-Г-н Биков, във Фейсбук беше публикуван показателен статус, в който „Биволъ“ открива приятелски огън по медиите на Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев, но по-важно е как завършва постинга: #BGExit. Това ли е либералното лице на България?
Появата на фразата #BGExit от медията „Биволъ“, която се числи към кръга либерални медии, които опонират на управлението и се считат за проевропейски, е симптом.
Той показва, че в либералната общност започва един процес, който ще продължи – на преоценка на проевропейската позиция. Причините за това са, че в Европа изборите се печелят предимно от консервативни политически сили. Когато имаме индоктринирана либерална позиция и тя не съвпада с тази на Брюксел, а тя все по-малко ще съвпада, ще започнат да текат процеси на отричане на Европа по принцип. И това ще се случва не само в България, но и навсякъде в Европа. Това ще бъде следващата фаза на смяна на либералния елит и може би неговия последен отпор.
-Отпор на какво?
-Отпор на тази смяна. Защото този тип вече бивши елити, които от доминиращо малцинство, се превръщат в бившо доминиращото малцинство, изживяват травматично тези процеси и започват да се позиционират като антиевропейски.
Тази либерална доктрина не успя да федерализира Европа, не успя да се превърне в официална идеология на цяла Европа и това прави Европа негодна, неприемлива за тях. Това е естествена реакция на тези, които си отиват и не са в състояние да се променят. Това е и най-големият недостатък на идеологиите по принцип. Те отказват да се съобразят с реалните процеси и изпадат в положение на неадекватност и съществуване в паралелен свят.
-В този смисъл това ли показва реакцията на „Биволъ“?
-Реакцията на тази медия е първична, това не е нещо смислено като процес. Той обаче – сигурен съм – тече в главите на много хора. Затова аз го разглеждам като симптом. На тези хора не им минава през ума, че след година или две ще говорят подобни неща.
-Но тази „първична“ медия излиза освен срещу Европа, и срещу други кръгове от собственото си либерално семейство?
-Това може да се сравни с битката между болшевиките и меншевиките. И двете крила са социалисти. Не ги сравнявам с либералите, разбира се, но тази борба в революционното пространство винаги се печели от по-агресивния. Очевидно „Биволъ“ се позиционира като най-агресивното крило в тази група и това може и да се окаже печеливш ход.
– А как да си обясним мълчанието на другите медии от този кръг, като стил на медията, или като съгласие?
-Другите, които мислят подобни неща но не ги казват, изглеждат по-умерени. Но в нежеланието да се коментират думите на Юнкер наблюдавам едно мълчание, което е по-скоро преосмисляне на позицията към председателя на ЕК, към която непрестанно тази общност се обръща, за да вземе отношение и да въведе този „евростандарт“ в България.
Когато Юнкер казва нещо и то не съвпада с възгледите на тази група, през мълчанието към него, а и през една вече нескрита антипатия, се усеща едно критично и презрително отношение – че имал проблеми с алкохола, че вече е изтъркан, че е възрастен…Въпрос на време е да се направи крачката и да бъде обявен за един еврочиновник, който трябва да бъде махнат.
-Тоест – мълчанието като форма на коментар, като изключим конкретиката?
-Точно така. Разбира се, Юнкер не е свещена крава и всеки може да го критикува. Въпросът е, че същите тези хора до вчера се държаха с Европейската комисия и всичко, което се каже от нея като със свещена крава. Дори то да не бъде винаги правилно. Това е объркано и неадекватно поведение.
-В социалните мрежи и в някои медии се появиха вече нееднозначни оценки на речта на Туск на български…
– Симптом за тази обърканост и неадекватност е тълкуванието, че Туск си е правил майтап по време на откриването на европредседателството и проявявал ирония към България. А всички в залата – целия политически елит – понеже са глупави, не са го разбрали. Това е политическа неадекватност, която е базирана на хипотези, много близки до конспиративния тип мислене. Това е най-елементарното ниво на политическо мислене, което говори за липса на интелектуален потенциал в тази общност.
– А внушенията, че тук е мафия, че Борисов е диктатор, но Европа не взема отношение и така все едно подкрепя управляващите…?
-Те просто не допускат, че може да има честна позиция, която не съвпада с тяхната. Подобен е подхода на всяка идеология, на всяка индоктринирана общност. Такъв е и на фашистите, такъв е и на комунистите в класическия им вариант. Разбира се, тук не става въпрос за концлагери, но този инстинкт на неприемане на каквото и да било друго мнение е нещо подобно – който не го приема се превръща във враг на народа.
– Това упорито отстояване на позиции в някои случаи е похвално, но когато тези позиции са видимо неадекватни, или противоречиви, става самоцелно, а оттам и дълбоко неприемливо от обществото, съгласен ли сте?
-В момента тази група хора се опитват да накарат целия свят да се промени, за да дойде на тяхната позиция. Но нямат позициите и силата да го направят. В Каталуния подобен тип хора направиха тази глупост с опита за отделяне от Испания. Пучдемон и сепаратистите са либерали по дух и по убеждения.
– Накрая – либералното ли е новото ляво и към сближаване ли вървят със социалистическите идеи?
– Като ляво либералното би възприело една автентична своя форма. Защото лявото е революционното. То иска да промени света. Консервативното иска да се бори с проблемите в реалността. Либералното иска да промени света и човека сам по себе си. Такава е целта на всяка идеология, която иска да построи идеалния свят и да сложи край на историята. Но никога идеологията не е успяла да го направи, защото винаги стъпва върху фикция. Нещо като да стъпиш на речта на Туск като ирония. Може да откриеш изречения с ироничен характер, но това няма да значи, че речта е иронична.
Когато базата ти е фикция, строежът е виртуален. Това е класическият етап на упадъка на една идеология.
Източник: Vevesti
