fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Битката за “Света София”

Време за четене: 3 мин.

Юстиниановата “Света София” е едно от най-прекресните архитектурни творения в света. Над 900 години тя е била църква, а след като 1453 османите превземат Константинопол, “Света София” е превърната в джамия. След това изминават още почти 500 години, през които тя функционира като джамия, преди 1934 г. “Света София” да бъде обявена за музей.

Напред към …османското минало!

Отскоро в Турция се води дебат за превръщането на “Света София” отново в джамия. На 7 ноември 2013 година депутатът от опозиционната Партия на националистическото действие (ПНД) Юсуф Халакоглу внесе законопроект за отмяна на декрета от 24 ноември 1934 година, с който “Света София” е превърната в музей. Две седмици по-късно вицепремиерът Бюлент Арънч от Партията на справедливостта и развитието припомни на обществеността, че две други византийски църкви – “Света София” в Трабзон и “Света София” в Изник вече били превърнати в джамии и допълни: “Отправяме поглед към тази тъжна “Света София” и се молим на Бога, тя скоро да тържествува”.

Изявлението на Арънч очевидно бе предназначено за широката публика и искаше да покаже, че правителството подкрепя предложението. Възможно е обаче това изявление да е само политическа маневра. Защото ПНД е в опозиция и може да манипулира общественото мнение без да се опасява от политически последици. Възможно е също така със законопроекта опозицията да иска да покаже, че се застъпва за исляма повече отколкото управляващите.

Превръщането на “Света София” отново в джамия би бил безразсъден и дързък акт, който ще предизвика съпротива в обществата и политическите кръгове на Запад, ще навреди на имиджа на Турция и ще навреди на туризма, коментира по този повод германският ФАЦ. На страниците му историкът Едем Елдем от Университета в Истанбул пише, че особено на фона на загрижеността от политиката на премиера Ердоган, неговото правителство трябва да избягва нова конфронтация със Запада.

Защо се случва всичко това?

Превръщането на “Света София” отново в джамия е възможност за премиера Ердоган, който от тази седмица вече е и кандидат за президентските избори наесен, да привлече гласовете на религиозно-консервативния турски електорат. Освен това идеята може да се разглежда и като проява на антикемализъм, тъй като обявяването на “Света София” за музей през 1934 г. е лична заслуга на Кемал Ататюрк. Тогава това се е тълкувало като знак за помирение с миналото и послание към бъдещето – за вярата в исляма, който повече не е застрашен от външни християнски врагове. За съжаление турските ислямисти, подкрепяни от част от управляващата партия, не споделят нито една от тези представи, коментира по-нататък ФАЦ. Те възприемат светската република на Ататюрк като нападение срещу османското наследство.

За повечето историци политическият аспект на спора е по-маловажен от историческите измерения на конфликта. Защото в случая със “Света София” става дума за оценка на историята, наследството и идентичността на Турция. След военния преврат от 1980 година и неолиберализма на Тургут Йозал, “турско-ислямският синтез” привлича все по-голяма част от турското население. Защото той хвърля мост между националната и религиозна идентичност, отричаща кемализма. Възходът му започна още в началото на 50-те години, постепенно набираше скорост през годините, за да достигне днес своя апогей.

Точно в това се състои и драмата на историческото наследство на Турция: то няма никакво значение докато не пасне напълно на новия прочит на историята за пълното сливане между Османската империя и съвременната турска държава. И “Света София” има значение само тогава, когато бъде възприемана като османски, а по този начин и турски, трофей и символ на почти 600-годишното османско господство над града. Затова византийското наследство бива изтласквано на заден план и обявявано за второстепенно, чуждо, дори излишно.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ