите му срещаха същата съдба: сякаш облечен в тефлонова броня, Тръмп отклоняваше атаките и отвръщаше на удара със спокойно, уравновесено, почти непринудено поведение.
Ставайки все по-отчаян, Байдън се опита да изкара на сцената нацисткия призрак от събитията в Шарлотсвил, Вирджиния, през 2017г. Действащият президент добави някои пикантни съставки, като заяви, че по време на конфронтация между различни политически фракции от гората са излезли нацисти с факли и свастики. Това е пълна фантазия, както и идеята, че Тръмп по някакъв начин е замесен в нея. Използвайки отличните си реторични умения и показвайки, че познава опонента си, Тръмп накара Байдън да остане в Шарлотсвил със събития, които нямат никакво значение през 2024г. Междувременно самият той продължи напред и разви аргументите си по всякакви въпроси: от Украйна до икономиката. В крайна сметка беше едновременно тъжно и обезпокоително да видим Байдън в действие. Тъжното беше, че психическото му състояние беше разкрито до степен на смущение.
Тревожното е фактът, че този човек има достъп до военните ядрени кодове на САЩ
От своя страна Тръмп представи на зрителите пълна програма. Той е впечатляващ дебатьор – важно предимство за един 78-годишен мъж и доказателство за интелектуалната му проницателност. Също така демонстрира добро познание на националните и глобалните политически въпроси и това, че умее да предлага решения дори на най-сложните проблеми. Докато Байдън в един момент заяви, че Беларус е член на НАТО, Тръмп обясни как ще направи така, че европейците да продължат да плащат справедливия си дял от собствените си разходи за военна отбрана. Байдън също така продължаваше да преправя икономически цифри и да внушава, че неговата администрация е създала „хиляди милиони“ работни места. Този дебат беше безапелационна победа за Тръмп.
*Дебатът „Линкълн-Дъглас“ (често съкращаван като LD) е практикуван главно на гимназиално ниво в САЩ. Форматът традиционно поставя силен акцент върху логиката, етичните ценности и философията, като води началото си от 1858г., когато Ейбрахам Линкълн и Стивън Дъглас провеждат помежду си дебати за морала на робството.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”
